Translate

вторник, септември 22, 2015

Запечено козе сирене с боровинково сладко. И гофрети

Откъде да започна?... Цяло лято се размотавах далече от кухнята и доброто ми намерение да направя отново от онова боровинково сладко, най-накрая се сблъска с реалността.
Боровинките изведнъж изчезнаха от пазарите, а мен ме обзе тиха истерия и предчувствие за голям провал! Защото домочадието ясно се изказа – искаме си сладкото!
После попаднах на новата фермерска платформа Farmhopping и реших, че там не може да няма боровинки. Имаше,  ама вече в друг формат – боровинките бяха превърнати на сладко, сезона им беше отминал.  
Понеже угрозата от домашен скандал ме застигаше, реших че ще си взема от готовото сладко, с риск да не бъде като онова, миналогодишното ми, дето си стоеше на цели плодчета, които приятно се разпукваха между зъбите, и което не беше отровно сладко и лепкаво, както повечето домашни сладка. 
Да не се отплесвам... Напазарувах и други неща – пресен босилек и магданоз, зряло козе сирене и слънчогледов тахан. Впечатлена съм от перфектната организация на сайта и от качеството на продуктите. За да не стане прекалено рекламно, минавам на кулинарната част, но което е хубаво и работещо, трябва да бъде (по)казвано и поощрявано.
Козето сирене беше по поръчка на половинката. Аз хич не бих се изкушила, но сега трябва да призная, че ми хареса – като вкус, плътност и аромат. Особено запечено на горещ тиган без мазнина и полято с лъжичка страхотно сладко от боровинки.
По поръчка на щерката, на нея изпекох друга плочка сиренце, но полята накрая с лъжичка мед - в момента, в който се карамелизира върху сиренцето, дръпнах тигана и преместих готовото сиренце в чинийка.


Какво да кажа за пресните зеленилки... Прекрасният им аромат трябваше да бъде уловен и запечатан в бурканчето със
зехтин по най-бързия начин. Моята технология е ясна – всичко зелено отива в пасатора, после в хубав буркан с винт и доливам зехтин, докато покрие зеленото.
Така съхранени, зелените подправки могат да ми бъдат полезни много дълго време и не губят нищо от уханието си.
 И обратно при боровинковото сладко -  все едно аз си го бях правила! За мен то си върви най-добре с домашна палачинка или гофрета, най-новата мода у дома.
Споделям една доказана рецепта за тесто за гофрети, за вас остава да се сдобиете с гофретник и почвайте! А най-добре подминете тази част, че не се отразява добре на талията!

2 яйца, 100 г разтопено масло,
по една ч.л. сол и захар
1 ч.л. (домашен) ванилов екстракт
600 мл мляко
Брашно – 2-2½ ч.чаши (или докато се получи смес по-гъста от тесто за кекс)
Бакпулвер

Всичко разбивате до гладкост в реда по рецептата, като брашното и бакпулвера се пресяват преди да ги добавите в сместа.  
В добре нагретия гофретник с черпаче сипвате от сместа, точно в средата, а с дъното на черпачето разстилате сместа напред-назад, докато тя достигне до краищата на формата.

Ако препълните формата, не затваряйте веднага горния капак, за да не изтече сместа навън. Изчакайте да се запече леко отдолу и спуснете горния капак върху гофретата без да го притискате – пак ще имате хубава и изпечена гофрета, може би малко по-дебела и не толкова релефна, но няма да се налага да чистите омазан и загорял  гофретник.
Добър апетит!

петък, септември 18, 2015

Сироп от смокинови листа + торта със смокини



        Бях  на гости на едни смокини, място където е топло и морско. Конфитюра вече ми го бяха приготвили, аз само набрах 30-тина узрели смокини за ядене, както и листа за сиропа. Той е с много интересен вкус, микс между зелена смокиня и нотка карамел, приятен, и както се оказа, изключително полезен. Ще дам линка, от където взех рецептата, със забележката, че в моя замених захарта с мед. Тук рецептичката 
     Добре се получи, радвах му се в хубава компания и слънчев ден. Ще е още по-вкусен, ако се разреди с газирана вода. И да кажа, че снимката не е крива, крива е само чашата, странен модел за чаши- огъната и наклонена, но пък на мен ми харесва.



За самата торта рецепта няма да давам. Може да се приложи на коя да е ваша рецепта. Имах бишкоти вместо блатове и крем от сметана и маскарпоне. Смокините ги нарязах на ситно, залях с вода да се покрият и добавих захар на вкус. След като повряха така, стана една гъста, мармаладоподобна смес. Нея положих
след първия блат бишкоти, преди крема.
Тортата тотално промени вкуса си заради смокините в нея и много се хареса у нас.
Надявам се да се хареса и на вас.















сряда, септември 09, 2015

Картофена запеканка с лучена плънка

И тази рецепта е от бързите и лесните. Моите са все такива. Предната вечер ми се наложи да сготвя нещо вегетарианско и от немай къде, получи се това. Нищо лошо не казвам, напротив - хубаво е от време на време да осъзнавам, че месото не трябва да присъства всеки ден на масата ми, даже да се опитам това да се случва само веднъж-дваж седмично. Проблемът се крие в неспособността ми да сготвя вкусна вегетарианска манджа, нооо- работя по въпроса!

Продукти:
1 кг картофи
масло - 125 г, разтопено
1 чаша прясно мляко (горещо)
2 яйца (може и повече)
пармезан или заквасена сметана
3-4 глави лук (нарязан на шайби)

Най-напред сварявате картофите (аз ги обелих предварително) в подсолена вода. Докато картофите врят, запържвате или задушвате лука, накрая го овкусявате както си го обичате - това ще бъде плънката на запеканката.

Сварените картофи минавате на едро ренде или просто ги намачквате с вилицата. Разбивате яйцата с половината от разтопеното масло. Добявяте горещото мляко, после и картофите. Обърквате всичко в еднородна смес и я овкусявате по ваше желание - аз сложих още сол, млян черен пипер и много сух риган.

В средно голяма тава върху хартия за печене изсипвате половината смес. Върху нея разстилате равномерно цялата лучена плънка, след което запечатвате отгоре с другата половина от картофената смес. Най-отгоре наръсвате останалото разтопено масло или ако имате, намажете със заквасена сметана. Аз нямах, затова върху вече опечената запеканка наръсих щедро рендосан пармезан.

Времето за печене - половин час на силна фурна. Не препоръчвам да се сервира горещо - трябва добре да се охлади, иначе ще има недоволни (деца). И да си призная - нашата запеканка я комбинирахме с един буркан бамя от туршия, ама така добре да си паснаха двете неща! Добър апетит! :)

четвъртък, септември 03, 2015

Сметаново-шоколадова торта (на) Димитър











Фейс-приятелят ни Митко беше направил тази торта. Поканих го да гостува - и без това не сме се накъсали да готвим това лято, а ако един блог нямал движение - той умирал. Като акулите!  J


Нужните продукти:

200 гр. черен шоколад
200 гр. бисквити с парченца шоколад
500мл течна сладкарска сметана
500 гр. маскарпоне
около 125 г краве масло


Бисквитите се натрошават. Половината от маслото и половината шоколад (предварително разтопен) се смесват с тях. Сместа се разстила на дъното на форма с подвижен ринг.

  

Направата на крема също е лесна - сладкарската сметана се разбива за обем и лекота, смесва се с разбитото със захар на вкус маскарпоне. Намазва се върху блата и се слага в хладилника да стегне. Глазурата отгоре е шоколад и останалото масло, които разтопени и смесени (аз правя това на водна баня) се изливат върху крема. Отново се слага в хладилника да се охлади, след което, тортата е готова за изяждане и облизване на пръсти и чинии.







e-mail абонамент