Чийзкейк с малини

Тъкмо се връщам от морето и още ми е едно такова, лежерно,  полу-ваканционно и категорично не-работно-понеделнишко. Куфарът ми се търкаля захвърлен в коридора, трябва да оправям багаж, но не сега - в момента си допивам джинчето с тоник и любовно съзерцавам снимките на днешното ми творение - много свеж и идеално допълващ мързеливата неделя, един вълшебен малинов чийзкейк. Рецептата ми идва от Бургас, заедно с  морските песъчинки в куфара ми. Ах, морето... скоро се връщам там, летния сезон е вече открит!

Но, обратно към рецептата. Започваме от блата: 

• по оригиналната рецепта трябват 250 г какаови бискивити (напр.Еверест), натрошени на ситно. Аз сложих повече, по-точно един пакет и половина. Следващия път ще сложа направо два пакета, защото обичам бисквитения блат да е по-дебел, а пласта малинов крем по-тънък, въпрос на вкус.
• 75 г масло 
• 3 супени лъжици мед

Разтапяме маслото и в него добавяме меда. Сместа изсипваме върху натрошените бисквити и объркваме до хомогенна смес. В тортена форма с подвижен ринг хубаво натъпкваме и притискаме с лъжица, докато стане плътен и равен блат. Прибираме в хладилника да стегне, поне за час.

Продължаваме с малиновия крем.

Домашна майонеза без яйца

      На всичкото отгоре е със сметана и става за 10-тина минути. Рецептата я намерих в едно списание на мама-свеки веднъж като и бяхме на гости и веднага я снимах с телефона за да я пробвам.

     Не че не купувам готови неща, но когато мога правя домашни. Вкусът на тази майонеза  е като на млечната, която продават по магазините. За съществената разлика между готово и домашно, ми се иска да говоря сухо и без да си оплюя брадата какво глупости слагат в първото. Kак обаче да го направя, като от роднини, които работеха  в майонезена фабрика знам, че в купешката не се влага нищо, което е в натуралния си вид. В тази рецепта има само сметана, олио и няма сурови яйца, които мен винаги са ме притеснявали.

     Нужцните  продукти са :

ш1 ч.чаша заквасена сметана
1 ч.чаша олио

1 ч. л. мед

1/2 ч. л. морска сол

2 ч. л. лимонов сок

     Сигурно е излишно да казвам, че мерките, които са дадени са донякъде и на вкус. Червен пипер не сложих, защото не ми хареса идеята, но пък добавих малко черен. Мазнината я направих 50 на 50 с олио и зехтин.С миксера (не пасатор! важно е ) разбих сметаната със солта и меда. Според указанията на бавна скорост изливах олиото на струйка и когато накрая сметаната пое мазнината и се сгъсти, добавих лимоновия сок. Получи се леко жълтеникава, много приятна на вкус майонеза, почти като тази от магазина. Единствения недостатък беше, че стана една идея по-рядка, в хладилника това го коригирах. Имам съмнения, че медът помага на сметаната да се втечни и затова следващия път не го слагах.

За простите неща и едни прости карамелени бонбони с овесени ядки

         Просто, просто, а още на заглавието се препънах. Аз и простотата съвместно сме оксиморон, но като не мога в друго, поне в кулинарията се стремя и ми доставят удоволствие лесни и неусложнени рецепти, които да направя ей - така,  без да ми се налага да се задълбочавам в излишно мислене, претегляне и пресмятане.

       Вкусът на карамел пък ме връща в детството, при онези фабрични захарни петлета, едни изтумбени такива, през които гледах нагоре и небето се виждаше алено червено. Прекрасни спомени.

       Миналата неделя тръгнах от някаква сложна рецепта за десерт с праскови, карамел и овесени ядки, въртях и суках и накрая редуцирах нещата до тези съвсем обикновени карамелизирани топчета с орехи и стафиди, които оформих като бонбони. Де да можех да опростявам така и в реалния живот, но там няма какво да се направи. Ще удържа на изкушението да ги нарека здравословни, само защото има овесени ядки, но ако другия път ги направя с мед ще са на 100% такива.
       Продуктите са :


          шепа орехи (или други ядки) наситнени     

          2-3 с. л. овесени ядки

          шепа стафиди, накълцани на дребни парченца

          1/2 ч.чаша кафява захар

          ванилия