Диви гълъби - толкова прекрасно заглавие се получи, че чак ми иде да пиша за друго. Свободни, летящи на воля и така нататък поетични неща...а пък накрая в тенджерата. Читателю със слаби нерви - не чети публикацията и не гледай снимката на тези крехки пернати. Аз лично нямам скрупули, защото след като са открили ловния сезон за птици, значи е дошъл ред да се контролира разпространението на този дивеч. Поне така компетентно ми обяснява Ловецът.
Translate
събота, септември 28, 2013
Диви гълъби - пост със чорба ( за разнообразие )
Диви гълъби - толкова прекрасно заглавие се получи, че чак ми иде да пиша за друго. Свободни, летящи на воля и така нататък поетични неща...а пък накрая в тенджерата. Читателю със слаби нерви - не чети публикацията и не гледай снимката на тези крехки пернати. Аз лично нямам скрупули, защото след като са открили ловния сезон за птици, значи е дошъл ред да се контролира разпространението на този дивеч. Поне така компетентно ми обяснява Ловецът.
четвъртък, септември 26, 2013
Пъстърва в билков сос
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiODIv4Uebe7Lf8yt5krR3SCgjxNfrUpVPZ2527sa45I2klEZeDk07L7FCnx3KQSdluULVy0_E2pP21x4uykSOw4ehyphenhyphengIHrLfVWDVulpjUHDmREcz91SL2eApw7ASsOert7mGNuaGm_hRj9/s1600/Desktop.jpg)
Почиствам рибите и ги слагам в съд за
петък, септември 13, 2013
Патладжан по египетски и запечено сирене със семе от копър
Ще ми се да говоря за въображение и фантазия, но първо няколко думи за Миро. Срещите ми с него протичат винаги по един и същ начин. Говорим малко за работа, повече за децата и най-много за готвене и нови, интересни за мен рецепти. Миро ми е колега, най- предпочитаният партньор на белот по тиймбилдингите, единственият мъж освен баща ми, който не се е изнервял от свърхразсеяната ми игра. Това не е толкова важно, за мен е носталгия по отминали времена. Важното е, че Миро има сериозен, професионален кулинарен опит, от който аз с удоволствие черпя, когато се видим.
сряда, септември 04, 2013
Лесна рецепта с леща и едно мармаладено руло
Публикувано от Marta
Вече позахладня. Изгревите се изтеглиха към седем и сутрин си е за горна дрешка. Септември се шири от три дни и си доведе един хладничък и палав есенен вятър, който е пуснал свободно да брули орехи и някои по-криви круши, а може би позакъснели смокини, праскови и сливи...Брулещ вятър във всеки случай!
Вече позахладня. Изгревите се изтеглиха към седем и сутрин си е за горна дрешка. Септември се шири от три дни и си доведе един хладничък и палав есенен вятър, който е пуснал свободно да брули орехи и някои по-криви круши, а може би позакъснели смокини, праскови и сливи...Брулещ вятър във всеки случай!
Каня се от август, от големите жеги, когато на никого не му се въртеше особено край печката, бях решила да покажа една простичка, но много вкусна леща, която приготвям от известно време. Арабска рецепта. Срещнах я и като ливанска. С малки промени я открих като ирландска и като кипърска рецепта. Хубавото е, че не се налага да се стои много-много около печката, което си е предимство и при класическата леща. Накратко - сварява се 200 грама леща в тенджерка , в друга се вари още толкова ориз до пълна готовност. Ако има останала вода тя се прецежда добре. Двете варива се смесват и се добавят подправки на вкус - черен пипер, чубрица, сол. Нарязват се две глави лук на полумесци и се запържват до златисто в сгорещена мазнина - прибавя се при лещата и ориза и се разбърква. Поднася се с кисело мляко и чесън. Опитвала съм веднъж да ги сваря заедно (така е в ливанския вариант) - лещата и ориза, но оризът стана сивкав и не беше същото.
Абонамент за:
Публикации (Atom)