Класически палачинки

Отново е събота и разбира се, традиционно се заех с приготвянето на закуската. Днес имаше поръчка за палачинки, нищо особено, кой ли не знае да прави палачинки?! Ами, аз. Открай време това е запазена територия на моя мъж, но понеже тази сутрин го оставих да се наспи, просто се наложи да извадя тефтера със рецептите, в който си записвам най-сполучливите ми попадения. Специално при палачинките имам няколко поредни провала, какво не им уцелвам, нямам идея, но не стават хубави и това си е. В момента се напъвам да се сетя откъде я преписах тази хубава палачинкова рецепта, със сигурност беше от нета, обещавам да потърся след като си довърша писанията и да сложа линк.

Тройка кебапчета или защо е по-добре татковците да правят палачинки

Публикувано от кайти  

  Този път ви представям пост, за това как не готвя. По-точно как не успявам да готвя.Чудно нали? Ще започна с това, че мразя да правя палачинки. Амa страшно много. И то не защото не умея или ме заболяват краката, а защото се провалям всеки път.
  Представете си три деца в една къща.Основно занимание, ако не са заети да се боричкат сплетени на топка, е да се обединяват в група от двама срещу трети.А където има групиq има и и рефер. A щом има нужда от рефер, значи има конфликти.

  Та представям ви следната сценка в няколко действия и участници:

  -  Мама Рефер (аз);

  - Трима борци срещу тризнаковата несправедливост - моите деца;

  - Опита ми да направя палачинки – винаги недовършен Опит, но с главно О.
    Действие първо и следващите аналогично.

Мятам първата палачинка в тигана и чувам страшен вик -  АААААААААА!
Зарязвам всичко и тичам за да видя какво става. Нищо.Дъщеря ми видяла паяк (женски драматизъм да нарече миниатюрно паяче паяк) крещи с пълно гърло, а синовете ми я плашат допълнително, гледат сеир и се хилят. Мятам изгорялата палачинка в кофата за боклук.

     Следва втората. Пак вик - АААААААААААА!

    Отивам, гледам двама (от мъжки пол, естествено) се бият, а аз разтървавам и налагам наказания. Мъжете наистина не са като хората, си мисля, докато отбелязвам две на нула в полза на неуспелите палачинки.

     Следващата. Някой вика - Мамо, мамо, бой, бързоооо!

   Този път отмествам тигана от котлона, бягам към детската, обзета от мрачни предчувствия за изкъртен зъб, кървясал нос или счупени очила. Влизам и виждам точно кръв, черва и мозъци. Само дето не са истински, а от компютърна игра, а такива са забранени. Дъщеря ми си го връща заради паяка, но аз съм доволна, че няма реално или виртуално насилие. Чакам отново докато загрее котлона и се изнервям максимално. Минал е ЦЯЛ половин час, а аз още нямам палачинки.

    Следва горното в още няколко различни варианти - като се почне през физиологични нужди, други нужди, лични драми (и осемгодишните си имат такива, даже са сериозни) докато накрая се окаже, че палачинкоправенето е най-времеотнемащото, пък бързоизяждащо се нещо. А ние, заетите мами, такива работи не правим.

  За тях има татковци.

  Толкова за опита ми за правене на палачинки. Затова и снимка няма, няма и да има.