Translate

петък, октомври 18, 2013

Кюнефе


      Някога, близо до офиса, имаше турски ресторант. Отвреме-навреме обядвахме там и никога няма да забравя най-вкусната доматена супа, с пресни домати и отгоре с настърган кашкавал, най-вкусните агнешки котлети и десертите. Още помня един прекрасен десерт с ухание на рози и нещо с рози в името си, както и този, който ще ви представя днес, а именно- кюнефе.
      Кюнефе се прави с кадаиф и се сиропира, но с това приликата му с познатия кадаиф се изчерпва. В него се слага прясно неосолено сирене, което променя вкуса на десерта и го прави вкусен и неустоим. Става с всякакво неузряло сирене, което се къса на влакна, може да се замени с моцарела, а също и с някакъв не толкова солен кашкавал. Тогава обаче изпъква онзи типичен сладко-солен вкус, който за щастие у дома се харесва.

понеделник, октомври 14, 2013

Печен патладжан с домати

Отдавна не съм качвала нищо в блога, не защото хич не готвя, а защото напоследък нищо особено не съм приготвяла. Това се отнася и за тези патладжани, дето съм ги изтипосала тук. Много ги обичам, да им се не знае, пък така да ме мързи да ги приготвям... Най-любимия ми вариант са пържени и поръсени с чесън, копър и магданоз, овкусени с оцет. Обаче не това се предпочита от останалите в семейството, така че се наложи да ги приготвя по друг начин - с домати.
 
Отначало не възприех идеята, щото човек като си има нещо наум в главата (разбирай, пържената комбинация с чесън и зелени подправки), всичко друго се подлага на съмнение и откровен бойкот. От немай къде, пробвах следното - шайбите патладжан (предварително осолени за да изтече горчивия сок, подсушени и омазани с олио), наредих в тавата и хоп, на средно положение във фурната, на 200 гр. В пасатора смлях домати, добавих и една залежала миналогодишна домашна лютеница, няколко парчета праз лук, няколко скилидки чесън и всичко това превърнах в силно ароматна смес.
Залях отгоре вече позапечените патладжани, пуснах вентилатора на фурната и след петнайсетина минути доматената паста се сгъсти като пюре. Размириса се бая хубавичко!
Разбира се, това нещо се яде като поизстине, а аз не пропуснах да си сложа отгоре прясно накълцан чесън и магданоз. Да, и една чаша червено винце си сипах, признавам си! :) Та така, бива си ги патладжаните и така приготвени, дано се харесат и на вас!
 

четвъртък, октомври 10, 2013

Разтоварване с готвене (и кошнички с крема сирене и черен сусам)

    Има хора, които се чудят как така се разтоварвам (и) като готвя нещо. Аз пък не им се чудя как така шият гоблени със същата цел, защото от разтоварване има нужда всеки, независимо от начина.
При мен училището започна, а с него и лудницата. Сутрин екшън с 3 препъващи се, сънени, приличащи на зомбита деца, после осем часов работен ден, някакви извънучилищни дейности– водене, вземане, прибиране, 3 чифта очи се целят в мен още с влизането вкъщи, а думите Мамо, Мамо летят наоколо като сачми. Всеки иска нещо да ми разкаже, на всеки му е важно, всеки държи да получи грижа и внимание, аз пък искам да прегледам домашните и уроците и да вечерям и току виж останало време и да си почина. Ах да, имам и съпруг (пак повтарям- грижа и внимание)…та предполагам картинката ви е ясна, а и не ви е чужда. Ето в такива моменти се затварям в кухнята и обръщам готвенето от досадно задължение в удоволствие и разтоварване. Така направих кошничките, които видях при Траяна и запомних, за да направя мой вариант.