Арабски питки за дюнер и яхния нахут с наденичка

    Само че поотделно, просто ги събрах в един пост. Питките са за домашен дюнер, рецептата за моя изненада е с бакпулвер и е на Джейми Оливър. Много е проста, бърза, като единствената забележка е, че ако не се изядат веднага изсъхват и стават трошливи. Помага да се напръскат с вода и да се покрият с кърпа, но все пак нека да не преседят часове.

500 г пресято брашно (можело 50/50 с някакво пълнозърнесто)
1 ч.л. сол
200 мл вода
половин пакет бакпулвер (около 1с.л.)
1 ч.л. олио


   От продуктите се замесва не много твърдо тесто. Накъсва се на малки топки, които се оформят с точилка. Оставят се да починат около 20-тина минути. Аз ги пекох на грил тигана без грам мазнина, където питките получиха  хубави въздушни мехури. Излязоха десетина питки. А какво ще увиете в тях вече си е ваш избор :)

   Яхнията е за моментите, когато нямате време да готвите. Ако обичате варива, като мен, и имате готови купени буркани с нахут, който у нас, уви, не обичат на хумус, спретвате една бърза яхния. Домашната наденичка е за мъжете, докато жените спокойно си го ядем и постен.

  Рецепта няма, задушавате каквото искате - лук, чесън, моркови, доматен сос, добавяте съвсем готовия нахут да поеме малко аромати и ето - яденето ви е готово за трийсетина минути. А сега, когато е почти лято и рядко се задържаме около печката, бързината на приготвяне си е много важно условие.

 

Който обича гората - не го е страх от мечки, а който готви - от експерименти

Публикувано от кайти  

   Нахут. Хумус. Тахан. Да, не се научих да пиша кратки заглавия. Или можеше да напиша просто "Експерименти". Защото това е нещото, което много обичам във всяка сфера от живота, стига да мога да си го позволя. Аха нещо да стане скучно и рутинно и един глас отвътре ме подбутва тихичко - "Хайде, писна ти, разнообразявай!"

   Е да, ама точно за тази си черта за малко да забравя, когато ми дадоха бурканче с тахан. Два дена го гледах с подозрение в хладилника и бърчех нос при вида на калнокафеникавия му цвят. После ми светна, че това по дяволите, е за ядене и аз мога да го използвам - да експериментирам, тоест. 

  След това беше лесно - интернет каза, че таханът (най-вече сусамовият) е изключително полезен, с не знам колко витамина и калций пъти повече от други съдържащи го продукти. Моят беше слънчогледов, който има малко по-тежък вкус, но целта беше да пробвам нещо различно, така че ми беше достатъчно.
   Първото, което си харесах, беше рецепта за овесени курабийки. Аз си правя подобни съвсем редовно, борейки успешно ленивата перисталтика на сина ми. Лесни за приготвяне, с малко продукти и много полезни. Рецептата, която в оригинал беше тази, aз промених, съкратих и опростих. Вие сте свободни да изберете която искате, но моя резултат беше прекрасни хрупкави бисквитки с препечени краища, аромат на ванилия, мед и лек намек за халва.
                    

Трябват ви:

Тахан 200 гр;
Овесени ядки 200 гр;
Мед 250 г и ванилия две пакетчета;

Таханът и медът се смесват. Към тази смес прибавих две супени лъжици какао (от разтворимото на децата). Добавих овесените ядки и от получената лепкава смес с навлажнени ръце направих тези сплескани бисквитки, които подредих върху хартия за печене.

След това в загрята фурна (пишеше на 180 градуса, но при мен е по усет)-20-25 минути, докато покафенеят. Ако ги сложите да изстинат върху решетка стават съвсем хрупкави. Получиха се прекрасни. И да ви кажа - свършиха почти веднага.

   Следващият ми таханов експеримент беше солен. Първоначално мислех да направя ориенталския вариант на гуакамоле, но той е със сусамов тахан, а слънчогледовият не ми се връзваше с авокадото. Обърнах поглед отново към Изток (тяхно нещо си е) и прогонвайки асоциацията с почва, си харесах рецептата за хумус. Това между другото била арабската и еврейската дума за нахут. Мотаеше ми се 250 гр нахут, който бе накиснат, сварен под налягане и обелен с помощта на още 3 чифта (детски) ръце.
   Това полезно бобово засища и не надува като нашия боб, но е за ентусиасти и в консервиран вариант е за предпочитане. Рецептите за хумус се състоят от нахут, зехтин, тахан (сусамов в оригинал), чесън и лимонов сок. Аз сложих в блендера нахута и лъжичка сметана, 1-2 скилидки чесън, една лъжица тахан и малко от водата (за да не става съвсем гъст). Следва овкусяване с лимонов сок и по желание полят със зехтин и червен пипер. С една салата с домати и препечени филийки за намазване на хумуса, обрах овациите.

   Накрая оставих децата да експериментират и след

седмица молби им осигурих нужните продукти за да си направят това, което бяха намислили.
Така поне за един следобед постигнах спокойствие и мир за цялото семейство - един вид и вълкът сит и агнето цяло, и то без овчарят да е изяден.
Спокойствието обаче свърши бързо, но това е една друга тема. :)

Абе... експеримент!