Translate

вторник, април 07, 2020

Крем карамел


  Доста време избягвах да правя крем карамел, изглеждаше ми сложен с това дълго печене. Все пак един ден се престраших и се оказа, че няма нищо сложно и страшно.
   Ако има и други като мен, които или не са правили крем карамел или няма кой да ги напътства, не се страхувайте, ето рецепта и малко съвети по-долу.
   Моята доза е с обичайните 6 яйца, но по-малко мляко, и кремът ми се получава и с магазинско прясно мляко. Има вариант да се прави направо в  цяла тава, вместо в отделни съдове, но лично на мен така не ми допада, което разбира се, си е въпрос на вкус.


6 яйца                                    
600 мл. прясно мляко                                                             
100 г захар                                                          
ванилия                                       
                                   

За карамела:  6 с.л. захар   
малка бучица масло, колкото монетка                                                                 
  Прясното мляко, леко затоплено, се разбърква със захарта и ванилията, докато се разтвори захарта. Яйцата се разбиват добре и се смесват с млякото.
  Захарта за карамела се изсипва в малък метален съд (касерола най-добре) и се разтопява на котлона, докато се получи карамелен сос. Аз не бъркам с лъжица, а само разклащам с въртеливи движения. По някое време захарта става на бучки, но нека това не ви притеснява, намалете леко котлона и продължете да разклащате касеролата. Ето как изглежда :

 


Внимава се да не стане съвсем кафяв, тогавя прегаря и може да нагарча. Аз например, към края на топенето намалявам котлона, защото иначе започва да пуши, което значи, че много бързо може да изгори. През цялото време внимавате, защото всичко е ужасно горещо. След като карамелът е готов бързичко се разпределя в купичките за крема. Върху тях се изсипва внимателно яйчената смес. Купичките се поставят в метална тава, а в нея се налива вода малко над средата на купичките (да остане място да се долива студена вода). Крем карамелът се слага в студена фурна, пече на водна баня при температура около 150 градуса, но за да не стават шупли в него, водата не трябва да завира. За целта или фурната се намалява или се долива студена вода. Аз слагам кубчета лед на всеки 10- 15 минути дори при намалена фурна, затова и печенето отнема поне 2 часа, че и повече. Когато отгоре се зачерви и сместа се е стегнала е кремът готов. 
  От получената доза ми излизат около 8-10 купички, в зависимост колко ги пълня. Накрая кремчето се обръща в чиния и се напада.


 

понеделник, март 23, 2020

Тесто за пшенично-царевичен хляб и разни тестени неща





Моята рецепта за тесто за хляб, в който приблизително 1/3 от бялото брашно е заменено с царевично, а причината е да намаля глутена, както ми е препоръчано. Този хляб е вкусен и с малко по-различен аромат, а единственият му недостатък е, че ако остане за другия ден, изсъхва. Тогава го препичаме или ядем на сандвичи. Рецептата е за около 800 г тесто, от което аз правя два малки хляба, франзелки или питки и е следната :

300 мл вода плюс едно яйце 
Ако решите може да сложите 100-150 мл прясно мляко или две три лъжици кисело, но дори и тогава яйце и течност трябва да са общо 300 мл. Може и без яйце и млека, изборът е ваш.
2 с.л олио
180 гр царевично брашно
340 гр бяло брашно 
Съотношението е приблизително, гледам царевичното да не е повече от 200 г, а общото количество брашо да е 520 гр. Поради ниското съдържание на глутен в царевицата, тестото с много царевично брашно не прави глутенови връзки и затова има опасност да не се получи еластично тесто, подходящо за месене.
1ч.л. сол
1 и 1/2 с. л. захар 
7 гр. прясна мая или 1 пакет суха

Отдавна не съм месила на ръка, затова давам рецепта за омесване в хлебопекарна. Разбира се, може да си опечете хляба директно във хлебопекарната, но аз предпочитам да пека във фурната и ще дам този начин.
Слагам течноста и олиото в контейнера на хлебеопекарната. След това добавям брашната, захарта и маята. В единия ъгъл добавям солта. Пускам на програма за месене на тесто, която при мен е 1,40 мин. За всеки случай, тъй като яйцата понякога са с различна големина, проверявам как е тестото ми - ако е по-лепкаво и има нужда, добавям лъжица две брашно, а ако е твърдо - съвсем малко вода.
След като е тестото е омесено правя хляб, в каквато форма искам и оставям да втаса наново.
Повторното втасване е много важно, аз си го оставям на топло поне за половин час, особено ако е по-студено. После пека на умерена фурна. Изваждам и завивам с кърпа. Няма нищо по-хубаво от аромата на прясно изпечен хляб :)

сряда, януари 01, 2020

Поздрави

Честита Нова 2020 Година на всички, минаващи случайно или не, насам.
Пожеланията са за здраве и късмет, повече стойност и хармония в живота ни.
Бъдете щастливи :) 

петък, януари 04, 2019

Лъжлива шкембе чорба

Честита Нова година! Реших да навестя поизоставения напоследък блог и да споделя нещо ново за мен, пък дано се хареса и на други.

Празниците още са в силата си, ядене, пиене, пак ядене и пиене, на човек малко му втръсва от тежки софри и махмурлук, затова давам идея как да си направите лесно и бързо един достоен заместител на класическата шкембе чорба, която се явява като цяр за подобни проблеми, но пък изисква доста подготовка.

Аз лично не обичам шкембе чорбата, мирише ми много вкусно, но онова дето плува вътре, не, няма начин да го ям..брр! Наскоро гледах Черешката на тортата и там една веганка най-неочаквано ми разкри тайната на лъжливата шкембе чорба. Точно това исках! Хем да е шкембе чорба по вкусове и аромат, хем да не е със шкембе. Всъщност трябват ви гъби, по точно - кладница!

Ето рецептата:

  • 500 г кладница 
  • 50-60 г масло
  • 2 чаши вода 
  • 1 чаша прясно мляко
  • 2 супени люжици нишесте или брашно
  • люта чушка, оцет, чесън, сол
Гъбата се почиства и нарязва, като дебелата и жилава част се маха, а меките й части се нарязват ситно.Запържваме с маслото докато омекне и пусне сос. После добавяме брашното, бъркаме енергично за да не става на бучки и добавяме 2 чаши вода плюс млякото. Слагаме сол на вкус. Чорбата се оставя да уври на среден огън, трябват й 15-ина минути. 

Отделно си приготвяте класическото овкусяване за шкембе чорба - аз пекнах едно люте чушле на котлона, стрих го в малко оцет, добавих стабилно чесън и готово! Може и по друг начин - да се сгорещи масло и в него да се добави пипер, сладък или лют, с което после се полива чорбата. Ето тук е описано съвсем подробно.

Да ви е вкусно! :)

вторник, април 24, 2018

Лесен за разчупване хляб


Този хляб пообиколи блоговете, докато стигне до нашия. Аз го видях при Йоана, която както винаги, е обяснила добре със снимки и текст. Моят личен почерк в тази рецепта е минимален, не е и нужно нещо да се променя. Единственото мое е рецептата за тесто, разработена от мен за нуждите ми от голям хляб, но цялата идея и чудесния начин да се реже и реди тестото, с което се получават тези идеални за разчупване парчета хляб, може да видите ТУК
https://www.kulinarno-joana.com/2015/06/lesen-za-razchupvane-hliab-sas-zehtin-bilki-i-chesan

Личната ми рецепта (от интернет и после префасонирана за да стане над килограм), която ползвам за всякакви по-луксозни хлябове, питчици и франзели и която оставям хлебопекарната да омеси, е :

280 мл мляко 
малко кубче разтопено масло+ 1с.л олио
2 яйца
700 г брашно 
1/6 -та от кубче жива мая (или 2 ч.л суха мая) 
2 ч.л. захар 
1 ч.л. сол
Все пак не е лошо да погледнете тестото в хлебопекарната още в началото и ако е нужно да добавите още течност или брашно.Ако месите на ръка, трябва да стане средно меко, еластично тесто.
 Машината я пускам на програма за тесто. Тестото го разточвам и режа на  дълги ленти, дебели към 7-8 мм. Слагам ги една върху друга и ги режа на правоъгълници. Сега е моментът да погледнете и обясненията на Йоана. Намазвам ги обилно със олио, в което има счукани скилидки чесън и подправки (по желание, при мен беше само чубрица, заради консервативните ми консуматори в къщи).
  След нарязване на тестото на равни правоъгълници те се нареждат в по -голям съд за печене (тестото по рецептата ми е над килограм !) и се оставя да втаса, както е на горната снимка. Накрая се пече,  и се получава този прекрасен и вкусен хляб, който сам се чупи на парчета. 
Опитайте !



петък, февруари 16, 2018

Ордьоври или някакви неща, различни от основното


  Ордьоврите винаги са ми били нито риба нито рак, сигурно защото винаги наблягам на основното. А те могат да бъдат много интересни и да провокират въображението.
  Обмислих този кратък пост да е само с идеи, а ако някой читател реши (дано все още имаме такива :) да сподели и своите идеи - може да го направи тук, в коментар или под свой пост. 
   Започвам с кошничките, които аз поне видях при Траяна. Правят се във форма за мъфини и се пълнят с каквото ви душа иска. Моите - с руска салата.


Следват пълнени яйца с нещо като майонеза от жълтъците





  След тях са и краставички, от чийто външен вид може да се желае още. Но напълнени със някакво сирене (крема или друго меко) са много приятни. Не забравяйте да ги осолите добре отвътре, инак са безвкусни.


    Тъй като не съм сигурна доколко ордьовър, предястие и разядка са едно и също, а по-скоро има някакви нюанси, ще допълня с едно студено мезе, което ми е любимо. 
    Печена шпикована с чесън свинска плешка, която след това се реже на тънки филийки и се яде студена. 

Толкова засега от мен. Ако имате идеи -споделете с линк или коментар - ще се радваме да прочетем.

вторник, юни 27, 2017

Бърза сладоледена торта с готов сладолед


     
      Не знам за вас, но аз често се дразня, когато си купя готова сладоледена торта. От една голяяяяма кутия излиза едно мъничко тортенце и дето се вика на петима кози крак. За да не се налага в магазина да смятам грамажи и милилитри, особено за гости, тази година реших да си направя сама сладоледена торта по мой размер.
       Оказа се много лесна, бърза и доста ефектна. Няма да се впускам в подробни обяснения - и начинаещ кулинар няма да се затрудни да я направи, но крайния резултат и простичката идея си струват. Нея (идеята) я мярнах на картинка и даже не си направих труда да търся рецепта. Няма да излъжа ако кажа, че дори се забавлявах докато я правя, да не говорим че това е стана любимата торта на децата ми (има си хас, щом е сладолед).
     Най-долния блат е бисквитен, като за чийзкейк, при мен с какаови чаени бисквити. Формата е с махащ се ринг. След като направите блата сложете формата във фризера да стегне.
     Следва бордът от страни, който е от тънко нарязани парчета готово руло. След като спретнете тази композиция, вадите кутията със сладолед (леко омекнал, но не течен) и пълните получената кухина. Вътре в сладоледа също може да слагате каквото си пожелаете - ядки, плодове или парченца шоколад. Следва пак фризер, след което е финалното украсяване - аз не съм много добра в това, но вие можете да се вихрите както си искате. Важното е, че тортата става красива, сладоледът винаги е сладолед, а количеството е достатъчно.












сряда, януари 18, 2017

Калцоне

   Нека ако има хора, яли истинско калцоне и са наясно с него ми простят за публикацията. Не знам доколко моята версия е близка до оригинала, но след като детето беше яло калцоне в някаква пицария, поиска да направя и в къщи (а аз само това чаках :) Така че, ако обичате тесто и пица, не се колебайте изобщо. 
  Необходими продукти : 

Тесто за пица - моето е 1 кг, от което стават 2 големи тави с калцоне
Плънка - всичко, което искате да ядете вътре в него.

   Всичко започва с това да направите тесто (като за пица). И да имате плънка (за нея по-надолу). След няколко години месене на ръка, моето тесто вече го прави хлебопекарната, така, че дали ще си замесите сами, дали ще си го купите готово или като мен с хлебопекарната - изваждате тестото и се приготвяте да точите. Вземате от тестото топки, големи колкото топки за тенис и ги разточвате на кръг. Това е моят размер, като готовото калцоне ми е дълго около 12 см , а дебелината на разточеното тесто е около 3 мм, нито много тънко, защото не се надува добре и калцонето седи тънко, нито много дебело, че да не се опече отвътре.
      Тъй като в плънката не слагам нарязан на ситно домат, намазвам тестото с доматено пюре (или лютеница). В средата на кръга слагате плънка, загъвате, така че да се получи един полумесец и краищата ги завивате леко навътре, като притискате с пръсти. Отгоре на самото калцоне правите няколко леки прореза, за да се опече по-добре.
    Плънката у нас е два вида - постна с повече царевица, кисели краставички, кашкавал на парчета и каквото още прецените и месна - със същите неща плюс месо. Варианти много и разнообразни.
    Така приготвени, се оставят да втасат на топло още веднъж и след това се пекат в предварително загрята фурна до зачервяване. Лесно се преяжда, затова внимавайте :)






 

четвъртък, декември 15, 2016

Пилешко в буркан на фурна

  Гениално проста и вкусна рецепта, която приятел ми показа, че видял в този блог. Правих я вече няколко пъти, лесна е и ме спасява, когато съм в командировка, но за това ще обясня към края на поста.

  Идеята е пилешкото да се нареже на по-малки парчета, те да се осолят, да се напълнят в най-обикновени буркани и вместо стандартните капачки да им се направят такива от фолио (на малката снимка). Подправките са по желание, черен пипер, салвия или розмарин. После така напълнени бурканите се пекат във фурната - час, най-много час и десет минути. Вкусът е невероятен - не точно печено, но не и варено... абе вкусотия.

  Има няколко по-тънки момента, които дори и аз, уж имайки известен опит в кухнята не предвидих, затова ще наблегна на тях. Иначе в блога - източник на рецептата има добро описание на целия процес.
 Пилето трябва да е добре размразено (ако е било замразявано), защото ще пусне вода. А в тази рецепта не се слага никаква вода, достатъчно е това, което месото само си пуска.
 Фурната ви да е нито много силна нито  много слаба - първите си буркани ги бях изпуснала, температурата ми се оказа по-висока, отколкото трябва и в един момент заварих кухнята цялата в пушек - месото се печеше прекалено силно, пилешки бульон капеше от капачката, гореше и пръскаше...нататък няма да обяснявам, че още ме болят ръцете от чистене.
  Бурканите да се сложат върху решетка, а не директно, за да не се счупят или спукат.
   Най-тарикатският номер накрая e, че след като ги извадя, им слагам нормална капачка, която оставям да се темперира за няколко минути, обръщам бурканчето с главата надолу, като изстине прибираме запечатания буркан в хладилник и хоп...имаме храна за след 5-6 дена, точно в моментите, когато нямаме възможност да сготвим. Повече от този период не препоръчвам да държите, но и така си е достатъчно практично.
  После ядете месото студено, топло, може вложено в друго ядене (тъй като е сготвено) може на сандвичи, салата с пилешко и изобщо приложения най-различни. И всичките са вкусни.

понеделник, октомври 10, 2016

Черен трюфел в сос

  Трюфелът не е част от моята кухня. Израснала съм с яхнии, мусака и пиле с ориз, а майка ми ползваше най-много 5 подправки, от които като изключим черния и червения пипер, познайте какво разнообразие остава. Разбира се, това се променя с годините - опитът и кулинарното любопитство растат, а когато има добри хора, които да ти подарят без изобщо да си искал въпросния трюфел...е няма как да пропусна.

    Ето я и малката гъба - след като я помирисах, усетих лека миризма на амоняк и по-силната, подобна на меките френски сирена с плесенна коричка. Усетих и още една две миризми, странни, неудобни за написване, но знам ли.. може да са били плод на въображението ми. На това мирише суровият трюфел, в храната ароматът е по-различен, мек и наистина много приятен. 
   Най-важното за гъбката е да не обработва термично, а след кратка консултация с приятелка, с доста по-голям опит от моя в кухнята, препоръката беше да използвам аромата му в сос. Този сос аз ползвах за пържоли, каквито в случая имах подръка.
   Няма да ви занимавам с рецепти - важно е да се спази правилото гъбата да не се обработва на директен огън, а да се смеси с нещо топло, което да разгърне аромата му. Всичко друго като информация може да се намери в интернет, затова няма да ви губя времето в приказки.
   И така, след като се обели твърдата коричка на трюфела, отдолу се показва меката. Аз я настъргах на дребни парчета и ги смесих с готовия ми топъл сметанов сос. Така настърган трюфелът може да се прибави и към сос за паста, сос за месо, омлет, та дори и бъркани яйца.
  
 Това е - трюфелът гостува за кратко при мен, имайки предвид цената дори и на българските трюфели, които се вадят из нашите гори, не очаквам скоро повторение, но за сметка на това гостуването му беше незабравимо. Сега ви оставям с малко снимки, а аз отивам да направя едно пиле с ориз :-)
 

e-mail абонамент