Translate

вторник, декември 30, 2014

Насъщния

2014 е в самия си край, остава й само ден. Не беше добра година. Но, такъв е живота, с неговите върхове и спадове, щастие и нещастие, радости и мъки. Докато можем да усещаме радостите, другото се търпи.
Изпращам я с едно особено вътрешно чувство. Миналата година по това време се амбицирах да меся хляб у дома. Хвърлих се смело, уверено. Но няколкото поредни провала ме отказаха за дълго от тази авантюра. С приближаването на поредната Нова година, дяволчето вътре в мен пак ме подхвана и се пробвах отново, този път несмело, готова да призная поредния провал. И, о, чудо, получи ми се! Три поредни пъти опекох хляб като слънце. По една съвсем проста рецепта, дето се вика - брашно, мая и вода. И оттук идва особеното ми чувство - значи не му е било времето тогава да меся, а чак сега. А защо сега? Отговорите си ги давам наум, пред себе си, няма да се разголвам чак толкова (но мисля, че си знам защо).
От моето си прозрение за насъщния ми става още по-хубаво, освен че вече овладях това свещено умение. Знам, че не е хич скромно да си се хваля сама, но за мен това е съществена крачка напред! Колкото и торти, сладкиши и други фръцкави работи да съм направила тази година, най-сладко ми е именно с моя първи домашен хляб. С него победоносно изпращам старата година - да идва Новата, по-добра и ведра, с повече слънце, с повече радост и с повече надежда! Наздраве!






понеделник, декември 08, 2014

Тиквеник

Навих се да го направя, само защото се сетих за лесен начин да рендосам една цяла тиква. Иначе не бих и помислила да почвам ръчно-крачни тиквени дейности, да бе, да си одера всички пръсти на рендето и да ми се схване рамото от зор. Имам едни такива далечни спомени, когато чиракувах в кухнята на майка ми. Но да живеят кухненските роботи!
Намираха ми се изчистени орехи, а една ярко оранжева средно голяма тиква се търкаляше под кухненската маса в очакване да бъде изпечена и намазана с мед. Но друга беше съдбата й. Като рече половинката, че ял някъде си някакъв божествен тиквеник, като взе да повтаря и потретва, еее, ясно беше какво ще й се случи на тиквата под масата.    
Досега не съм правила тиквеник, затова прочетох тук-там разни рецепти, но се оказа, че няма много варианти. Като че основната разлика е дали ползвате готови или точени домашно кори, също и дали ще изберете олио или масло. Аз си избрах готовите кори и маслото. Ако постите, значи избирате олио за вашия тиквеник. Все пак посочвам като достоверен източник рецептата за тиквеник на Супичка.
 
Наличната тиква се оказа доста големичка, а  аз като почнах вакханалията с робота, не можех да спра по средата на операцията. Настъргах всичко! Накрая имах една голяма тенджера с рендосана тиква, размесена с натрошени орехи и канела, която определено щеше да ми стигне минимум за два тиквеника. Решението - замразих излишъка в камерата, ще си имам за следващ път готова плънка за тиквеник.
 
 
И още нещо, предпочетох плънката да бъде разстлана върху цялата кора, не ми допадна да бъде концентрирана в единия край на кората, както е по оригиналната рецепта, но това са дребни неща, важното е, че получих искрени комплименти за изпълнението на тиквеника и вече го слагам в графата "бързи и лесни" рецепти! :)

e-mail абонамент