Translate

понеделник, октомври 10, 2016

Черен трюфел в сос

  Трюфелът не е част от моята кухня. Израснала съм с яхнии, мусака и пиле с ориз, а майка ми позваше най-много 5 подправки, от които като изключим черния и червения пипер, познайте какво разнообразие остава. Разбира се, това се променя с годините - опитът и кулинарното любопитство растат, а когато има добри хора, които да ти подарят без изобщо да си искал въпросния трюфел...е няма как да пропусна.
 
    Ето я и малката гъба - след като я помирисах, усетих лека миризма на амоняк и по-силната, подобна на меките френски сирена с плесенна коричка. Усетих и още една две миризми, странни, неудобни за написване, но знам ли.. може да са били плод на въображението ми. На това мирише суровият трюфел, в храната ароматът е по-различен, мек и наистина много приятен. 
   Най-важното за гъбката е да не обработва термично, а след кратка консултация с приятелка, с доста по-голям опит от моя в кухнята, препоръката беше да използвам аромата му в сос. Този сос аз ползвах за пържоли, каквито в случая имах подръка.
   Няма да ви занимавам с рецепти - важно е да се спази правилото гъбата да не се обработва на директен огън, а да се смеси с нещо топло, което да разгърне аромата му. Всичко друго като информация може да се намери в интернет, затова няма да ви губя времето в приказки.
   И така, след като се обели твърдата коричка на трюфела, отдолу се показва меката. Аз я настъргах на дребни парчета и ги смесих с готовия ми топъл сметанов сос. Така настърган трюфелът може да се прибави и към сос за паста, сос за месо, омлет, та дори и бъркани яйца.
  
 Това е - трюфелът гостува за кратко при мен, имайки предвид цената дори и на българските трюфели, които се вадят из нашите гори, не очаквам скоро повторение, но за сметка на това гостуването му беше незабравимо. Сега ви оставям с малко снимки, а аз отивам да направя едно пиле с ориз :-)
 

петък, октомври 07, 2016

Туршийки

Време си е за туршия! Даже би трябвало вече да сте си направили киселите краставички и печените чушки, а за доматите определено е късно.
Но винаги можете да си "откраднете" нова идея за мезенце, още не е късно да си направите едни пияни кисели краставички или маринована бамя. Ето няколко идеи за зимнина, а както е известно, всичко ново е добре забравено старо, така че кой знае какви изненади няма да има. :)
Рецептата за пияните краставички е свръх елементарна. Обаче резултатът е убийствен!
Необходими са: - корнишони,сол на кристали, алкохол - водка или ракия, чисти буркани с винт, за предпочитане от 800 мл или по-големи.
Приготвянето става така - нареждате корнишончетата плътно докато остане един пръст до края на буркана, доливате вода до ръба, слагате 1 ч.л. едра сол на кристали, 2 суп.л. водка или ракия, затваряте и прибирате на тъмно и хладно. Готови са когато си сменят цвета, някъде към втората седмица. Според вкуса си всеки може да добави: - семена от копър, синап, зърна черен пипер, скилидки чесън, кой както иска и харесва. Може да поразклащате от време на време бурканите, но не е проблем, ако не го правите. Краставичките всеки път стават кисели и много хрупкави! Ще издържат цяла зима, ако са на студено и тъмно.

Това са чушлета, от онези тънките и дългите, не им знам сорта, но не са люти, поне моите. Тях ги минах през маслена баня, ще рече в дълбока тенджера загрях олио и метнах чушлетата вътре. Сетете се преди пърженето да надупчите чушлетата с вилица, щото аз забравих и... чушките взеха да се пръскат в цвърчащото олио, охх, още ми стои изгореното по ръцете. Та, надупчете чушлетата, мятайте в олиото за кратко време, а след това подреждайте плътно в бурканчета, където вече сте нагласили - оцет до долното ръбче на буркана, половин ч.л сол  за малко бурканче и 1 ч.л  за буркан от 800 мл, зърна черен пипер, обелен чесън (може да го минете и него набързо през горещото олио), малко зехтин/олио (съотношението е 1/3 олио и 2/3 оцет) и врътвате капака. Някои слагат аспирин, аз - не. Стерилизирате за 10 мин., обръщате бурканчетата и като изстинат ги прибирате на студено.

Втори вариант на чушлетата, с мариноване - оцет, чесън, черен пипер, сол и захар в равни количества. За малки бурканчета солта изахарта е по 1/2 ч. л., за тези от 800 мл- по 1 равна ч.л. Чушлетата нареждате плътно в буркана и доливате вода до горния ръб. Най-отгоре може да се сложат стръкове целина или магданоз, за да притискат чушлетата в маринатата. Аспиринът е по желание. Този път е без стерилизация, но бурканчетата се разклащат всеки ден. След 5-тия са готови за консумация. Прибирате в хладилник или на студено.

Патладжани! Страхотно мезенце, технологията е като при пържените чушлета, а резултатът - ммм! У дома не удържахме и вече унищожихме първата партида. Не пържете дълго, само колкото да хванат лек загар. Редете ги още горещи, като слагате между тях чесънчета. Стерилизирайте за 10 минути и крийте далече от очите на домочадието!

При бамята най-важното е да набавите свежи зелени чушлета, без черни петна по ръбчетата. Почиствате дръжките и подготвяте бурканите по същия начин както при маринованите чушлета - оцет до долния ръб на буркана, сол, захар (съотношението обаче е 1:2), аспирин по желание, зърна черен пипер, суров обелен чесън, стръкове целина. Отново се реди много плътно бамята, отгоре се притиска със стръкове целина, но може и без.Важно е маринатата да покрива бамята.Бурканите се затварят, оставят се на тъмно и се разклащат усърдно всеки ден. На 5-тия са готови и настава бой кой да се докопа пръв до бамята!

У дома обожаваме маринованата бамя! Единственият проблем е, че рядко я намирам по  софийските пазари, но попадне ли ми пред очите, веднага пълня няколко буркана и скривам надълбоко в килера. (оригиналната рецепта)

Доматен сок - случи се така, че ми докараха едно двайсетина кила страхотни домати - огромни, зрели, дъхави, вкусни! Ядохме до пръсване, ама как се изяждат двайсет кила!Дожаля ми, че ще се развалят и се хванахме с половинката да варим доматен сок. Понеже мързела е проводник на гениални идеи, измислихме следното - минахме доматите през домашната сокоизтисквачка, която перфектно раздели люспи и семки от червения сок. Сварихме сока за около 20 минути, като трябва да се внимава пяната да не изскочи от тенджерата. Някои я обират, аз не. Добре е да намалите котлона на средно положение. Посолявате на вкус и се заемате да пълните бурканите. Не сипвайте врелия сок в студени буркани, че става голяма беля. Най-добре е да ги топнете в гореща вода прези да почне пълненето.Доматеният сок трябва да се стерилизира за десетина минутки. Това беше най-трудния елемент от операцията, единствената ми голяма тенджера събира едва три големи буркана, не е като на село с големия казан над открития огън.Горещите буркани се слагат в гореща вода и се следи да не завира водата. Водата да покрива капачките.

А тази сладко-кисела туршия с карфиол, чушки камби, моркови и чесън, вече съм я обяснявала ето тук - много е лесна, пък е ужасно вкусна. Става бързо, изяжда се още по-бързо.
Не се озорвайте да правите много буркани. Пет-шест големи за начало са напълно достатъчни, после само пълните отново с продукти бурканите и скоро пак си имате хрукава туршийка. Поне зеленчуци има целогодишно на пазара, макар че тези от градината са си най-хубави и качествени.
Нека ви е вкусно!


неделя, септември 25, 2016

Печено пиле с портокал и розмарин

Лятото си отиде, макар и само календарно, но все пак жегата вече я няма. Беше прекрасно, поне за мен - горещо и морно, както си трябваше. Есента е тук, с цялото си великолепие от цветове и вкусове. И хладни вечери, които искат да бъде изпълнени с топлина и аромати.

Да, сетих се, че имам печка и кухня, които ме очакват да се завърна. 
Ще каже някой, че съм подложила на глад домочадието през летните месеци, е чак така не беше, но-о, поне успях да ги оттегча до смърт с еднообразие - домати, краставици,таратор, мръвка на тиган, домати, краставици, крилца на сол, пак домати и т.н. :)

Музата ми беше връчена под формата на една кулинарна книга, която преди седмица ми зае моя приятелка (Херминка, за кой ли път - благодаря!). Това е "Живот от нулата" на Саша Мартин, доста известна вече като кулинар и блогър с нейното "околосветско готвене" (вж.Global Table Adventure).

Няма как докато четете да не ви потекат слюнките. И при мен се случи същото. Днес реших да направя една от лесните рецепти в книгата, обаче с добавка на малко екзотика, ей-така за разкош и бягство от скуката.

Пиле с портокал

Снимах рецептата директно от книгата, като единствено уточнявам, че нямах мащерка, но всичко останало изпълних абсолютно точно. Уханието, което се разнесе из къщата, е неописуемо!
Месото стана крехко, сочно, ароматно, а кожицата се препече и приятно хрупкаше - охх, пак ми тръгнаха лигите!
Опитайте и да ви е сладко!

Продуктите:
Едно цяло пиле, измито и подсушено
Меко масло, около 50 г или 2 супени лъжици
Стрит розмарин и мащерка - две клонки
1/2 ч.л. лют червен пипер
1 ч.л. сол и още една със сладък пипер
1 портокал









вторник, юли 19, 2016

Домашен течен шоколад



Със сигурност домашното е по-добро от това, което ще си купим в магазин, а повечето деца обичат течен шоколад. Бях видяла из нета рецепта с кондензирано мляко, от която заимствах идеята и съвсем малко промених. Естествено нито помня коя е, нито съм я записала, затова ако някой си я познае като измислена от него - признавам авторството!:) 

Съставките (които не е задължително да се спазват максимално точно) са: 
кутийка кондензирано мляко 7 или 10% (320 мл беше това, което аз купих),
масло - размер около 2 кибритени кутийки приблизително,
пълномаслено какао (не от разтворимите) 4-5 с., 
захар - видът й е какъвто предпочитате, а количеството - на вкус,
половин (а може и цял) натурален шоколад, който честно казано и аз не знам защо слагам, може би за да стане повече.

Самото кондензирано мляко се вари на котлон, около 15-20 минути, при непрекъснато разбиване, което варене помага след охлаждането на млякото да се втвърди по-лесно. След като се дръпне от котлона аз добавям маслото и шоколада и разбърквам енергично, за да се стопят и размесят. Наливам в бурканче и слагам в хладилника.

След това вземате един тиган и смес за палачинки....всъщност как ще продължите си е ваш избор, едно е ясно - че шоколадът ще свърши много бързо! :)
 




петък, май 20, 2016

Хляб, франзели и още, и още

   

    След почти две години упорство, най-накрая се съгласих на хлебопекарна. И не, не ядем повече хляб от преди. За сметка на това мога да контролирам солта в хляба, колко тъмен да е, както и никога не ям "бял" хляб, който като го стиснеш, да става на лепкава топка. Сега, когато се убедих, че тя се справя толкова добре с месенето, колкото и аз :)  я ползвам непрекъснато.
    В този пост обаче, няма да ви занимая с обикновения хляб, който приготвям, а ще дам една супер успешна рецепта за тесто, което е толкова вкусно, колкото не мога да ви опиша. Първия път, когато го направих, започнах да ям готовите питки като в унес, докато ми стана тежко. Сега просто гледам да не го правя често... и толкова за преяждането с хляб.
   Рецептата (от нета, не помня къде) леко я промених и е за около 1200 кг тесто. Продуктите се зареждат в машината в следната последователност :
620 гр. брашно
270 мл. топло прясно мляко
60 гр. разтопено масло
2 яйца (разбиват се с вилица преди да се сложат)
2,5 с.л. захар
2 ч.л. сол

2,5 ч.л. суха мая (обикновено е точно едно пакетче)
Тъй като аз предпочитам живата мая, ако решите да ползвате такава са нужни около 8-9 г, или грубо казано 1/5 от един пакет мая от 42 г.
 Програма: месене с втасване (при мен 1,30 мин) След това тестото се вади и се оформя в желаната форма, като се оставя да се понадигне още 20-30 мин. на топло. Пече се на 180 градуса.





Идеално тесто за любимите франзели 











  и брускети.




  


  Или като малки питки, може и без пълнеж












Макар че, с пълнеж са идеални за закуска.








А може и като отделни хлебчета, в които да направите домашния си бургер.

















Но каквото и да изберете, гарантирам преяждане с хляб. И дано това не ви уплаши :)




четвъртък, април 07, 2016

Хрупкави пилешки крилца "Бъфало" на фурна


Имаме гостуващ кулинар, с една страхотна рецепта, която снощи имах възможността да дегустирам и оценя. Явно любовта към готвенето е заразителна, понеже освен собствените ми деца, които вече напират сами да правят това-онова, а не просто да ми асистират в кухнята, вчера бях кулинарно изненадана и от главата на семейството. 

Помолих го да опише "процеса" и останах очарована втори път - има талант и да пише вкусно, смятам. Публикувам неговият текст в оригинал:

"Хрупкави пилешки крилца Бъфало на фурна - поне така ги наричат в нета, но понеже не съм слагал люто, а и малко модифицирах цялата рецепта, не знам дали да ги наричаме така. Най-важното е, че не се пържат, а се пекат във фурната и това ги прави по-приемливи, ако човек е на диета някаква, пък и е по-лесно за готвача.

Продукти:
- 20 пилешки крилца
- 2 с.л. брашно
- 2 бакпулвера
- подправки - сол, черен пипер, червен пипер (сладък и лют) 
- барбекю сос, чили сос (по желание)
 
Накратко - измиваш крилцата и ги подсушаваш много добре. В дълбока купа слагаш 2 лъжици брашно (ако си на диета, може и без него) и същото количество бакпулвер! Слага се, за да станат хрупкави и това е най-тайната съставка от всичко. Благодарение на него ти се струва, че крилцата са пържени, ама не са. Слагат се още две чаени лъжици сол, половин лъжичка червен пипер (сладък или лютив), половин лъжичка черен пипер, и тук аз сложих по малко и от подправките ни за барбекю (опушен пикантен червен пипер). 

Изсушените крилца се нарязват на 3 части - бутче, средна част и крайна. Използват се само първите две, защото третата прегаря по време на печене. Слагаш ги в купата със сместта и хубаво овалваш крилата, да се покрият отвсякъде. Фурната е на 220 С, с вентилатор. 

В тавата постилаш метално фолио (за да се изчисти по-лесно после) и отгоре се слага скара, за да може да се изпекат отвсякъде равномерно. Нареждаш бутчетата, без да се допират и печеш 20-25 минути. Вадиш ги, обръщаш ги и ги печеш още 10 минути, защото някои не са се изпекли добре от двете страни. 

Докато се пекат си правиш сос, за който ги обича със сос. Разтапя се една бучка краве масло, към нея се добавя мед, кетчуп, барбекю сос и чили, ако предпочиташ да е лютиво. Когато извадиш крилцата, докато са още горещи, слагаш половината от тях в соса и ги разбъркваш хубавичко, докато се напоят. Отваряш бирата и ... се възнаграждаваш за едночасовото усилие!"


неделя, април 03, 2016

Ребърца с мед

От известно време вкъщи правим ребърцата по нов начин, по простата причина, че стават по-бързо и по-вкусно, отколкото по старата ми изпитана рецепта.

Купуваме няколко гребена свински ребра (и с телешки става) и ги мариноваме по следния начин:

- смесваме около 100 мл олио с различни поправки: черен пипер, сух розмарин, опушен лют червен пипер (придава онзи специфичен барбекю вкус и известна пикантност), 1 супена лъжица соев сос и всякакви други подправки, които обичате.
Най-лесно става с готова суха марината за пържоли или ребра, която разтваряте в олиото.

Намазваме гребените със сместа плътно от двете страни и ги оставяме на студено да постоят минимум половин час. 

Следва сваряване в тенджерата под налягане за 20 минути. Докато изчаквате да отворите капака на горещата тенджера, включвате фурната да загрява на 200 С, с вентилатор, и преминавате към втората част на готвенето.

В широка тава полагате гребените, като е добре да имате скара отдолу. Аз нямах и положих ребрата върху две дървени лъжици, колкото да не опират дъното на тавата - номера минава.И без скара ребрата си стават идеално.

Следва приготвянето на най-важното - приблизително 250 мл кетчуп, в който разбърквате хубаво една голяма лъжица мед. От вида на кетчупа зависи вкуса на ребърцата - сладки, леко кисели или лютиви. Ние предпочитаме барбекю вкус или класик. Относно кетчупа с мед с мъжа ми имаме разминавания, аз препоръчвам да добавите и две лъжици оцет, той пък ги прави без оцет. Еднакво вкусни излизат, но моите ми харесват мааалко повече! :)

Количеството кетчуп преценявате да ви стигне за обилно намазване на гребените от всички страни, като към края на печенето мазвате още веднъж отгоре. Използвайте широка четка. Ребрата получават много приятен загар и вкус. За 15 минути са готови, излапайте ги още горещи, с подходящо пиво и салата! Бон апети!😋



четвъртък, март 31, 2016

Сладкиш с плодове

Отдавна търся някоя лесна  рецепта за плодов сладкиш за да изляза от скуката на ваниловите или шоколадови кексове, които у дома са предпочитани.

Наскоро попаднах на тази рецепта и се оказа, че е лесна за изпълнение и подходяща за импровизация. Е, оригиналната рецепта е с пресни кайсии, но още е много рано за тях. Докато чакаме първите кайсии тази година, предлагам да опитате с ябълкови резени или сушени червени боровинки.

Продуктите:
  • 2 ч.чаши бяло брашно
  • 5 яйца
  • 1 ч.чаша захар
  • 1 пакетче бакпулвер
  • 1 ч.ч. кисело мляко
  • 1/2 ч.чаша олио
  • ванилова есенция
  • 1 кисела ябълка, нарязана на тънки резени
  • ябълката може да се замени със сушени плодове, сини сливи или боровинки (със стафиди ще стане твърде сладък сладкиша)

 
Яйцата разбивате добре заедно със захарта, след което добавяте киселото мляко, брашното, бакпулвера, олиото и ванилията. Всичко се разбива до гладка смес, след което пресипвате в стандартна правоъгълна тава, върху хартия за печене.
Накрая редите отгоре резените ябълка или ако сте предпочели сушени плодове, добре е да ги натиснете с пръст по-навътре в тестото, за да не прегарят докато се пече сладкиша.
Ако ще изберете ябълки, разтопете малко масло с една-две лъжици захар в него, с което наръсвате отгоре ябълковите резени -така ще се карамелизират приятно и стават по-ароматни.
Сладкишът печете на предварително загрята фурна за около 30 минути.
Добър апетит!

четвъртък, февруари 11, 2016

Домашна пастърма от свинско каре


    Откак съм се зарекла, че ако мога да заменя нещо купешко с нещо домашно, не пропускам възможност. А при наличието на трима мъже за изхранване + месоядна майка, това си е просто задължително. Предпочитах да я направя с телешко, но купуването на хубаво телешко ми е някаква неизвестна, затова пастърмата ми е от свинско каре.
   В общи линии има няколко вида технологии за приготвянето на пастърмата. Едната е с по-малко осоляване и с повече сушене на въздух, а другата, която аз избрах, е с по-дълъг престой в сол и по-кратко сушене. Правилната влажност и температура са от основно значение, а с тази мека зима, която имаме, ме достраша  да заложа на дълго сушене и предпочетох по-сигурния начин.
   Свинското каре, което купих беше с 10-тина сантиметра дебелина, което си е доста. Може да се вземе по-тънко или да се нареже на две парчета. Една караванка я покрих добре със сол, сложих месото отгоре върху солта и осолих частта, която остана отгоре. Идеята е да е цялото покрито със сол, дори и отстрани. Цялото месо престоя така в хладилника около 10 дена, като един или два пъти подменях солта, защото месото пускаше вода и солта се намокряше. Също така не пропусках парчето да го обръщам на няколко пъти и покривам със сол, ако има места, които са останали неосолени. След десет дена месото беше с видимо посивяла и втвърдена повърхност, което е верният резултат. Догодина мисля тези 10-тина дена да ги намаля до 3, максимум 4, според дебелината на месото. Ако улуча и по-студено и не толкова влажно време, може и до 2-3. След това сушенето ще е повече, но поне пастърмата няма да е толкова солена.
   Следващата стъпка е да се обезсоли, защото иначе няма да може да се яде от сол. След като се изтръска от солта се слага в студена вода и престоява около едно или две денонощия. Водата се сменя на няколко пъти.  Разбира се времето за престой зависи от дебелината на парчето, ако се престрашите, отрежете малко и опитайте на вкус, за да разберете дали да стои още във водата.

   Когато прецените, че е готово се изважда, подсушава се леко и се овалва плътно в смес от подправки. Аз моите си ги смесвам сама- чимен (задължителен), червен и черен пипер и чубрица.
   Така оваляно, го нанизвам в единия край със дебел конец и изкарвам на хладно и проветриво за около 3-4 дни. Всичко може да се съкрати с ден -два, ако вашето парче е по тънко. От там нататък ви остава да се сдобиете с подходяща компания и да се насладите :)



 

сряда, февруари 03, 2016

Конкильони с пушено месо и сметана


     След лазанята, конкильоните станаха следващото любимо италианско ядене у нас. Тези огромни раковини може да напълните с каквото си искате - от най-обикновен сос болонезе, до всякакви пълнежи със зеленчуци. Тъй като първия път ми се получиха малко сухи, което не допадна на народа у нас, втория път реших да имат повече сос. Самото им приготвяне не е много трудно, но е на няколко стъпки.
   Първата е да се сварят в много вода до почти готови (бъркат се внимателно за да не се разкъсат).Едновременно с това или предварително се приготвя пълнежа, с който ще се напълнят. Моят беше сос болонезе с пушено месо. От него взех половин чаша, която изсипах в тавичката, където щях да ги запичам. Добавих и същото количество сметана за готвене. След това внимателно подредих раковините, които напълних с останалия сос и ги покрих с кашкавал нарязан на люспи (спокойно може и настърган). Поставих във фурната и пекох около половин час на средна температура.
   Тъй като не давам точна рецепта, може да видите вкусното изпълнение и на нашата приятелка Траяна (здравей Траянче:) Преди да направя първите си конкильони се посъветвах с публикацията в нейния блог, която е с любимия ми зеленчук - патладжан и която за съжаление у нас нямаше да се възприеме. Но каквото и да изберете, ако пастата сред любимите ви храни, с тези конкильони ще останете доволни и нахранени.


 

e-mail абонамент