Translate

събота, април 28, 2012

Райето е на мода, а лятото дойде.Вадете скарите,моля !

       Извинявам се, че ви малко излъгах още със заглавието.
     Първо - лятото още го няма(поне на календара),но поради нетърпеливата ми природа аз живея сезон напред. Затова и днешите ми предложения са малко по-летни, с жега и  въздух пропит от миризмата на барбекю. Може на някоя полянка, може и на терасата.
     Второ, не толкова важно уточнение - райето не е на мода, напротив тази година всичко ще е много цветно - лимонено, динено и ментово. Но чертичките, оставени от скарата  върху някое крехко месце или друго вкусно нещо винаги са ми били любими. И не че съм прибирала скарата, де.
     И последното е, че няма да ви кажа нищо кой знае какво ново, но ще ви предложа моите любими неща, които приготвям на грил тигана, който често замества скарата за по-лесно и малко ще ви разведря с прости вкуснотии.

      Принципно аз правя нещо от рода на  това :


    Много обичам и зеленчуци на скара, най-вече лук, тиквички, патладжани и моркови.
    Едно от любимите ми неща обаче са картофите, които ще ви покажа. За целта ги сварявам като внимавам да останат цели и непреварени. Нарязвам ги на  ей-такива парчета и ги овалвам в микс от подправки - черен и червен пипер, чубрица, сминдух, сол и чесън на прах.
     Изглеждат така:

     След това ги мятам в грил-тигана (ел.скара, барбекю...абе, каквото имате под ръка), задължително най-накрая, след като съм направила пържолките, кюфтетата или каквото месце съм имала.
      Резултатът е пропити с мизризмата и мазнинката от скарата картофки, с лек чеснов аромат и подправки, които ме отнасят на някоя горска ливада, дори да се намирам на терасата ми.
Готовите са тези :

  Последното просто нещо са тези препечени филийки от какъвто хляб обичате (може и в тостера, но аз винаги слагам и на грил тигана, ако съм го ползвала).

   Предварително в една   купичка размесвам зехтин, счукан чесън (много го обичам и вече си пролича) и сух босилек.Ароматът накрая е повече от прекрасен.След това намазвам още топлите препечени филийки с тази смес, една свежа салата по избор и честно казано през лятото дори само това ми стига .

Плюс една студена бира против жегата. Или друго студено, бяло и на кристали.
Та...нали ви казах, че не е нещо трудно, специално и кулинарно. Но е просто и бързо, приятно и лятно. Почувствахте ли го?
Лятото?








неделя, април 15, 2012

Първият ми Великденски козунак, обредна пита за Рожден ден, за Кръщене и боядисани яйца

За този Великден реших да се пробвам да направя за първи път в живота си козунак. Речено-сторено. Рецептата взех от нета, с някои модификации, тъй като явно не бях оразмерила добре продуктите, и се наложи да добавям брашно, захар, да звъня на Майка ми за консултации и т.н. :) Получи се! И вкусен, и "на конци", и интересен на вид - макар че не го плетох, както бях замислила и както е прието. Направих го на два вида рулца, едните - пълнени с рязани сухи смокини, стафиди и орехи, другите - със сладко от круши и орехи. Разположих ги едно спрямо друго като вита баница, спираловидно някак, и горе-долу се оформи творението ми. Рулцата, след като се затворят с пълнежа, се усукват. Новото, което научих при направата на козунака беше, че, когато едно тесто е втасало, ти можеш да го месиш отново (да го "премесиш"), но след това трябва да чакаш отново да втаса.







Това ми беше грешката при направата на питата за Кръщението на Бебето, което направихме на тази Цветница. Направих я с голямо желание, но много я модифицирах и мачках, преди да я оформя за печене, и не стана това, което исках. Явно, защото след мачкането не я оставих да втасва наново. Е, изяде се и свърши добра работа, но днес разбрах, че едната от Сестрите ми, която беше кръстница и раздаваше от питката след кръщенето, казала, на майтап, де, че трябвало да вземем и резачка!!! :)))





Един ден преди Цветница и Кръщенето, на Лазаровден, Съпругът ми имаше Рожден ден - изкарахме го в тесен семеен кръг, предвид предстоящото Кръщене. Не че постим, но той пожела да се почерпим с някоя хубава пита от грахамово брашно. Реших да я направя като вид обредна - със знаци, плетки и т.н. Тя се получи интересна - много по-мека и бухнала. Погачите за кръщенето и за рождения ден ги правих в един ден, една след друга - и имаше видима разлика. Ето какво става, когато се притесняваш дали нещо ще стане - както се притеснявах аз, правейки питата за кръщенето.:)






Христос Воскресе!


четвъртък, април 12, 2012

Терапия на готвенето. Тайните на овесените ядки

Публикувано от

   Да, знам заглавието е за зарибяване. И да, съгласна съм, че овесените ядки не са най-атрактивната храна. Доскоро и аз си мислех така, особено като гледах лепкавата каша, с която закусваха по-пухкавите ми колежки. Мнението ми обаче се промени, когато подтикната от нуждата да оправя перисталтиката на две от децата ми, започнах да ги ползвам в по-интересни и много вкусни рецепти. 
   Искаше ми се да напиша пост с аромат на ванилия и вкус на шоколад. Или да се опитам да ви изкуша, разказвайки за средиземноморски бриз, носещ миризма на печен хляб, чесън и маслини. Е нещо от това ще откриете в днешните ми рецепти. Искам да ви разкажа  как, когато трънчетата в главата ми започнат да ме боцкат прекалено силно, за да се отърва от тях се затварям в кухнята. Обичам да бъда сама със себе си, лукс,който рядко ми се отдава и кухнята ми е място точно за това. Започвам да се нося из нея, да кълцам, режа и разбърквам, докато накрая съм забравила за нещата, които ме притесняват и  съм започнала да се усмихвам при мисълта какво хубаво нещо ще излезе от усилията ми.
  Започвам с обикновено содено тесто, в което разбърквам продуктите в следната последователност – 1 ч.ч кисело мляко угасено с 1.ч.л. сода за хляб, 1/2 или по-малко зехтин(олио), 1/2 ч.ч. натрошено сирене и разбира се, овесени ядки - 1 ч. чаша. Към това прибавям брашно, колкото да стане не много гъсто тесто (около 2 ч.ч. и малко отгоре, като всичко се бърка с лъжица).
Една част от тестото правя на топки, които нареждам в тавичката, бодвам отгоре им парче кашкавал, парче колбас или парче топено сирене (нали се сещате, че трябва да угодя на всички вкусове). В другата част от тестото слагам малко чесън на прах и ситно нарязани маслини.Този вид  са ми любими и егоистично или не, но ги правя специално за себе си, а всеки е свободен да яде и от тях. Тези ароматни и вкусни солени курабийки приготвям често като бонус, когато за обяд или вечеря има нещо не толкова любимо или интересно. Ако останат (рядко се случва) са вкусни и на другия ден. А че са и полезни с овесените ядки в тях - това е безспорно!
  В други терапевтични кулинарни дни зареждам с настроение чрез сладкото. Едни изключително хрупкави, с аромат на ванилия, шоколад за разкош и намек за ореховки, овесени курабийки.

Рецептата е :
  • Овесени ядки 250 г
  • Краве масло(олио) 125 г
  • Захар 1 чаша(може и кафява)
  • 6 с.л брашно- препълнени
  • 2 яйца,
  • ванилия,
  • орехови ядки,
  • шоколад нарязан на малки парчета,колкото ви душа поиска.


   Маслото се разбива със захарта, прибавят се яйцата, брашното овесените и орехови ядки и ванилията. Получава се лепкава смес, която без да се помайваме, пускаме на разстояние в намазана тавичка. Пече се на умерена фурна около 15-20 минути.
Никога не остават за другия ден. След първата изяждаш втора, трета и накрая свършват.
Толкова за терапията.
   Извън нея правя и една торта с блат от овесени ядки, крем от заквасена сметана, а между тях един пръст рендосани ябълки –невероятно лека и вкусна. Рецептата я откраднах от седмичната брошура на един от големите супермаркети и си я префасонирах по мой вкус. Тъй като обаче мен тортите леко ме изнервят няма да я включвам в  този пост, просто давам пример за изполването на овесените ядки дори и в такова капризно нещо като торта.
   Ето как изглежда блатът .
  А как ще си направите тортата, зависи само от вас.
  


   И накрая,защото аз когато се храня, често накрая засолявам вместо да завърша със сладкото, не забравяйте – ако обичате да панирате, овесените ядки могат да се ползват и за това. При мен бяха тези кюфтенца.



  Терапия, забавление или и двете - изборът е ваш.
   Весели празници!

неделя, април 08, 2012

Едно гърне боб за разтуха



Това долу на снимката е една провокация. През живота си не съм допускала, че един прост боб, направен в гювеча, може да стане толкова вкусен. Пък да не говорим колко е лесно за изпълнение. По инструкции на Кайти, виновницата за бобеното ми изпълнение, кипнах първоначално боба в една вода, след което го прехвърлих в гювеча, като добавих обичайните неща - лук, морков, домати, резенка целина, сол, подправки и една суха чушка, спомен от отминалата зима. Финално отгоре излях малко олио, вода също долях наполовина на гювеча и това беше. Затворих го във фурната за няколко часа, като в началото бях включила на макс, после намалих и забравих за гърненцето.
Докато боба си къкреше и разнасяше аромата си из цялата къща, мен ме обзе някаква муза и започнах ей-тези медени курабийки. Помощниците ми изпаднаха във възторг от възможността хубаво да понаплескат себе си и всичко, до което се допрат с брашно и мазни ръце, но късно беше да се откажа. 
След края на всичко, резултата беше четири тави тук-там прегорели мечета, гъбки, сърца и елхички (избор на чираците), една много мръсна кухня, пълна мивка с тестени неща за измиване и отчайващо лепнещ под. Тия двамата повече няма да ги пускам да припарят до тесто и брашно! А музата я заплаших с юмрук, да не ми се показва поне един месец пред очите!


четвъртък, април 05, 2012

Свинско плик-кебап или как да угодите на всички с едно готвене

Публикувано от

       Джоланчето на Гуен много ми хареса и ме провокира да споделя как ..... мммм,  представям си го онова място от него, което е повече съединителна тъкан, леко се желира и е ужасно вкусно..!
     Чакайте, отплеснах се, исках да кажа, че и аз съм представител на  породата на Гуен,а именно месоядни. Имам-нямам 50 кг, мило изражение на лицето (предимно), но това да не заблуждава - аз съм истински хищник - обичам да ям месо, както и да готвя месо. После в класацията ми следват зарзаватите, тестото и някъде накрая идва сладкото. Та като сме захванали месото да споделя една рецепта, която харесвам заради това, че с едно и също месо, по едно и също време мога да приготвя различни варианти на кебап- кеф ти разделно само с месо, кеф ти с картофи (имам един любител на картофа във всичките му форми) и моят любим вариант - с много зеленчуци. Но за това след малко.     
         Първото, което правя, е да нарежа месото (ползвам предимно свинска плешка) на парчета и да го оставя малко да поседи мариновано. Маринатата е по избор. Понякога, ако месото е много прясно, дори ползвам суха - само с подправки, като аз лично много обичам свинското с мащерка.
         След това приготвям продуктите за кебапа, а за моето семейство правя три варианта. Един само месо с малко лук и чесън, вторият е същият като първият, но с  картофи в него, а третият е с всякакви зеленчуци, освен лука и чесъна- моркови, пипер, гъбки -абе всичко, които обичате.
  Желаната комбинация се поръсва с малко вода и се завива в пликове от фолио. Внимавайте ръбчетата да са добре притиснати и краищата да са нагоре, за да не изтича сосче при задушаването.
    После мятате в тавичка, наливате и вода (доливате докато се пече при нужда)
Чакате търпеливо около 2 часа на средна температура, преглъщате гладно и дишате безобразно дразнещия аромат на задушено месо и подправки (а може би просто аз съм винаги гладна). По желание отваряте накрая леко да се запекат, макар че не е необходимо.
   Резултатът е крехко, ароматно и много вкусно месо.
   Мда....не е лесно да си хищник.

e-mail абонамент