Translate

понеделник, август 13, 2012

Жега, ром и много лед



Наскоро имах рожден ден и реших да посрещна гостите си у дома, като една от приятелките ми подсказа, че много обича мохито, а аз пък си бях наумила едно завъртяно десертче, та ето ти идея! Време е за кубински коктейли и сладкиш ала` италиано! 

По традиция рождения си ден изкарвам на морето, но този път не ми се получи номера и затова исках да направя нещо ново и интересно, с което да изненадам приятно компанията. Любимият мъж даде силно рамо и успешно се преобрази в опитен барман, който експедитивно и умело забъркваше леденото мохито за жадната женска компания. Да, кубинският коктейл идеално се връзваше с морната жега отвън!

Гвоздеят обаче беше един много приятен десерт от италианската кухня, който до този момент никога не бях опитвала да приготвя вкъщи, но точно в този ден се амбицирах, че ще го измайсторя (пък ако не стане, ей-къде е кварталната сладкарница) - дами и господа, панджиало с маскарпоне!
 
Не знам защо се хвърлих да правя нещо подобно, при положение, че нямам почти никакъв опит в сладкарството, но блажени са невежите, нали? Е, запретнах ръкавите и с голям кеф изпълних точка по точка рецептата, която намерих в нета.

Сигурно защото имах страхотно настроение и никакво притеснение, че нещо може да се обърка, та вероятно затова сладкиша се получи почти идеален. Не остана и трохичка, а какво по-голямо удовлетворение за една пишман домакиня? Изобщо вечерта беше много приятна, добре че по някое време се сетих да щракна една-две снимки за нашия кулинарен блог, че напоследък с нищо друго не мога да се похваля.
А ето и грамадния букет, подарен ми от моя любим мъж,  не се сдържах и го поствам и него, много е красив!

П.С. Все пак стигнах до морето, макар и с известно закъснение. Ех, море, море, никога не си ми достатъчно, колкото и да стоя ...

петък, август 03, 2012

На лято като на Лято



      Толкова е топло, че омеквам и се стоплям отвсякъде. Не ми се мисли, не ми се говори, не ми се пише по блогове, не ми се готви и дори не ми се чете. Искам да съм плантатор седнала на верандата си пиейки нещо разхлаждащо, лек ветрец да подухва около врата ми, а думата сиеста да е переспектива за цели дни напред. 
      Дааа мечтите са хубаво нещо, но реалността често е различна. Какво да готвя когато е топло и дори месоядно като мен се мръщи с погнуса при мисълта за меса, сосове и прочие мазнинки?
    Ще ви покажа няколко предложения в картинки - лесни и вкусни. Като за лято. Няма да ви обременявам с рецепти, а ще обременя (надявам се) само  рецепторите ви.

 


Започвам с нещо много просто -чушки, опържени в олио с чеснов сос с кисело мляко. Не се плашете от пърженото, киселото мляко на соса го компенсира, а комбинацията чесън-мляко-зеленчук е приятна. А ако ползвате чесън на прах нямате притеснения за ароматите, които обикновено го съпровождат.






Вечният летен таратор в нашето семейство е  детрониран от другата студена супа - гаспачо. Първо, защото предпочитам домати пред краставици и второ защото ми харесва повече. Всъщност това е лесна за приговяне и близка до нашите вкусове доматена супа. Рецептата е на отново на Гисчо , но разбира се винаги може да пипнете нещо. Аз например вторият път не сложих чушки (само краставици,лук и чесън), а съпругът ми си натроши сирене в нея ...абе  варианти много.





 

   Следва крем-супата от червена леща. Не помня дали съм ви я хвалила досега - тя няма нищо общо с кафявата - много по-нежна и фина на вкус, сварява се бързо и е доста засищаща. Ако не сте я пробвали - сега е моментът.









     Лазаня - играчка е, но всички я обичаме. Правя я и с точени нашенски кори и с истинските италиански и всякак е хубава. А най-хубавото е, че е вкусна и студена. Една разядка от грис, така наречения фалшив хайвер. Рецепти за него има много, а вие може да се придържате към тях, а може отново да си ги пригодите според вашия си вкус.

   Единият от най-любимите ми зеленчуци - патладжана, също влезе в употреба. Преди това обаче влезе във фурната, в компанията на малко домати,лук,чесън, моркови и   пипер. А  когато отгоре го запекох с пушено сирене ( моцарела, пармезан или просто някакво сирене или кашкавал)  беше неустоим.



   От "опасността" да станем вегетарианци ни избави синът ми, който по някое време ме попита с леко тъжен поглед :  - Мамо, а кога ще направиш кюфтенца ?
Айде да не са пак кюфтенца, нека е разнообразие. Направих набързо едни гнезда от кайма във фурната. Показвам ги с уговорката ,че каймата не е никакво кулинарно предизвикателство, но върши работа през лятото, когато не е приятно да се заседяваме много около печката.

   Има и още разбира се, но подбрах да споделя с вас тези неща. Това е моето кулинарно лято. 

  Кажете нещо и за вашето ?

e-mail абонамент