Вчера вкъщи празнувахме рождения ден на сина ми, стана на 2 годинки. Събитието отбелязахме в тесен семеен кръг, то в тая люта зима какво ли друго ни оставаше. Понякога си мисля, че детето е ощетено откъм рожден ден, защото всички останали от семейството сме летни чеда и рождените дни обикновено са шумни, морски и много жегави. Някак не ми е купонджийско насред типичния февруарски студ, но всъщност не съм права. Основен недостатък на летния рожден ден е липсата на приятелчета в ученическия период. Трябва да си призная, че морските купони се появиха едва в последните десетина години, преди това нямаше по-нещастно прекаран рожден ден от моя - вкъщи, с две съседски деца пред разтеклата се торта и 30 градусова жега. Все пак това няма как да се случи на моето зимно дете.
Споменах тортата. По случай празника реших, че ще измайсторя собственоръчно този основен ритуален атрибут. Омръзна ми да купувам разни претенциозни, напудрени и ужасно невкусни торти, които после стоят недоизядени и в крайна сметка изхвърлям. Да, поне остават хубави снимки от празника, но този път се самонавих - ще направя тортата сама, с хубави продукти, дори ще си я украся със захарни фигурки, пък каквото ще да става.
