Translate

понеделник, декември 23, 2013

Гръцки постни гевречета

Наближава Бъдни вечер и дори тези, като мен, които не постиха досега, се замислят какви постни ястия ще сложат на трапезата в тази специална вечер. Изплува ми един смешен детски спомен, как бабите ми винаги слагаха на масата неща като орехи, чесън, ябълки, дюли, парче тиква, а аз твърдях, че това не се брои за постно ядене...

Рецептата за тези постни гевречета идва от Гърция, но не от някоя готварска книга, а е пренесена от моя приятелка, която живееше там. Стори ми се доста интересна откъм съставки, освен това слушах доста суперлативи колко са вкусни и ето, ще я пробвам днес!

Продукти: 
- 2 1/2 ч.ч. олио, 2 ч.ч. захар, 1 ч.ч. сок от портокал, 1/2 ч.ч. коняк, ликьор или ракия, 1 бакпулвер, 1 ч.л. с връх сода, килограм и половина бяло брашно, малко канела, карамфил и джинджифил -  по желание може да се сложи 1 яйце, но в оригиналната рецепта няма яйца (днес аз сложих, защото хич не ми се вярваше, че ще излезе нещо свястно от подобни съставки)

Тестото се замесва като към всички течни неща се добавят сухите. Получава се мазно, трошливо тесто, от което се оформят малки гевречета. Може и пръчици. Поръсвате със сусам, захар или маково семе, каквото имате подръка - в оригинал е със сусам, но аз нямах. Пекат се на около 200 градуса с вентилатор, докато получат приятен загар - при мен времето се оказа около 11-12 минути на всяка тава.

Отзивите вкъщи бяха доста неочаквани - настъпи разочарование, че това всъщност са сладки гевречета, а не солени, както домочадието си беше представило в началото на брашняната суматоха. Както и да е, гевречетата си ги бива и не приличат на нищо, което съм яла или правила досега. Отвън са хрупкави, а отвътре мекички, освен това са доста издръжливи - до 2 седмици, ако изобщо останат. Приличат ми на прастар вид курабии, промъкнали се някак до нашето изтънчено кулинарно възприятие - малко неугледни, но вкусни. Определено заслужават своето място на масата на Бъдни вечер. 
Светли и уютни празници ви пожелавам, бъдете здрави и добри!

вторник, декември 10, 2013

Фалафели по домашному

Кой, кой да ми каже, че можело толкова лесно и бързо да си приготвя любимите фалафели у дома, на всичкото отгоре - излизат безобразно евтино. Мда, ще се наложи да подготвя отделен пост за био-магазина, намиращ се в съседство с офиса ми, в който всеки път щом вляза за тривиални неща като мед, ядки или маслини, обикновено си тръгвам и с някоя нова, интересна стока - този път беше готовата смес за фалафели (едно  пакетче - 2,50 лв.)
Както самия собственик на магазина колоритно ми обясни: - "Трябва ти само една чаша вода!". И беше прав. 

Към готовата смес (от едно пакетче), съставена от брашно от нахут и ароматни арабски подправки, долях чаша студена вода и разбърках хубаво. След десетина минути водата разду сместа и я превърна в полу-тесто. С лъжица оформих топчета, които пуснах в загрятата мазнина на широк тиган. За нула време извадих двайсетина златисти фалафела, а в къщи се размириса на дюнерджийница.

Набързо забърках половин кофичка кисело мляко с една супена лъжица горчица - и ето ти един лек и много подходящ за фалафелите млечен сос. Класическият вариант е комбинацията с лют червен сос, но с млечния ми допада повече. Воала, вечерята е готова! Има ли гладни?
 

събота, декември 07, 2013

Греяно вино и продължение на миналата тема

  
   Никулден мина, а аз съм болна, скапана и ми липсва нещо топло, а когато човек има липси, най- малкото търси заместител. Като продължение на предишния пост на Сончето, и в търсене на топлина си направих греяно червено вино. Не е кой знае каква рецепта, но пък е нещо просто, което всеки може да направи по свой вкус. Греяно вино правят толкова много нации и затова и рецепти бол. Скандинавската с добавена водка ми се видя много драстична, а българската - само с чер пипер - постна. Затова си харесах малко по-пикантни за вкуса ми подправки, а резултатът беше отличен, зашеметяващ и загряващ.
   Сложих  карамфил, смляно индийско орехче, пръчка канела и половин нарязана дюля. Може още да сложите ванилия, кардамон , анасон, а за плодове ябълки, мандарини, кори или самият плод портокал, всеки може да си хареса каквото иска. Например при Супичка преди няколко дена имаше рецепта по немски маниер, може да погледнете и там.
    Загрях водата с подправките, за да пуснат аромат и подсладих с мед. Може кафява или бяла захар също. Тъй като е важно виното да не загрява много, тъй като над 70 и няколко си градуса алкохолът се изпарявал, го добавих след това. Когато и то се стопли си го налях в чаша и го изпих бавно и с удоволствие. За пръв път ми хареса сладко вино и няма да е последното такова, което правя.
   С благодарност към всички баби, които си гледат внучетата и оставят болните майки да си починат, написах това и смятам да спра. А и както ви казах, резултатът от виното беше зашеметяващ :)
   Любопитна съм какъв е  вашият вариант.

e-mail абонамент