Translate

събота, март 31, 2012

Човекът си личи по готвенето

Публикувано от

Обичам да гледам кулинарни предавания. Действат ми много разтоварващо, а покрай това научавам нови неща и прихващам някой нов готварски трик. Тези дни цялото семейство сме се запалили да гледаме предаването "Черешката на тортата". В осем вечерта се курдисваме пред телевизора и един през друг коментираме манджите на звездните участници. Оказва се, че готвейки и посрещайки гости в дома си, хората се разкриват по неочакван начин. А най-интересното е, че повечето от тях не са това, за което предварително сме ги приели, повлияни от телевизия, реклами, пиар и хорски приказки. С една дума - сготви ми нещо, за да разбера какъв човек си.
Не знам дали това е вярно, но днес сготвих ей-това свинско джоланче. В гювеча, че така става най-лесно, макар и не толкова бързо. Това може би означава, че обичам лекото и мекото, хаха! И така да е, аз не отричам - важното е, че всичко сложено в гювеча само си става. Просто трябва някой да го напълни! :)


 В началото, преди да хлопне капака на гювеча...
 

 ... и след два часа и половина във фурната.
 

неделя, март 25, 2012

Пролетта дойде, хващайте зеленото!

Публикувано от


От мене искайте салати! Ама не просто парчета домати и краставици, плуващи в олио с оцет, брр, този вариант не го обичам, а богати комбинации от всякакви зеленчуци, листа, треви, подправки, сирена, меса и дресинги. Безпардонно копирам всичко, което ми хареса по заведения, у познати, от кулинарни предавания, блогове, всичко което ми е хванало окото и не е в разрез с вкусовете ми. Затова нямам претенциите, че предлагам нещо ново и екзотично, по-скоро подсказвам, че салатата може да бъде и такава - спаначена. При това със страхотен вкус.

Какво е необходимо:
  • Свежи листа от спанак, пресен лук, червена чушка, домат, маслини, магданоз
  • Натрошено сирене, овкусено със зехтин, оцет балсамико и  една скилидка чесън

Спанакът не го режа, а просто почиствам листата, махам прекалено дългите дръжки и го накъсвам с ръце. Нарязвам един голям домат на кубчета, една червена чушка на шайби и една връзка пресен лук. Магданозът не го ситня много. Отделно натрошавам сиренце и го заливам с малко зехтин. Добавям една смачкана скилидка чесън, както и подправки на вкус, без сол. Аз обичам босилек, днес сложих наронен сух, ухае божествено! Понеже половинката си пада по балсамикото, сложих и от него, но по принцип го избягвам, защото разваля хубавия зелен вид на салатата. Но пък като вкус пасва идеално, особено на днешната спаначена фантазия.
Бон апети!



неделя, март 18, 2012

Аламинут с много лук и чушки


Понякога започвам да готвя, без да знам крайния резултат. Отварям хладилника и изваждам каквото съм намерила вътре. След това идва готиния момент - идеята!
Днес в тигана ми се озоваха няколко пилешки бон филета, които задуших за пет-шест минути на силен огън и след това преместих в друг съд под капак. След което се заех да рендосам 4-5 моркова на едро, една глава лук нарязах на шайби заедно с 3 червени чушки, също на шайби. После задуших морковите в същия тиган след пилето, а щом поомекнаха, добавих чушките и лука.
Преди да ги дръпна от котлона, добавих в тигана малко домашен доматен сок, колкото да образува ароматно сосче. На финала върнах обратно пилешките филенца в тигана и наръсих манжата с червен пипер и малко сол. При огледа на хладилника бях открила също връзка леко поувяхнал магданоз и две забравени умърлушени стръкчета пресен лук. Тук го знам чалъма, топнах ги в гореща вода и ето, вече си имам свежа зелена украса за моята лучено-чушкова манджа.

В такива моменти изпитвам страхотно удоволствие и дори не ми се яде. Приятно ми е да сервирам на семейството нещо топло и вкусно, приготвено от моите ръце, което да радва окото и стомаха. Е, разбира се, откакто имаме този блог, не пропускам да щракна и едно фото, просто така, за протокола!



петък, март 16, 2012

Тройка кебапчета или защо е по-добре татковците да правят палачинки

Публикувано от

  Този път ви представям пост, за това как не готвя. По-точно как не успявам да готвя.Чудно нали? Ще започна с това, че мразя да правя палачинки. Амa страшно много. И то не защото не умея или ме заболяват краката, а защото се провалям всеки път.
  Представете си три деца в една къща.Основно занимание, ако не са заети да се боричкат сплетени на топка, е да се обединяват в група от двама срещу трети.А където има групиq има и и рефер. A щом има нужда от рефер, значи има конфликти.
  Та представям ви следната сценка в няколко действия и участници:
  -  Мама Рефер (аз);
  - Трима борци срещу тризнаковата несправедливост - моите деца;
  - Опита ми да направя палачинки – винаги недовършен Опит, но с главно О.
    Действие първо и следващите аналогично.
Мятам първата палачинка в тигана и чувам страшен вик -  АААААААААА!
Зарязвам всичко и тичам за да видя какво става. Нищо.Дъщеря ми видяла паяк (женски драматизъм да нарече миниатюрно паяче паяк) крещи с пълно гърло, а синовете ми я плашат допълнително, гледат сеир и се хилят. Мятам изгорялата палачинка в кофата за боклук.
     Следва втората. Пак вик - АААААААААААА!
    Отивам, гледам двама (от мъжки пол, естествено) се бият, а аз разтървавам и налагам наказания. Мъжете наистина не са като хората, си мисля, докато отбелязвам две на нула в полза на неуспелите палачинки.
     Следващата. Някой вика - Мамо, мамо, бой, бързоооо!
   Този път отмествам тигана от котлона, бягам към детската, обзета от мрачни предчувствия за изкъртен зъб, кървясал нос или счупени очила. Влизам и виждам точно кръв, черва и мозъци. Само дето не са истински, а от компютърна игра, а такива са забранени. Дъщеря ми си го връща заради паяка, но аз съм доволна, че няма реално или виртуално насилие. Чакам отново докато загрее котлона и се изнервям максимално. Минал е ЦЯЛ половин час, а аз още нямам палачинки.
    Следва горното в още няколко различни варианти - като се почне през физиологични нужди, други нужди, лични драми (и осемгодишните си имат такива, даже са сериозни) докато накрая се окаже, че палачинкоправенето е най-времеотнемащото, пък бързоизяждащо се нещо. А ние, заетите мами, такива работи не правим.
  За тях има татковци.
  Толкова за опита ми за правене на палачинки. Затова и снимка няма, няма и да има.

сряда, март 07, 2012

Ръжени питки с лук и обикновени питки от пълнозърнесто брашно



Пшеницата е изключително мистериозна култура, както и царевицата, оризът и тук-там картофите. Това са растенията, на които не са намерени диви аналози (или предшественици) и които са позволили да се създадат цивилизациите. Защото предполагат голямо производство на трайни храни, което пък създава благоприятни условия за съвместно живеене на голям брой хора и избавя людете от необходимостта постоянно да ловуват, отглеждат животни и т.н.
Някои твърдят, че извънземни са ни ги дали, когато са ни обучавали как да строим цивилизация. Други наричат извънземните Небесни Учители. Трети - Богове. Четвърти - другояче. Но каквото и да е било, факт е, че пшеница, намерена в една от египетските пирамиди, била покълнала в наши дни. Колко силна е спящата енергия в семената! Изобщо - може много да се говори за пшеницата. Зелени кълнове - даже не кълнове, а стръкове - до 10-15 сантиметра са невероятен енергизатор - пробвала съм ги лично! На запад се продават готови, посадени в съдинка - като трева за котки.
Разбира се, не за всеки е удобно да си сади пшеница вкъщи. Затова по-лесни са кълновете. И те са много полезни, вкусни и също дават невероятна енергия! Звучи малко жестоко, но е факт, че най-голяма енергия получава човек, когато яде живо същество. По тази причина любимият ми Алистър Кроули е препоръчвал да се хапват живи стриди. Аз препоръчвам да се ядат живи кълнове. Слага се пшеница в една купа за супа и се потапя във вода за 2-3 часа. После се изцежда, измива и покрива с мокра салфетка. На следващия ден се измива пак поне 2 пъти. За около 24 часа покълват и се ядат. Може самостоятелно, може с мед и т.н. Важното е да са сурови.
И сега пристъпвам към производните на пшеницата и другите зърнени култури - а именно - хлябовете. Колкото и да сме цивилизовани и вече да можем да си купим всичко готово от магазина - хлябът на първо място - все още можем да си правим хляб и в домашни условия.
И аз, особено откакто съм с бебе и за първи път в живота си стоя повече вкъщи, напоследък меся няколко пъти.
Разбира се, бялото брашно, което навремето е било най-ценно, в наше време не е долюбвано. Преди да направиш питка от трици е било знак за беднотия и недоимък. Всички помним приказката за Златното и Черното момичета. Там мащехата направи за завареничето питка от трици... В наше време нещата са се обърнали. По-скъпи излизат триците. Но сега няма да разнищвам цените и пазарите.
Лично аз приготвям основно питки от ръжено брашно, ръжено-пшенично или грахам. Само веднъж правих с бяло - ще представя тук и тази пита.
И да пристъпя към хлябовете.

Пълнени с лук питки от ръжено пълнозърнесто брашно

Не съм много по рецептите - в смисъл, че всичко правя на око. И нито знам грамажи, нито как точно се готви, пече и т.н. Малко автопилотна съм на тази тема. Това май се дължи на дългия стаж в областта. Нищо, че става дума единствено за домашна употреба. Но ще се опитам да опиша криво-ляво какво съдържат тези питки и как се правят.
Продукти:

За тестото:

Около килограм ръжено брашно, което съдържа и цели семена лен, овесени ядки, слънчоглед и пр.

1 пакетче жива мая

хладка вода

1/2 кофичка кисело мляко

1 ч.л. сода бикарбонат

1 ч.л. сол

2 ч.л. захар

100-200 мл олио или разтопено масло (в зависимост от вкуса)

За плънката:

2-3 глави кромид лук

2-3 червени или зелени чушки (пиперки)

Червен пипер

черен пипер

чубрица

куркума

сол


Тестото се прави като за пита. Маята се разтваря в 1/3 чаена чаша хладка вода (може с лъжичка брашно и захар) и се изчаква докато се вдигне два пъти от първоначалното. В киселото мляко се сипва лъжичката сода - и то също се вдига. Брашното се смесва със солта, другата лъжичка захар и в него се изсипва шупналата мая и киселото мляко със сода. Изсипва се и олиото/маслото. Добавя се вода, колкото е нужна. Меси се яко, докато стане хубаво, средно меко тесто. Оставя се да втаса около 30 минути. Междувременно се приготвя плънката. Лукът и чушките се нарязват на дребно и се пържат (или варят на пара, или малко вода) с подправките. Когато тестото втаса - то си вдига близо два пъти обема (но ръженото тесто не го вдига толкова), се оформят по личен вкус питките. Може да се точи тестото и да се завиват в едно цяло парче, може да се правят от две слепени парчета (каквито са на снимката). Поставят се в намазана с олио тава и се слагат в затоплена до 50 градуса фурна - да повтасват още 20-30 минути. После се пуска фурната на около 220 градуса и се пекат около 30 минути (може и по-малко), докато придобият готов вид (и мирис).


Със същата плънка правих и погача с бяло брашно - подобна на тутманик. Плънката се слага по същия начин, по който се слага сиренето. Получи се интересно и вкусно.



Ето и питки без плънка - само от ръжено тесто.


Е, постни неща са си това! Успокоявам се, че сега тече Великият пост и мога да си позволя малко тестени работи. Иначе питките вървят и с вино, и с бира! И с боб, и с леща. :) А може да се направят и с плънка от кайма или кълцано месо... Наздраве и късмет!:)

понеделник, март 05, 2012

Ребърца в сладко-кисел сос

 
Публикувано от Gwendoline

Още за смесването на вкусовете и последен реверанс към зимата

Преди няколко дни се вдъхнових да направя на семейството любимите им ребърца в сладко-кисел сос. Сетих се за тях, още когато Кайти постна нейните солено-сладки експлозии и зачекна темата за смесването на вкусовете. Моите ребърца определено са различни от онова, с което сте свикнали, но са абсолютен хит сред познатите ми (ама колко съм скромна!), затова не се колебая да ги споделя тук.
 

петък, март 02, 2012

Супа за душата, радост за децата, наслада за ... еее, стига рими, днес сме на чорбички!



   Всяка майка има собствена идея за нещата, които са най-добри за детето й. Отдавна съм решила, че това е толкова индивидуално,че не бива и няма нужда да се дават съвети. Или да се осъжда.
  Аз например смятам, че е едно от най-добрите неща, е децата ми е да свикват с домашно готвената храна. Докато дойде време да се тъпчат с банички и хамбургери, поне да са свикнали с вкуса на домашното.
  Да, ама и това се оказва доста сложно, мисля аз, чудейки се каква супичка да им сготвя - хем да им стопли стомахчетата, хем да е от любимите и хем злоядите ми гевезенца лесно да я преглътнат.
  Тук обаче моите неопорочени откъм масовост  деца проявяват особено предпочитание. Да не мислите,че най-обичат супа топчета или пилешка? Или като майка им екзотичната шкембе чорба или супа от агнешки чревца (без намръщени носове, моля!)? Нееее - любимите им супи са меко казани странни.

 
Ето първата :

Млечна супа с кус-кус (става и с фиде).

Кус-кусът се запича (запържва), сварява се с малко вода, като поеме водата се долива мляко, добавя се отгоре малко масло и готово. На мен ми е като попара, но децата я обичат.



  Следващата е зелена крем супа. Става с лапад, спанак или броколи (ако обичате зелевия вкус). И като казвам зелена - имам предвид отровно и страшно зелена, стряскаща дори. Обаче е вкусна и лека. Понякога я правя, когато съм варила месо (в тенджера под налягане) и в бульона добавям лапад, на който му трябва много малко. След това пасирам, а накрая добавям шепа фиде. Ако пък не е с месен бульон, преди сервиране слагам малко сиренце в нея. Този вариант ми е най-предпочитан, защото вкуса на лапада (или другите зелени зарзавати) много добре се съчетават с млечния на сиренето.

   Последната супа от нахут я изпробвах, когато реших да заменя баналната зеленчукова с картофена основа, крем-супа...Тези малки топчета леблебия обаче, предупреждавам, са само за ентусиасти. Иначе вкусът ме изненада приятно - мек и не бобен, както очаквах. Самото приготвяне беше трудоемко - накисваш нахута една вечер предварително, после вариш, пък след това го отлюспваш и накрая изхабяваш един бойлер вода за да махнеш люспите.Чак след това нахута е готов да се гмурне във водичката, където като поври с някой морков, лук и чесънче, се пасира. Аз дори го минах през гевгир за по-фино усещане.
   Струва ви се играчка ?
Да, ама  тази супичка застроена  с малко сметана е достойна за приятен завършек на някой уморителен, студен ден- стопля и засища, а след втората порция  ми оставя едно хубаво и плътно усещане са ситост, която не тежи. Все пак друго си е да се натъпча с пържолки и да не мога да дишам (от лакомия, естествено)

Та - не пренебрегвайте супичките!
Бон апети от мен !