Пържена цаца, ама на фурна и най-вкусната рибена чорба

       Обичта ми към цацата е обратнопорпорционална на обичта ми към пърженето и. Казано по-просто мразя да пържа цаца , но пък обичам тези малки рибки, които вървят чудесно с бира и нямат нужда да бъдат чоплени за кости.

      Алтернативата е цаца на фурна, която става почти като пържена, но не е толкова тежка и мазна, спестява и време и случката да вмирисвам на пържено апартамента, кожата и душичката си. Рецептата е проста и лесна, правя я от години и реших да я споделя след като се плеснах по челото с възгласа "Ама как не се сетих" именно когато Гуен сподели нейните "като пържени, но на фурна картофи" . Сега освен рибките, си приготвям и картофите така и всичко без пържене.

Пълнени рулца от свинско месо със сос от бяло вино и мащерка

     Зад това типично за мен, дълго заглавие, се крие проста рецепта, която ползвам за разнообразие от редовните пържоли. Като истински хищник обичам и често ги правя. Явно прекалявам, защото когато синът ми разбере, че пак ще яде пържоли, очите му стават кръгли и пълни със страдание като на котарака от Шрек и от тях започват да капят едри, истински сълзи - бе манипулация от чист вид. В такива моменти си мисля, че е дете на някоя вегетарианка, което в родилния дом е разменено с моето. Естествено, като видя лицето си копи-пейстнато върху неговото, тези мисли бързо ми минават. Така или иначе ползвам си аз пържолките, задължително начукани на тънко, но напълнени с любимото му топено сирене и кисели краставички.

Мексиканска Начос Торта

    

      Уау или казано на нашенски уха - беше реакцията ми при вида на това разкошно нещо, наречено Мексиканска Начос Торта. И не се подлъгвайте от името - тортата е солена и върви най-добре с гуакамоле. Всичко това направи и после предостави рецептата и на нас, редовният ни читател Митко. Ето списъкът с необходимите продукти. Преди да го прочетете и да си помислите каквото и да е, предварително ще ви цитирам какво ми каза той :

    " Само на пръв поглед изглежда трудна. И е много вкусна."                                                                                                    

 

Слънце и лучена супа по френски или не съвсем

    Беше топло, беше слънчево и аз  в унисон с времето бях същата като него. Садих подправки, ших пердета, играх футбол и готвих, глезих и изпълнявах кулинарни желания с усмивка. Освен това приключих един ремонт на кухнята, който вместо 5, ми се стори дълъг 55 дена, но после се сдобих с една нова, слънчева ( тоест и в жълто) кухня. Сърбяха ме ръцете да готвя и наваксвах.

    Изпратих зимата, с едни карамелизирани ребра. Те постояха една нощ в марината от 2 с.л. соев сос, 3 с.л. мед и малко червено вино. По едно време ги снимах, още не бяха се карамелизирали докрай, но иначе нямаше шанс да ги докопам за фотосесия. Аз не обичам сладко-соленото, но нали разбирате - изпълнявах желания. Ако и вие не обичате, ТУК  Гуен ги приготвя с кетчуп - стават приятни и вкусни и не по този начин сладки.

    Правих торта, правих пържолки, правих и други работи и накрая си викам, я да взема да изпълня и едно свое желание. От много време подминавам рецептата за френска лучена супа. Все се чудех как така в нея ще се мотае само някакъв гол лук и ще е вкусна. Обаче французите не ще да са прости (кулинарно) хора, та си викам, я да се хвана сериозно и да взема да се пробвам. Значи номерът е в използването на бульон-може зеленчуков или месен - без значение от какво  месо. 

     Предполагам става и с кубче, но аз съм решила, че ако е гарга, ще е рошава (за гаргите друг път, че много теми в един пост си е не кулинария, а чесане на езици) и си ползвах нормален бульон, в който съм варила месо. 
    Ето накратко технологията, много е лесна и вярно, че може да се яде и като супа и като лека вечеря. Продукти ( приблизителни за около 2 големи * порции )  :
    4 глави лук, нарязан на полумесеци
     масло за задушаване на лука
    1 литър месен бульон
    150 мл бяло вино 
    2-3 лъжици брашно
    мащерка, дафинов лист, черен пипер
    филийка хляб и някакво твърдо жълто сирене - при мен ементал, но мисля, че и с кашкавал ще се получи.
    След като сте си поплакали добре, задушете в масло нарязаният на полумесеци лук, докато омекне и хване загар. Бъркайте сегиз - тогиз да не залепва. Добавете брашното и бъркайте за да се запържи и то. После добавете виното, оставете малко да поизври и сипете бульона. Оставете (пак бавно) за известно време. Към края сложете един дафинов лист и мащерка. Моето вино беше някакво шардоне - придаде приятен аромат на супата, а месният ми бульон си беше от истинско селско добиче и нямаше как да не се получи страхотния вкус.

    Тъъй .. Дотук с френската част. Според рецептите, които прегледах трябваше да сипя супичката в огнеупорни съдове, да поставя отгоре една филия (или франзела) върху която съм настъргала обилно кашкавала и да запека във фурната. В други може да се издълбае кръгло хлебче и да се сипе вътре. Аз се изхитрих да препека филии на тостера, да сложа един слайс ементал отгоре и заедно със супата да затопля в микровълновата. Френска, френска, ама.. милото си натроши вътре едно съвсем нашенско бяло сирене и пак си беше вкусно. Негова е порцията горе, на снимката.
    В крайна сметка с тези филийки хляб, ементала отгоре им и плътността на супата, се получи една чудесна лека вечеря, която си заплювам и за лятото.
    И накрая, както казваха мъпетите навремето, гледайте ни и следващия  път, когато ще прочетете за един Меxican Nachos Cake. Какво е туй чудо ? И аз не знам точно, сготви го един наш редовен читател, аз го видях само на снимка и изглеждаше вкусно, с препечена кора отгоре, пълнеж от зеленчуци и някакво тънко тесто за основа. Или поне така ми се видя,но не съм сигурна и  затова го чакам с нетърпение.
  


* голяма порция  в нашето семейство е когато от лакомия си сипеш два пъти

Баничка- охлювче за закуска и други приложения

    

         Баницата за закуска е нещо, с което сме свикнали от детинство. И понеже баница всеки може да прави, в този пост само ще предложа (или припомня) този вид на баничките като самостоятелни парчета, които всеки, който иска, може да си завие в салфетка и да си вземе.

     Като пусна конвейра и напълня една голяма кутия с вкусни, хрупкави банички, всеки минава и си прибира, без значение - за закуска, училище, от големи, малки, мъже, жени, деца - ох, ако ви се налага да изхранвате толкова народ, колкото аз, ще разберете предимството точно на тази удобна форма.

      И тъй - плънката е по желание, аз съм правила на едно печене и различни плънки - със сирене, спанак, праз и каквото пожелаете.

     Технологията е лесна - един лист кора се намаслява, на края му се реди плънка, (например натрошено сиренце), завива се на руло и се завърта като охлювче. После в тавата за печене. Отгоре намазвам пак с някаква мазнина (не казвам, че баницата е диетична :) и наръсвам с мак, черен кимион, сусам . Или нищо, за да си спестя гледката как една глезла чопли отгоре.

     Сурови може да ви се сторят сплескани, но от печенето се надуват и добиват вид.

     По същият начин, но с плънка за тиквеник или ябълков щрудел, правя десерт, който като наръся с пудра захар и сервирам дори и на гости, съм спокойна, че ще се хареса.

    Лесно и функционално - точно като за нас!