Translate

петък, април 23, 2021

Пикантни скариди със сос

 
 
Най-трудното в тази рецепта е да си намерите хубави почистени скариди. Моите напоследък ги купувам от Lidl (225 г, имат опашки), бланширани и замразени, като забелязвам, че магазина винаги ги поддържа в наличност - търсете във фризера при рибните продукти. След това осигурете соевия сос и пресния джинджифил, но те пък се намират навсякъде и можете да започвате!

Време за  приготвяне - общо 10 минути. Замразените скариди първо накисвате в студена вода и след няколко минути са готови за готвене. Подсушете ги преди да ги използвате. Докато загрявате тигана си пригответе пресования чесън и настържете джинджифила на ситно.

Необходими продукти за 2-3 порции:
  • 500 г почистени скариди
  • малко зехтин + бучица масло
  • 5-6 скилидки чесън - пресовани или накълцани
  • настърган джинджифил - минимум една пълна супена лъжица
  • соев сос
  • оцет (най-добре оризов, за суши, но и с ябълков става много добре)
  • 1 с.л. мед
  • сладък червен пипер - щедро, поне 1 суп.л. 
  • лют червен пипер - една-две щипки за пикантност, повече е по-добре
В широк тиган запържвам в зехтин и малко масълце пресования чесън и настъргания корен от джинджифил за около минутка. След това слагам червения пипер, като препоръчвам освен сладък, да се сложи и лют, поне малко - рецептата е хубава именно заради пикантността от лютото. Моите скариди са доста люти! Разбърквам непрекъснато и внимавам сместа да не загори - червения пипер лесно прегаря. 

Идва ред на 2-3 супени лъжици соев сос, 1 супена лъжица оцет и 1 супена лъжица мед. Мерките са ориентировъчни, според моя вкус. След още минута-две, след като сместа заври, изсипвам скаридите и хубаво ги овъргалвам в соса, докато поемат от всички страни. Готвя ги не повече от 3-4 минути, докато си сменят цвета и от полу-прозрачни станат чисто бели. Ако ги пресготвите, ще станат жилави и видимо по-малки на размер.

Сервирайте ги горещи, а ако има останал сос в тигана, залейте ги и си пригответе малко хляб, защото съм сигурна, че ще искате да си топнете от вкусния сос. Бон апети! 





понеделник, април 12, 2021

Свинско коремче на фурна

Отдавна исках да го сготвя това свинско коремче, толкова видеа изгледах, навсякъде изглеждаше толкова вкусно и лесно, само дето никъде не откривах по месарниците точно такова парче, каквото ми трябваше. Навсякъде този тип месо го продават само нарязано и никак не ме разбираха какво точно търся. Коремчето представлява доста тлъсто шарено месо с кожа, от което по принцип правят бекон. В крайна сметка се отказах да го издирвам, докато съвсем случайно не видях моето ''pork belly" в едно екзотично магазинче (Little London), чийто собственик англичанин беше внесъл замразено драгоценното месце и така най-неочаквано се сбъдна желанието ми. По принцип не купувам замразени меса, но сега направих изключение и не съжалих.

Най-напред оставих коремчето на стайна температура да се отпусне, след което го обработих - резнах кожата на ромбове, като внимавах да не достигам месото, после хубаво го осолих, сложих и солидна доза черен пипер, като гледах подправките да влязат в процепите на ромбовете, а накрая го прибрах за една нощ в хладилника. На следващия ден извадих подходяща тава и довърших започнато.

Моето месо беше 1.5 кг, тоест съвсем солидно парче за поне 6 човека - нагласих го върху импровизирана дървена скара от три дървени лъжици, после метнах в тавата един стрък розмарин, няколко скилидки чесън, долях малко вода, но без да достига до месото и опаковах тавата плътно с алуминиево фолио. В началото за около половин час пекох на силна фурна (250 С), след което намалих на 150 С и в следващите два часа забравих за тавата. Накрая махнах фолиото и засилих фурната, докато кожицата отгоре се препече и замириса много апетитно.

Свинското коремче се оказа много вкусно поднесено съвсем горещо, както и напълно изстинало, въпреки че тогава повече се усеща мазнотията в него. Месцето беше изключително крехко, а за препречената кожичка направо нямам думи! Определено си отива със студена бира и хубава зелена салата, останах много доволна и щастлива от този експеримент!






сряда, септември 23, 2020

Маринована рибка

     


   Отскоро сме рибари и чак сега разбрах истинското значение на думата зарибяване. Та като начинаещи, хващаме предимно по-малки, костеливи рибета, които у нас няма кой да яде. Съседката сподели, че яла у друго рибарско семейство маринована рибка, която била страхотна на вкус.Така след поредния риболов реших да направя от рибчетата нещо по-различно от рибена чорба. 

    Потърсих рецепта в нета и след като видях една и съща да циркулира из много форуми и сайтове, реших да пробвам. Е, да знаете, домашно направените наистина нямат нищо общо на вкус с маринованите риби, които се продават в магазините. Но за да се уверите в това, трябва да пробвате сами :) 

    Моите рибки бяха платики - около 7-8 броя,към 15 см най-голямата :)  от които излезе едно бурканче от 500 г. Изчистих рибата от вътрешности, люспи и всички перки. Ако се преборите с този етап, моите уважения :) После рибата я филетирах надве натри, тоест може и без престараване с ваденето на кости. Където останат такива, се стопяват. Нарязах  на парчета, получиха ми се с размер около 2 на 3 см (примерно), просто гледах да са по-еднакво дебели и големи. Приготвих саламура от вода и сол, която сол да е толкова, колкото ако сложите едно сурово яйце, то от него да изплува част колкото 50 ст. (да, същото нещо се ползва и за солена саламура при правене на пастърма). Оставих парчетата в един буркан в тази солена вода за три дена. След това я извадих, отцедих добре и сложих отново за три дена, този път в оцет. В него тя се стяга и почти всички костите се стопяват.

    След това я извадих от оцета, оставих да се отцеди, даже леко подсуших. В една касерола загрях олио, така че добре да запуши (все пак не го подпалвайте). Махнах от котлона да изстине.

    В това време наредих парчетата рибка плътно в буркан, като между тях сложих черен пипер, дафинов лист, бахар и чесън (по желание). Повярвайте, точно аромата на подправките се усеща много добре при ядене и това прави маринованата риба много по-вкусна от купешката. Залях с изстиналото олио и наместих парчетата така, че ако има въздух между тях, той да излезе, олиото да се намести и да няма парчета отгоре, които да са на сухо. Това е важно. 

   Прибрах в хладилника и специално при мен след 2 седмици рибките бяха готови. Много леко киселички, неочаквано, но много леко солени и вкусни. Толкова ми харесаха, че смятам да не чакам следващия улов (ако имаме такъв), а да си купя някакви риби от магазин и да си мариновам отново. 

  

сряда, юли 15, 2020

Царевични неща

 По-вече картинки и по-малко текст :) Накратко - заради заболяване, лекар ми препоръча да намаля глутена в храната си. Веднага ми дойде наум, че най-много глутен поемам с хляба, който иначе не ядем много. Така реших да заменя част от бялото брашно с царевично, което от своя страна е безглутеново.
 Разбира се, един хляб няма да се получи изцяло с царевично брашно. Без да изпадам в лекции по химия и биохимия, ще кажа, че точно поради липсата на глутен, изцяло царевичното тесто няма да развие глутенови връзки, които го правят еластично и да се получи. Оптималното съотношение за мен беше в тестото да има 1/3 царевично брашно и останалото да е бяло (моето не е от най-белите - ползвам тип 650, което е с повече пепелно съдържание). Взе да става скучно, затова продължавам със снимки от арсенала тестени неща. Най-накрая ще публикувам рецепта, ако някой се интересува.

Първо насъщният като най-важен.



Недостатък е, че този хляб бързо изсъхва и е по-трошлив на другия ден. Но нас това не ни спира.











После разни други форми. 






    Накрая    най-любимите    ми пици и закуски.         Когато правя блат за пица дори увеличавам количеството царевично брашно. Получава се много хрупкава и вкусна основа на блата.




И рецепта за който желае, за хлебопекарна. 

360 г бяло брашно
180 г царевично (или общо да е 540)
300 мл вода (може айрян)
2 с.л. олио 
1 пак. суха мая ( или 1/5 от кубче 42 г)
1 и 1/2 с. л захар
1 ч. л. сол 

Слага се течността в контейнера, налива се олиото, върху тях се добавят  брашната, захар, маята (по-далеч от маята). Аз слагам на програма за месене на тесто, като готовото си го приготвям на каквото искам и пека във фурна. Не можах да обикна ръбестата, тухлоподобна форма на хляб опечен във хлебопекарна, но ако желаете, може да печете в машината, по-лесно е. 
Така и вълкът сит, и глутенът намален. 

вторник, април 07, 2020

Крем карамел


  Доста време избягвах да правя крем карамел, изглеждаше ми сложен с това дълго печене. Все пак един ден се престраших и се оказа, че няма нищо сложно и страшно.
   Ако има и други като мен, които или не са правили крем карамел или няма кой да ги напътства, не се страхувайте, ето рецепта и малко съвети по-долу.
   Моята доза е с обичайните 6 яйца, но по-малко мляко, и кремът ми се получава и с магазинско прясно мляко. Има вариант да се прави направо в  цяла тава, вместо в отделни съдове, но лично на мен така не ми допада, което разбира се, си е въпрос на вкус.


6 яйца                                    
600 мл. прясно мляко                                                             
100 г захар                                                          
ванилия                                       
                                   

За карамела:  6 с.л. захар   
малка бучица масло, колкото монетка                                                                 
  Прясното мляко, леко затоплено, се разбърква със захарта и ванилията, докато се разтвори захарта. Яйцата се разбиват добре и се смесват с млякото.
  Захарта за карамела се изсипва в малък метален съд (касерола най-добре) и се разтопява на котлона, докато се получи карамелен сос. Аз не бъркам с лъжица, а само разклащам с въртеливи движения. По някое време захарта става на бучки, но нека това не ви притеснява, намалете леко котлона и продължете да разклащате касеролата. Ето как изглежда :

 


Внимава се да не стане съвсем кафяв, тогавя прегаря и може да нагарча. Аз например, към края на топенето намалявам котлона, защото иначе започва да пуши, което значи, че много бързо може да изгори. През цялото време внимавате, защото всичко е ужасно горещо. След като карамелът е готов бързичко се разпределя в купичките за крема. Върху тях се изсипва внимателно яйчената смес. Купичките се поставят в метална тава, а в нея се налива вода малко над средата на купичките (да остане място да се долива студена вода). Крем карамелът се слага в студена фурна, пече на водна баня при температура около 150 градуса, но за да не стават шупли в него, водата не трябва да завира. За целта или фурната се намалява или се долива студена вода. Аз слагам кубчета лед на всеки 10- 15 минути дори при намалена фурна, затова и печенето отнема поне 2 часа, че и повече. Когато отгоре се зачерви и сместа се е стегнала е кремът готов. 
  От получената доза ми излизат около 8-10 купички, в зависимост колко ги пълня. Накрая кремчето се обръща в чиния и се напада.


 

понеделник, март 23, 2020

Тесто за пшенично-царевичен хляб и разни тестени неща





Моята рецепта за тесто за хляб, в който приблизително 1/3 от бялото брашно е заменено с царевично, а причината е да намаля глутена, както ми е препоръчано. Този хляб е вкусен и с малко по-различен аромат, а единственият му недостатък е, че ако остане за другия ден, изсъхва. Тогава го препичаме или ядем на сандвичи. Рецептата е за около 800 г тесто, от което аз правя два малки хляба, франзелки или питки и е следната :

300 мл вода плюс едно яйце 
Ако решите може да сложите 100-150 мл прясно мляко или две три лъжици кисело, но дори и тогава яйце и течност трябва да са общо 300 мл. Може и без яйце и млека, изборът е ваш.
2 с.л олио
180 гр царевично брашно
340 гр бяло брашно 
Съотношението е приблизително, гледам царевичното да не е повече от 200 г, а общото количество брашо да е 520 гр. Поради ниското съдържание на глутен в царевицата, тестото с много царевично брашно не прави глутенови връзки и затова има опасност да не се получи еластично тесто, подходящо за месене.
1ч.л. сол
1 и 1/2 с. л. захар 
7 гр. прясна мая или 1 пакет суха

Отдавна не съм месила на ръка, затова давам рецепта за омесване в хлебопекарна. Разбира се, може да си опечете хляба директно във хлебопекарната, но аз предпочитам да пека във фурната и ще дам този начин.
Слагам течноста и олиото в контейнера на хлебеопекарната. След това добавям брашната, захарта и маята. В единия ъгъл добавям солта. Пускам на програма за месене на тесто, която при мен е 1,40 мин. За всеки случай, тъй като яйцата понякога са с различна големина, проверявам как е тестото ми - ако е по-лепкаво и има нужда, добавям лъжица две брашно, а ако е твърдо - съвсем малко вода.
След като е тестото е омесено правя хляб, в каквато форма искам и оставям да втаса наново.
Повторното втасване е много важно, аз си го оставям на топло поне за половин час, особено ако е по-студено. После пека на умерена фурна. Изваждам и завивам с кърпа. Няма нищо по-хубаво от аромата на прясно изпечен хляб :)

сряда, януари 01, 2020

Поздрави

Честита Нова 2020 Година на всички, минаващи случайно или не, насам.
Пожеланията са за здраве и късмет, повече стойност и хармония в живота ни.
Бъдете щастливи :) 

петък, януари 04, 2019

Лъжлива шкембе чорба

Честита Нова година! Реших да навестя поизоставения напоследък блог и да споделя нещо ново за мен, пък дано се хареса и на други.

Празниците още са в силата си, ядене, пиене, пак ядене и пиене, на човек малко му втръсва от тежки софри и махмурлук, затова давам идея как да си направите лесно и бързо един достоен заместител на класическата шкембе чорба, която се явява като цяр за подобни проблеми, но пък изисква доста подготовка.

Аз лично не обичам шкембе чорбата, мирише ми много вкусно, но онова дето плува вътре, не, няма начин да го ям..брр! Наскоро гледах Черешката на тортата и там една веганка най-неочаквано ми разкри тайната на лъжливата шкембе чорба. Точно това исках! Хем да е шкембе чорба по вкусове и аромат, хем да не е със шкембе. Всъщност трябват ви гъби, по точно - кладница!

Ето рецептата:

  • 500 г кладница 
  • 50-60 г масло
  • 2 чаши вода 
  • 1 чаша прясно мляко
  • 2 супени люжици нишесте или брашно
  • люта чушка, оцет, чесън, сол
Гъбата се почиства и нарязва, като дебелата и жилава част се маха, а меките й части се нарязват ситно.Запържваме с маслото докато омекне и пусне сос. После добавяме брашното, бъркаме енергично за да не става на бучки и добавяме 2 чаши вода плюс млякото. Слагаме сол на вкус. Чорбата се оставя да уври на среден огън, трябват й 15-ина минути. 

Отделно си приготвяте класическото овкусяване за шкембе чорба - аз пекнах едно люте чушле на котлона, стрих го в малко оцет, добавих стабилно чесън и готово! Може и по друг начин - да се сгорещи масло и в него да се добави пипер, сладък или лют, с което после се полива чорбата. Ето тук е описано съвсем подробно.

Да ви е вкусно! :)

вторник, април 24, 2018

Лесен за разчупване хляб


Този хляб пообиколи блоговете, докато стигне до нашия. Аз го видях при Йоана, която както винаги, е обяснила добре със снимки и текст. Моят личен почерк в тази рецепта е минимален, не е и нужно нещо да се променя. Единственото мое е рецептата за тесто, разработена от мен за нуждите ми от голям хляб, но цялата идея и чудесния начин да се реже и реди тестото, с което се получават тези идеални за разчупване парчета хляб, може да видите ТУК
https://www.kulinarno-joana.com/2015/06/lesen-za-razchupvane-hliab-sas-zehtin-bilki-i-chesan

Личната ми рецепта (от интернет и после префасонирана за да стане над килограм), която ползвам за всякакви по-луксозни хлябове, питчици и франзели и която оставям хлебопекарната да омеси, е :

280 мл мляко 
малко кубче разтопено масло+ 1с.л олио
2 яйца
700 г брашно 
1/6 -та от кубче жива мая (или 2 ч.л суха мая) 
2 ч.л. захар 
1 ч.л. сол
Все пак не е лошо да погледнете тестото в хлебопекарната още в началото и ако е нужно да добавите още течност или брашно.Ако месите на ръка, трябва да стане средно меко, еластично тесто.
 Машината я пускам на програма за тесто. Тестото го разточвам и режа на  дълги ленти, дебели към 7-8 мм. Слагам ги една върху друга и ги режа на правоъгълници. Сега е моментът да погледнете и обясненията на Йоана. Намазвам ги обилно със олио, в което има счукани скилидки чесън и подправки (по желание, при мен беше само чубрица, заради консервативните ми консуматори в къщи).
  След нарязване на тестото на равни правоъгълници те се нареждат в по -голям съд за печене (тестото по рецептата ми е над килограм !) и се оставя да втаса, както е на горната снимка. Накрая се пече,  и се получава този прекрасен и вкусен хляб, който сам се чупи на парчета. 
Опитайте !



петък, февруари 16, 2018

Ордьоври или някакви неща, различни от основното


  Ордьоврите винаги са ми били нито риба нито рак, сигурно защото винаги наблягам на основното. А те могат да бъдат много интересни и да провокират въображението.
  Обмислих този кратък пост да е само с идеи, а ако някой читател реши (дано все още имаме такива :) да сподели и своите идеи - може да го направи тук, в коментар или под свой пост. 
   Започвам с кошничките, които аз поне видях при Траяна. Правят се във форма за мъфини и се пълнят с каквото ви душа иска. Моите - с руска салата.


Следват пълнени яйца с нещо като майонеза от жълтъците





  След тях са и краставички, от чийто външен вид може да се желае още. Но напълнени със някакво сирене (крема или друго меко) са много приятни. Не забравяйте да ги осолите добре отвътре, инак са безвкусни.


    Тъй като не съм сигурна доколко ордьовър, предястие и разядка са едно и също, а по-скоро има някакви нюанси, ще допълня с едно студено мезе, което ми е любимо. 
    Печена шпикована с чесън свинска плешка, която след това се реже на тънки филийки и се яде студена. 

Толкова засега от мен. Ако имате идеи -споделете с линк или коментар - ще се радваме да прочетем.

e-mail абонамент