Трюфелът не е част от моята кухня. Израснала съм с яхнии, мусака и пиле с ориз, а майка ми ползваше най-много 5 подправки, от които като изключим черния и червения пипер, познайте какво разнообразие остава. Разбира се, това се променя с годините - опитът и кулинарното любопитство растат, а когато има добри хора, които да ти подарят без изобщо да си искал въпросния трюфел...е няма как да пропусна.
Ето я и малката гъба - след като я помирисах, усетих лека миризма на амоняк и по-силната, подобна на меките френски сирена с плесенна коричка. Усетих и още една две миризми, странни, неудобни за написване, но знам ли.. може да са били плод на въображението ми. На това мирише суровият трюфел, в храната ароматът е по-различен, мек и наистина много приятен.
Най-важното за гъбката е да не обработва термично, а след кратка консултация с приятелка, с доста по-голям опит от моя в кухнята, препоръката беше да използвам аромата му в сос. Този сос аз ползвах за пържоли, каквито в случая имах подръка.
Няма да ви занимавам с рецепти - важно е да се спази правилото гъбата да не се обработва на директен огън, а да се смеси с нещо топло, което да разгърне аромата му. Всичко друго като информация може да се намери в интернет, затова няма да ви губя времето в приказки.
И така, след като се обели твърдата коричка на трюфела, отдолу се показва меката. Аз я настъргах на дребни парчета и ги смесих с готовия ми топъл сметанов сос. Така настърган трюфелът може да се прибави и към сос за паста, сос за месо, омлет, та дори и бъркани яйца.
Това е - трюфелът гостува за кратко при мен, имайки предвид цената дори и на българските трюфели, които се вадят из нашите гори, не очаквам скоро повторение, но за сметка на това гостуването му беше незабравимо. Сега ви оставям с малко снимки, а аз отивам да направя едно пиле с ориз :-)
Ето я и малката гъба - след като я помирисах, усетих лека миризма на амоняк и по-силната, подобна на меките френски сирена с плесенна коричка. Усетих и още една две миризми, странни, неудобни за написване, но знам ли.. може да са били плод на въображението ми. На това мирише суровият трюфел, в храната ароматът е по-различен, мек и наистина много приятен.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi2ja61u0QhsrjM_usi8VbF4dDeokpS5_kMpYv6plD_knnQDm916I0ZRuz9CGmgEPme14Swl0Bf6UVxFxWh2pi3_57KWawR4a0ID0j-Gwwi-XtLd4g8dE9jdtgutnfo7Tjz1WTs0ay6Fqvc/s320/20161008_111730.jpg)
Няма да ви занимавам с рецепти - важно е да се спази правилото гъбата да не се обработва на директен огън, а да се смеси с нещо топло, което да разгърне аромата му. Всичко друго като информация може да се намери в интернет, затова няма да ви губя времето в приказки.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhU577viQGyFl9MIYTAwVIZ5moYMJRZN7EVxL7e6DdxBpemdaKG1B-2MUMYzhqilN-A_YraOpNha7pnwZiMNBCrx7bY7EMOASyUsDv2HV7J_qYQ8n7R3Np-NnrlyVvkaPtxBjmz9a8KR3RS/s320/20161008_124157.jpg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj4kXNmrp6Ck5hKedX8GfaZyNn-blwRBQolNeq2ChXRDqx8VgIRQYFpQ0K1utceqZkegx4g_6hiOdP-E0BZ7qNtw9MFWTgLojnaJ66koVb3G8dSGazhAajvOkdYIUs5OIP096qvQwIneZji/s320/20161008_124707.jpg)
Това е - трюфелът гостува за кратко при мен, имайки предвид цената дори и на българските трюфели, които се вадят из нашите гори, не очаквам скоро повторение, но за сметка на това гостуването му беше незабравимо. Сега ви оставям с малко снимки, а аз отивам да направя едно пиле с ориз :-)