Маринована рибка

     

   Отскоро сме рибари и чак сега разбрах истинското значение на думата зарибяване. Та като начинаещи, хващаме предимно по-малки, костеливи рибета, които у нас няма кой да яде. Съседката сподели, че яла у друго рибарско семейство маринована рибка, която била страхотна на вкус.Така след поредния риболов реших да направя от рибчетата нещо по-различно от рибена чорба. 

    Потърсих рецепта в нета и след като видях една и съща да циркулира из много форуми и сайтове, реших да пробвам. Е, да знаете, домашно направените наистина нямат нищо общо на вкус с маринованите риби, които се продават в магазините. Но за да се уверите в това, трябва да пробвате сами :) 

    Моите рибки бяха платики - около 7-8 броя,към 15 см най-голямата :)  от които излезе едно бурканче от 500 г. Изчистих рибата от вътрешности, люспи и всички перки. Ако се преборите с този етап, моите уважения :) После рибата я филетирах надве натри, тоест може и без престараване с ваденето на кости. Където останат такива, се стопяват. Нарязах  на парчета, получиха ми се с размер около 2 на 3 см (примерно), просто гледах да са по-еднакво дебели и големи. Приготвих саламура от вода и сол, която сол да е толкова, колкото ако сложите едно сурово яйце, то от него да изплува част колкото 50 ст. (да, същото нещо се ползва и за солена саламура при правене на пастърма). Оставих парчетата в един буркан в тази солена вода за три дена. След това я извадих, отцедих добре и сложих отново за три дена, този път в оцет. В него тя се стяга и почти всички костите се стопяват.

    След това я извадих от оцета, оставих да се отцеди, даже леко подсуших. В една касерола загрях олио, така че добре да запуши (все пак не го подпалвайте). Махнах от котлона да изстине.

    В това време наредих парчетата рибка плътно в буркан, като между тях сложих черен пипер, дафинов лист, бахар и чесън (по желание). Повярвайте, точно аромата на подправките се усеща много добре при ядене и това прави маринованата риба много по-вкусна от купешката. Залях с изстиналото олио и наместих парчетата така, че ако има въздух между тях, той да излезе, олиото да се намести и да няма парчета отгоре, които да са на сухо. Това е важно. 

   Прибрах в хладилника и специално при мен след 2 седмици рибките бяха готови. Много леко киселички, неочаквано, но много леко солени и вкусни. Толкова ми харесаха, че смятам да не чакам следващия улов (ако имаме такъв), а да си купя някакви риби от магазин и да си мариновам отново. 

  

Царевични неща

 По-вече картинки и по-малко текст :) Накратко - заради заболяване, лекар ми препоръча да намаля глутена в храната си. Веднага ми дойде наум, че най-много глутен поемам с хляба, който иначе не ядем много. Така реших да заменя част от бялото брашно с царевично, което от своя страна е безглутеново.
 Разбира се, един хляб няма да се получи изцяло с царевично брашно. Без да изпадам в лекции по химия и биохимия, ще кажа, че точно поради липсата на глутен, изцяло царевичното тесто няма да развие глутенови връзки, които го правят еластично и да се получи. Оптималното съотношение за мен беше в тестото да има 1/3 царевично брашно и останалото да е бяло (моето не е от най-белите - ползвам тип 650, което е с повече пепелно съдържание). Взе да става скучно, затова продължавам със снимки от арсенала тестени неща. Най-накрая ще публикувам рецепта, ако някой се интересува.

Първо насъщният като най-важен.



Недостатък е, че този хляб бързо изсъхва и е по-трошлив на другия ден. Но нас това не ни спира.











После разни други форми. 

    Накрая    най-любимите    ми пици и закуски.         Когато правя блат за пица дори увеличавам количеството царевично брашно. Получава се много хрупкава и вкусна основа на блата.




И рецепта за който желае, за хлебопекарна. 

360 г бяло брашно
180 г царевично (или общо да е 540)
300 мл вода (може айрян)
2 с.л. олио 
1 пак. суха мая ( или 1/5 от кубче 42 г)
1 и 1/2 с. л захар
1 ч. л. сол 

Слага се течността в контейнера, налива се олиото, върху тях се добавят  брашната, захар, маята (по-далеч от маята). Аз слагам на програма за месене на тесто, като готовото си го приготвям на каквото искам и пека във фурна. Не можах да обикна ръбестата, тухлоподобна форма на хляб опечен във хлебопекарна, но ако желаете, може да печете в машината, по-лесно е. 
Така и вълкът сит, и глутенът намален. 

Крем карамел

  Доста време избягвах да правя крем карамел, изглеждаше ми сложен с това дълго печене. Все пак един ден се престраших и се оказа, че няма нищо сложно и страшно.
   Ако има и други като мен, които или не са правили крем карамел или няма кой да ги напътства, не се страхувайте, ето рецепта и малко съвети по-долу.
   Моята доза е с обичайните 6 яйца, но по-малко мляко, и кремът ми се получава и с магазинско прясно мляко. Има вариант да се прави направо в  цяла тава, вместо в отделни съдове, но лично на мен така не ми допада, което разбира се, си е въпрос на вкус.


6 яйца                                    
600 мл. прясно мляко                                                             

100 г захар                                                          

ванилия                                       

                                   

За карамела:  6 с.л. захар   
малка бучица масло, колкото монетка                                                                 

  Прясното мляко, леко затоплено, се разбърква със захарта и ванилията, докато се разтвори захарта. Яйцата се разбиват добре и се смесват с млякото.

  Захарта за карамела се изсипва в малък метален съд (касерола най-добре) и се разтопява на котлона, докато се получи карамелен сос. Аз не бъркам с лъжица, а само разклащам с въртеливи движения. По някое време захарта става на бучки, но нека това не ви притеснява, намалете леко котлона и продължете да разклащате касеролата. Ето как изглежда :

 

Внимава се да не стане съвсем кафяв, тогавя прегаря и може да нагарча. Аз например, към края на топенето намалявам котлона, защото иначе започва да пуши, което значи, че много бързо може да изгори. През цялото време внимавате, защото всичко е ужасно горещо. След като карамелът е готов бързичко се разпределя в купичките за крема. Върху тях се изсипва внимателно яйчената смес. Купичките се поставят в метална тава, а в нея се налива вода малко над средата на купичките (да остане място да се долива студена вода). Крем карамелът се слага в студена фурна, пече на водна баня при температура около 150 градуса, но за да не стават шупли в него, водата не трябва да завира. За целта или фурната се намалява или се долива студена вода. Аз слагам кубчета лед на всеки 10- 15 минути дори при намалена фурна, затова и печенето отнема поне 2 часа, че и повече. Когато отгоре се зачерви и сместа се е стегнала е кремът готов. 
  От получената доза ми излизат около 8-10 купички, в зависимост колко ги пълня. Накрая кремчето се обръща в чиния и се напада.

 

Тесто за пшенично-царевичен хляб и разни тестени неща

Моята рецепта за тесто за хляб, в който приблизително 1/3 от бялото брашно е заменено с царевично, а причината е да намаля глутена, както ми е препоръчано. Този хляб е вкусен и с малко по-различен аромат, а единственият му недостатък е, че ако остане за другия ден, изсъхва. Тогава го препичаме или ядем на сандвичи. Рецептата е за около 800 г тесто, от което аз правя два малки хляба, франзелки или питки и е следната :

300 мл вода плюс едно яйце 
Ако решите може да сложите 100-150 мл прясно мляко или две три лъжици кисело, но дори и тогава яйце и течност трябва да са общо 300 мл. Може и без яйце и млека, изборът е ваш.
2 с.л олио
180 гр царевично брашно
340 гр бяло брашно 
Съотношението е приблизително, гледам царевичното да не е повече от 200 г, а общото количество брашо да е 520 гр. Поради ниското съдържание на глутен в царевицата, тестото с много царевично брашно не прави глутенови връзки и затова има опасност да не се получи еластично тесто, подходящо за месене.
1ч.л. сол
1 и 1/2 с. л. захар 
7 гр. прясна мая или 1 пакет суха

Отдавна не съм месила на ръка, затова давам рецепта за омесване в хлебопекарна. Разбира се, може да си опечете хляба директно във хлебопекарната, но аз предпочитам да пека във фурната и ще дам този начин.
Слагам течноста и олиото в контейнера на хлебеопекарната. След това добавям брашната, захарта и маята. В единия ъгъл добавям солта. Пускам на програма за месене на тесто, която при мен е 1,40 мин. За всеки случай, тъй като яйцата понякога са с различна големина, проверявам как е тестото ми - ако е по-лепкаво и има нужда, добавям лъжица две брашно, а ако е твърдо - съвсем малко вода.
След като е тестото е омесено правя хляб, в каквато форма искам и оставям да втаса наново.
Повторното втасване е много важно, аз си го оставям на топло поне за половин час, особено ако е по-студено. После пека на умерена фурна. Изваждам и завивам с кърпа. Няма нищо по-хубаво от аромата на прясно изпечен хляб :)

Поздрави

Честита Нова 2020 Година на всички, минаващи случайно или не, насам.
Пожеланията са за здраве и късмет, повече стойност и хармония в живота ни.

Бъдете щастливи :)