Ребърца в сладко-кисел сос

 

Публикувано от Gwendoline

Още за смесването на вкусовете и последен реверанс към зимата

Преди няколко дни се вдъхнових да направя на семейството любимите им ребърца в сладко-кисел сос. Сетих се за тях, още когато Кайти постна нейните солено-сладки експлозии и зачекна темата за смесването на вкусовете. Моите ребърца определено са различни от онова, с което сте свикнали, но са абсолютен хит сред познатите ми (ама колко съм скромна!), затова не се колебая да ги споделя тук.

 
Научи ме един приятел преди време, мисля че рецептата си е негова, защото в този й вид не съм я срещала никъде (може и да греша, разбира се).

 

Ето ги продуктите:

• една тава свински ребърца (моята събира килограм и половина) - важно е ребърцата да са от тънките, нарязани на малки парчета, за да могат да се стопят при печенето;
• 1 шише кетчуп (мин. 500 мл) - вземете от най-евтиния възможен, но не доматено пюре, а именно кетчуп;
• малко мед, захар, оцет, подправки;

По принцип идеята е тези ребърца да бъдат мариновани поне една нощ в хладилника, както може и всякакво друго месо, но понеже избирам винаги тънички ребърца, не ги оставям да стоят, а направо забръквам съставките на соса и ги мятам във фурната.

   

Време за приготвяне - 5 минути. Изсипвам цялото шише кетчуп в една дълбока купа. Вътре добавям 2-3 супени лъжици мед, 1 с. л. захар, 6 с. л. оцет и всякакви сухи подправки, каквито предпочитате. Аз използвам босилек и риган, нищо друго. Обърквам всичко хууубаво и намазвам всяко ребърце със сместа. Директно ги нареждам в тавата, но може да ги оставите да си починат на студено за няколко часа.

   

Пека ги за около час на силна фурна с вентилатор, като често ги обръщам. Накрая, силно загорели, ги изваждам и нареждам върху дебела салфетка да се отцедят, защото пускат много мазнина.

  

Хартията за печене в тавата спестява едно жестоко търкане и борба с разтопената захар. Този сладък сос загаря по невъобразим начин и тавата трябва да се накисне поне за ден, докато се размекнат всички чернотии. Накратко, хартията не е за пренебрегване.

    

Ребърцата сервирам горещи и след минути са само спомен (докато ги снимах, около масата настъпи хаос и борба кой да ги докопа първи!). Нямах време за по-хубава снимка, чинията я щракнах директно, както си е. Скоро след това останаха само мазни ръце, усти и куп огризани кокалчета, но доволните усмивки са моята награда.

 

Имайте предвид, че тези ребърца са едно от най-тежките ястия, които приготвям вкъщи и ги водя в "зимното меню". Исках да кажа, че ако ще ги пробвате, гледайте да е в студено време, че зимата си отива вече...