Translate

петък, януари 18, 2013

Патешко магре (филе)


    
     Зимата е време на тъмните пива и тъмните меса. Такова месо е патешкото, а магре се наричало филето с кожата (и аз скоро разбрах от тук ). Най-важно за него е, че  е сухо и не трябва да се обработва топлинно дълго време за да не изсъхне съвсем. По желание се яде алангле, нещо с което не можах да свикна.
     Имах патешко магре под ръка и се чудех какво да го правя. След кратка разходка из нета и любимите ми кулинарни сайтове скалъпих и рецепта. 
Използвах любимия за мариноване соев сос, с който правя разни неща, мислейки, че са по китайски. Обичам да го ползвам, когато месата ми не са много млади и крехки, например тричаво телешко (тук очаквам някой да ме поправи, че китайците телешко не ядат :), защото като поседи половин ден, намазано в соев сос всяко месо става с пъти по - крехко.
     В една кутия за храна изтисках сока на един портокал. Щом китайците са решили, че патицата си отива с портокали, аз им вярвам. Все пак те са тези, които са открили фойерверките, хартията и десетичната система. При сока добавих и две -три супени лъжици соев сос и завъртях отгоре 5-6 пъти мелничката на черния пипер. Намазах филетата и ги оставих така в кутията няколко часа. После ги обърнах и още няколко часа.
    След това запечатах в тиган с олио филетата по 5 минути за всяка от страните, като първа беше тази с кожата. Голяма част от мазнината, която виждате горе падна, остана само една зачервена и вкусна коричка. Сложих ги в един йенски съд и още 20 минути печене във фурната, въпреки съветите да не държа повече от 15.
    В резюме - стана бързо и много вкусно. Патешкото месо е ароматно и приятно на вкус, но да си призная - аз обичам по-тежки и мазни меса и това ми се стори сухо. Но като предимства има доста положителни качества. Освен че се води деликатес, е и много богато на селен и омега-3 и омега-6 мастни киселини, полезни за сърцето.
    Освен това вижте го как изглежда и кажете не си ли струва опита? Извинявам се за лошата нощна снимка и небрежна композиция, но бяхме много гладни, а миришеше апетитно и изглеждаше хубаво. Както се оказа, не само на външен вид.




     

5 коментара:

  1. Ех, Кайти, все по-интересни неща изваждаш напоследък в блога, впечатлена съм!Докато аз наваксам с предния ти пост (днес импровизирах с един телешки език, ще разказвам скоро), ти пердашиш напред с нови екзотики. Браво!:))
    Патешко магре съм яла един-два пъти досега, на мен ми хареса, особено в комбинация със сладко-кисел сос от вишни и карамелизиран лук.Ще пробвам и вкъщи, няма начин, след този вкусен пост...

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, не е кой знае какво като трудност :))
    Простичко и бързо. Разказвай за езика :)

    ОтговорИзтриване
  3. Ако се пече по-малко не става сухо

    ОтговорИзтриване
  4. Горкото патешко Магре!!! Съсипали сте маатерял за шедьовер за да направите подметка!!!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за критиката, но от нея не разбрах как да стане по-добър материЯла :-) И другия път ще е с по-малко печене за да не е сухо, както е препоръчал предишният анонимен.

      Изтриване

Зарадвайте ни с коментари!

e-mail абонамент