Откъде да започна?... Цяло лято се размотавах далече от
кухнята и доброто ми намерение да направя отново от онова боровинково сладко,
най-накрая се сблъска с реалността.
Боровинките изведнъж изчезнаха от пазарите,
а мен ме обзе тиха истерия и предчувствие за голям провал! Защото домочадието
ясно се изказа – искаме си сладкото!
После попаднах на новата фермерска платформа Farmhopping и реших, че там
не може да няма боровинки. Имаше, ама
вече в друг формат – боровинките бяха превърнати на сладко, сезона им беше отминал.
Понеже
угрозата от домашен скандал ме застигаше, реших че ще си взема от готовото
сладко, с риск да не бъде като онова, миналогодишното ми, дето си стоеше на
цели плодчета, които приятно се разпукваха между зъбите, и което не беше
отровно сладко и лепкаво, както повечето домашни сладка.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhdIufj0WoXGrXddQNDENTMKOR8mvmS7SMOlgZYBVQalfv-8EC6kjvKyHxBojYIj4Pyyyo4vD9UCumm-qDYPR88PrQzAGJtQ_R79znur14fO_DH3tlbvhxzS74YJdgPbLNzD90KjpDFx6Xf/s320/IMG_1266a.jpg)
Козето сирене беше по поръчка на половинката. Аз хич не бих
се изкушила, но сега трябва да призная, че ми хареса – като вкус, плътност и
аромат. Особено запечено на горещ тиган без мазнина и полято с лъжичка
страхотно сладко от боровинки.
По поръчка на щерката, на нея изпекох друга плочка сиренце,
но полята накрая с лъжичка мед - в момента, в който се карамелизира върху
сиренцето, дръпнах тигана и преместих готовото сиренце в чинийка.
Какво да кажа за пресните зеленилки... Прекрасният им аромат
трябваше да бъде уловен и запечатан в бурканчето със
зехтин по най-бързия
начин. Моята технология е ясна – всичко зелено отива в пасатора, после в хубав
буркан с винт и доливам зехтин, докато покрие зеленото.
Така съхранени,
зелените подправки могат да ми бъдат полезни много дълго време и не губят нищо
от уханието си.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgis0j8j6M04Dz_DcYiYFOjx5ekllW1kH6zoBe-lY7IbUoWWO4OcDPSEJEGIFDYak6zXfkt3s2qIkUfg1DYag7WgEi3-qDohwkj8n0j844fv1aeCQnCs__UuZ_UnuoUaeKxVfENA7lk4YB2/s320/IMG_1271c.jpg)
Споделям една доказана рецепта за тесто за гофрети, за вас остава да се
сдобиете с гофретник и почвайте! А най-добре подминете тази част, че не се
отразява добре на талията!
2 яйца, 100 г разтопено масло,
по една ч.л. сол и захар
1 ч.л. (домашен) ванилов екстракт
600 мл мляко
Брашно – 2-2½ ч.чаши (или докато се получи смес по-гъста от тесто за кекс)
Бакпулвер
Всичко разбивате до гладкост в реда по рецептата, като брашното и бакпулвера се пресяват преди да ги добавите в сместа.
В добре нагретия гофретник с черпаче
сипвате от сместа, точно в средата, а с дъното на черпачето разстилате сместа
напред-назад, докато тя достигне до краищата на формата.
Ако препълните формата, не затваряйте веднага горния капак, за да не изтече сместа навън. Изчакайте да се запече леко отдолу и спуснете горния капак върху гофретата без да го притискате – пак ще имате хубава и изпечена гофрета, може би малко по-дебела и не толкова релефна, но няма да се налага да чистите омазан и загорял гофретник.
Добър апетит!
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEhdIufj0WoXGrXddQNDENTMKOR8mvmS7SMOlgZYBVQalfv-8EC6kjvKyHxBojYIj4Pyyyo4vD9UCumm-qDYPR88PrQzAGJtQ_R79znur14fO_DH3tlbvhxzS74YJdgPbLNzD90KjpDFx6Xf/s320/IMG_1266a.jpg)