Translate

вторник, септември 25, 2012

Плодова торта на инат


 
 Аз съм домакиня. От новия съвременен тип - домакиня- мацка ( това след поправката на Гуен ). Kаквито сме повечето жени тук.
   За мен това изявление не включва сериали, пиене на кафе със съседки - клюкарки и  гоблени ( бррр, изнервих се още на втората буква на последната дума).
   Oзначава, че мога да готвя повече от добре, да поддържам жилището си, да ходя на работа и да си гледам децата. А това в днешно време си е направо супергероизъм.
   И  представете си - чета един ден в някакъв от любимите ми кулинарни сайтове, как истинската домакиня ТРЯБВАЛО да може да прави И торта. Щото манджи и меса всеки можел.
  - Че ти торти не правиш- казвам аз на себе си, четейки.
  - Кой бе ? Аз лииии ? - извисява фалцет второто ми инатливо аз. - Не си познала !
  Не съм по сладкото, правила съм малко торти с прости рецепти, дето не трябва да деля жълтък от белтък или да сипвам на тънка струйка някакво нещо в друго нещо.Това е за напреднали, пък аз май не съм. Сега обаче е засегната честта ми домакиня и веднага се заравям в рецепти, докато си харесам една лека плодова торта с полу-пандишпанено тесто и сини сливи (такива имах под ръка). 
   Себедоказването започна, но линк с източник не мога да посоча, защото преписвах рецептата, а него изгубих в ровенето.
  Започнах като карамелизирах захар ( количеството - по желание) и  още горещият карамел изсипах на дъното на формата за печене. След това наредих нарязаните на две сливи с отрязаната част надолу. Разбих три яйца със една чаена чаша захар до получаването  на пухкава смес, без следи от кристалчетата. Отделно пресях една чаена чаша брашно и я размесих с един пакет бакпулвер и две ванилии.
  Добавих внимателно брашното съм разбитите яйца със захарта и получената смес изипах във формата за печене върху сливките. След това във фурната( в никакъв случай на дъното) на около 150-180 градуса, като към края я намалих още.
  Обърнах още топла тортата върху поднос и  всички сливи ми се усмихнаха щастливо ето така :


     След това вариантът беше желатин, с който аз нямах никакъв опит и логично отхвърлих. Реших да направя един сметанов крем, като разбих кофичка сметана с пудра захар и ванилия. Понамазах отгоре, но да ви кажа честно, с първоначалния си вид (като на снимката) тортата изглежда  по-впечатляваща и не толкова стандартна.
    Снимка с крема нямам, защото атаката на народонаселението у нас я понамали и фотосесията остана без модел.
    За всеки случай след седмица повторих за да затвърдя резултата, като този път я поднесох с топка сладолед. После я направих с ябълки. После с нектарини и...оказа се сполучлива и лесна рецепта.
    След всичко това  с новопридобито  самочувствие, си направих няколко извода :
    Първо- не мързелът, а инатът е голяма работа.
    Второ - най- тежко е, когато трябва да доказваш нещо на самия себе си.
    Спокойно бе, домакиня си - това е трето, но към мен.
    Та така- вече мога спокойно да се връщам към соленото и месата.   

вторник, септември 04, 2012

Лято сбогом .

   
   Лятото свърши. Не само, защото из въздуха мирише на печен пипер, а звуците на резачки са нещо обичайно за почивните дни.
   По ненарочна  статистика го установявам винаги, когато наближи началото на септември, защото тогава имам рожден ден. Винаги за ден -два става хладно и един тъничък вятър напомня злорадо - Радвай се докато има още топли дни, че ще свършат.
    Горещи дни ще има, даже и през ноември, но нищо няма да е същото. Аз обожавам топлото, дори да ме кара да лепна като тулумбичка или да ми забавя мисловните и физически процеси, като муха, залепнала в мармалад.
   Точно с мармалад от сливи реших ритуално да се сбогувам с лятото.
    Сега ще напомня, че ние трите още в началото решихме тук не само да готвим, но и да си говорим. Затова отново няма да ви утежнявам с рецепти. Сладко от мармалад може да си направи всяка домакиня, стига да иска. Аз от друга страна не съм и от домакините, които фанатично ще правят всякакви зимнини, само защото домашното било по-вкусно. Когато мога обаче ( при мен е когато имам време) с удоволствие правя някой мармалад, защото е лесно и приготвянето му е микс от аромати, консистенции и вкусове.
     Ето нарязаните сливи, които стояха една нощ със захар. Отвътре са жълто-зелени като сгорещени и изсъхнали от юлското слънце треви, а отвън сини като топла августовска нощ. 


   Следват любимите ми неща - няколко карамфилчета ( по навик сдъвквам едно ), ванилия на прах и няколко листа индрише. Карамфилът придава един особен тръпчив аромат,който се допълва с този на сливите. Ванилията е....ама  вие си знаете вълшебната и миризма, няма какво да ви я описвам. А индришето подозирам, че се ползва и защото е естествен стабилизатор. Заедно със сливите са като магия. Лятна магия.


  След това го оставям да се вари кажи - речи само, но бъркам по малко.Накрая слагам в бурканчетата и готово. Това, което не се е събрало в тях, бива почти веднага изядено с няколко домашно - приготвени бисквитки.

    Мдааа...лятото се изниза като мехурчетата на направения от дъщеря ми Принцески плодов пунш ( проста лимонада, с парченца плодове, ама и индустрията за деца не прощава ).



      Пиех студената лимонада в горещия ден и се прощавах с лятото.Спазих кулинарния ред, като го посрещнах със скарите и го изпратих с десерта.
Ще го чакам догодина отново. С разни спомени и няколко бурканчета мармалад.

e-mail абонамент