Translate

четвъртък, октомври 10, 2013

Разтоварване с готвене (и кошнички с крема сирене и черен сусам)

    Има хора, които се чудят как така се разтоварвам (и) като готвя нещо. Аз пък не им се чудя как така шият гоблени със същата цел, защото от разтоварване има нужда всеки, независимо от начина.
При мен училището започна, а с него и лудницата. Сутрин екшън с 3 препъващи се, сънени, приличащи на зомбита деца, после осем часов работен ден, някакви извънучилищни дейности– водене, вземане, прибиране, 3 чифта очи се целят в мен още с влизането вкъщи, а думите Мамо, Мамо летят наоколо като сачми. Всеки иска нещо да ми разкаже, на всеки му е важно, всеки държи да получи грижа и внимание, аз пък искам да прегледам домашните и уроците и да вечерям и току виж останало време и да си почина. Ах да, имам и съпруг (пак повтарям- грижа и внимание)…та предполагам картинката ви е ясна, а и не ви е чужда. Ето в такива моменти се затварям в кухнята и обръщам готвенето от досадно задължение в удоволствие и разтоварване. Така направих кошничките, които видях при Траяна и запомних, за да направя мой вариант.
        Използвах :

1 кора от дебелите, точени и печени на сач (останалите отидоха за баницата )

Крема сирене (или извара или друго сирене - меко или твърдо)

Олио

Черен сусам

    Беше лесно и приятно. Ползвах формата за мъфини. Изрязах по два кръга – един голям и един по- малък (за всяко гнездо) предварително намазани добре с мазнина. Наместих ги и ги оформих като кошнички, а после ги пекох на температурата, с която пека баница. Всъщност ги правих паралелно с баницата, но това е подробност. Когато се позачервиха леко, сложих вътре от плънката и дозапекох. Използвах за наръсване черния сусам заради доста силния контраст във вкусовете – млечният на крема – сиренето и по-острият на сусама. Получи се добре и ми хареса. Забележка към себе си – другият път да ги напълня повече.

      Иначе в само опечените кошничките може да се вложи всичко. Мисля да ги направя за гости – биха били добро предястие с руска салата в тях, или десерт- ако им сложа плодове или друго сладко нещо. Варианти много и точно затова рецептата ми беше интересна, снимките са лоши, но пък се забавлявах, а това понякога е по-важно от крайния резултат.

        

5 коментара:

  1. Толкова позната лудница:) И съпруг, разбира се, но той не е мама:)Чудесни и вкусни са станали! Хубав уикенд!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Така е Траянче - съпруг, тате, но никога Мама. Което понякога е много хубаво, но понякога и изморително :))
      Благодаря, повлече крака тогава с кошничките :)

      Изтриване
  2. Eхх, колко позната ежедневна картинка...! :) Но за да са добре всички останали в семейството, най-напред трябва да е добре Мама, иначе - провал. Затова всяка Мама трябва да си краде малко време за себе си, което при мен понякога е чрез готвене, друг път- точно обратното, бягство от готвене, както дойде :)))
    Кайти, даваш хубава идея с тези "мъфини", даже ми хрумва още нещо към нея, може да се пробвам тези дни и най-накрая да се появя и аз в нашия блог. Поздрави!!

    ОтговорИзтриване
  3. Браво, Кайти! В това е истинският "вкус на живота" - да изживееш наистина понякога досадното наглед ежедневно задължение (готвене) като приятна почивка/медитация. В това е майсторството! Абе, какво говоря, отдавна съм те признала за отявлен йога-кулинар! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря момичета !

    Гуени, аз лично те чакам да се завърнеш с нетърпение :))

    Сонче, с теб имам да си говоря за йога, но пустото му свободно време - аз го търся, то се крие... Ще намеря все пак и то предимно за да питам :)))

    ОтговорИзтриване

Зарадвайте ни с коментари!

e-mail абонамент