Translate

петък, януари 18, 2013

Патешко магре (филе)


    
     Зимата е време на тъмните пива и тъмните меса. Такова месо е патешкото, а магре се наричало филето с кожата (и аз скоро разбрах от тук ). Най-важно за него е, че  е сухо и не трябва да се обработва топлинно дълго време за да не изсъхне съвсем. По желание се яде алангле, нещо с което не можах да свикна.
     Имах патешко магре под ръка и се чудех какво да го правя. След кратка разходка из нета и любимите ми кулинарни сайтове скалъпих и рецепта. 
Използвах любимия за мариноване соев сос, с който правя разни неща, мислейки, че са по китайски. Обичам да го ползвам, когато месата ми не са много млади и крехки, например тричаво телешко (тук очаквам някой да ме поправи, че китайците телешко не ядат :), защото като поседи половин ден, намазано в соев сос всяко месо става с пъти по - крехко.
     В една кутия за храна изтисках сока на един портокал. Щом китайците са решили, че патицата си отива с портокали, аз им вярвам. Все пак те са тези, които са открили фойерверките, хартията и десетичната система. При сока добавих и две -три супени лъжици соев сос и завъртях отгоре 5-6 пъти мелничката на черния пипер. Намазах филетата и ги оставих така в кутията няколко часа. После ги обърнах и още няколко часа.
    След това запечатах в тиган с олио филетата по 5 минути за всяка от страните, като първа беше тази с кожата. Голяма част от мазнината, която виждате горе падна, остана само една зачервена и вкусна коричка. Сложих ги в един йенски съд и още 20 минути печене във фурната, въпреки съветите да не държа повече от 15.
    В резюме - стана бързо и много вкусно. Патешкото месо е ароматно и приятно на вкус, но да си призная - аз обичам по-тежки и мазни меса и това ми се стори сухо. Но като предимства има доста положителни качества. Освен че се води деликатес, е и много богато на селен и омега-3 и омега-6 мастни киселини, полезни за сърцето.
    Освен това вижте го как изглежда и кажете не си ли струва опита? Извинявам се за лошата нощна снимка и небрежна композиция, но бяхме много гладни, а миришеше апетитно и изглеждаше хубаво. Както се оказа, не само на външен вид.




     

3 коментара:

  1. Ех, Кайти, все по-интересни неща изваждаш напоследък в блога, впечатлена съм!Докато аз наваксам с предния ти пост (днес импровизирах с един телешки език, ще разказвам скоро), ти пердашиш напред с нови екзотики. Браво!:))
    Патешко магре съм яла един-два пъти досега, на мен ми хареса, особено в комбинация със сладко-кисел сос от вишни и карамелизиран лук.Ще пробвам и вкъщи, няма начин, след този вкусен пост...

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, не е кой знае какво като трудност :))
    Простичко и бързо. Разказвай за езика :)

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен14.06.2015 г., 21:05:00

    Ако се пече по-малко не става сухо

    ОтговорИзтриване

Зарадвайте ни с коментари!

e-mail абонамент