Всяка майка има собствена идея за нещата, които са най-добри за детето й. Отдавна съм решила, че това е толкова индивидуално,че не бива и няма нужда да се дават съвети. Или да се осъжда.
Аз например смятам, че е едно от най-добрите неща, е децата ми е да свикват с домашно готвената храна. Докато дойде време да се тъпчат с банички и хамбургери, поне да са свикнали с вкуса на домашното.
Да, ама и това се оказва доста сложно, мисля аз, чудейки се каква супичка да им сготвя - хем да им стопли стомахчетата, хем да е от любимите и хем злоядите ми гевезенца лесно да я преглътнат.
Тук обаче моите неопорочени откъм масовост деца проявяват особено предпочитание. Да не мислите,че най-обичат супа топчета или пилешка? Или като майка им екзотичната шкембе чорба или супа от агнешки чревца (без намръщени носове, моля!)? Нееее - любимите им супи са меко казани странни.
Тук обаче моите неопорочени откъм масовост деца проявяват особено предпочитание. Да не мислите,че най-обичат супа топчета или пилешка? Или като майка им екзотичната шкембе чорба или супа от агнешки чревца (без намръщени носове, моля!)? Нееее - любимите им супи са меко казани странни.
Ето първата :
Млечна супа с кус-кус (става и с фиде).
Кус-кусът се запича (запържва), сварява се с малко вода, като поеме водата се долива мляко, добавя се отгоре малко масло и готово. На мен ми е като попара, но децата я обичат.
Следващата е зелена крем супа. Става с лапад, спанак или броколи (ако обичате зелевия вкус). И като казвам зелена - имам предвид отровно и страшно зелена, стряскаща дори. Обаче е вкусна и лека. Понякога я правя, когато съм варила месо (в тенджера под налягане) и в бульона добавям лапад, на който му трябва много малко. След това пасирам, а накрая добавям шепа фиде. Ако пък не е с месен бульон, преди сервиране слагам малко сиренце в нея. Този вариант ми е най-предпочитан, защото вкуса на лапада (или другите зелени зарзавати) много добре се съчетават с млечния на сиренето.
Последната супа от нахут я изпробвах, когато реших да заменя баналната зеленчукова с картофена основа, крем-супа...Тези малки топчета леблебия обаче, предупреждавам, са само за ентусиасти. Иначе вкусът ме изненада приятно - мек и не бобен, както очаквах. Самото приготвяне беше трудоемко - накисваш нахута една вечер предварително, после вариш, пък след това го отлюспваш и накрая изхабяваш един бойлер вода за да махнеш люспите.Чак след това нахута е готов да се гмурне във водичката, където като поври с някой морков, лук и чесънче, се пасира. Аз дори го минах през гевгир за по-фино усещане.
Струва ви се играчка ?
Да, ама тази супичка застроена с малко сметана е достойна за приятен завършек на някой уморителен, студен ден- стопля и засища, а след втората порция ми оставя едно хубаво и плътно усещане са ситост, която не тежи. Все пак друго си е да се натъпча с пържолки и да не мога да дишам (от лакомия, естествено)
Та - не пренебрегвайте супичките!
Бон апети от мен !
