Свински крачета и супа- пача

     Супа-пача е нещо, което като шкембето, ми е по-зимно и сгряващо. Освен това след комбинацията с много чесън се налага еднодневна изолация, а да си стоиш у дома, когато навън е студено и неуютно не е никак лоша идея.

     Първите сготвени от мен свински крачета не можах да ям, защото за епилирането им беше натоварено милото, а то май не взе много присърце тази дейност. Така е, понякога мъжете нехаят за детайлите. Вторият път бях по-настоятелна и след като крачетата бяха обработени както трябва, се заех с направата им.

Кулинарни филми - ареее на кино !

    В последните години все по-рядко харесвам филми, но упорито продължавам да давам на Холивуд шансове, за които на него му е през.. мхм... крачола. Чат-пат някоя независима продукция успява да ме впечатли, но най-често се ядосвам за загубеното в гледане на глупости време. Като се замисля последният хубав (смислен ) филм за мен беше "Сектор 9", а след това нито Аватари, нито Хобити ми докараха нивото на еуфория, което беше предизвикано от него.

   Единственото, което гледам без да ме е яд, е детска анимация или филми на кулинарна тема. Затова днес гасим котлоните, хвърляме престилките и отиваме на кулинарно кино.

Класически палачинки

Отново е събота и разбира се, традиционно се заех с приготвянето на закуската. Днес имаше поръчка за палачинки, нищо особено, кой ли не знае да прави палачинки?! Ами, аз. Открай време това е запазена територия на моя мъж, но понеже тази сутрин го оставих да се наспи, просто се наложи да извадя тефтера със рецептите, в който си записвам най-сполучливите ми попадения. Специално при палачинките имам няколко поредни провала, какво не им уцелвам, нямам идея, но не стават хубави и това си е. В момента се напъвам да се сетя откъде я преписах тази хубава палачинкова рецепта, със сигурност беше от нета, обещавам да потърся след като си довърша писанията и да сложа линк.

Фокача с лук, лавандула и любов

          Фокачата била правоъгълен италиански хляб. Ако имате търпение да стигнете до нея, ще има и рецепта със снимка. Като в кулинарен блог. А как лавандулата и любовта са свързани, ще разкажа след малко. 
          Започнахме този блог преди година с любов. Сега... защо точно аз пиша за любов не зная, може би защото едно нейно разклонение хич не ми е ясно и опитите ми все още да го проумея  се простират във всичко. Конкретно за този пост са виновни:

          Моите приятелки- съблогърки, които според мен са върли любовчийки (момичета, сори, това е комплимент, за който ви завиждам :)) Поздравявам ги и ни пожелавам дълго кулинарно сътрудничество.
         Другото са предстоящите празници - вино, любов или кой каквото иска и може.

Третото беше един коментар на анонимен в блога ни, в който ставаше дума за вкуса на сърцето и идващото от него (ако ви се чете онзи дългичкия, по-надолу ТУК ).