Translate

вторник, декември 15, 2015

Пълнени пържоли (по флорентински)



Всеки има любими неща, които да готви. За мен това са месото, някои зеленчуци и зелените подправки. Рецептата, която представям е точното съчетание на едни от най-любимите ми продукти, а именно - месо, розмарин, салвия и бяло вино.
Истинското месо по флорентински го видях от Лети. Моето е заемка на идеята, затова слагам флорентинското в скоби :), докато нейното изпълнение е превъзходно, може директно да ползвате указанията й, а аз ще разкажа единствено промените, които направих.
 
Тъй като ползвах вратни пържоли, сланината в плънката отпадна категорично.
Все пак за да ги напълня с нещо ползвах кашкавал и някакви остатъци от синьо сирене. Добавих розмарин и салвия, една-две скилидки чесън и някакви морковки за цвят. Впоследствие се оказа, че шепата накълцан розмарин е дошла много за вкусовете на някои хора у нас, които не са фенове на подправката. На
мен си ми беше добре.
Застлах пържолите, като ги оставих леко да се препокрият. Наредих плънката отгоре и после внимателно ги увих. Предварително бях подпъхнала конците, с които после да ги овържа.

Получи се едно вързопче, тук-там
имаше леки отвори, от които  парчета кашкавал намериха
път за да излязат навън. Но пък придадоха допълнителен загар и коричка на месото.

Накрая печенето - месото го сложих там, където ще се пече, полях го с малко бяло вино и бульон ( от варено месо ) и пекох до готовност. Снимките са неугледни, презентацията- ужасна, но вкусът, уверявам ви, беше чудесен!

вторник, декември 08, 2015

Бисквитки с петмез


   Петмез или меласа (но от захарно цвекло) се оказа нещо, което освен  вкусно, било полезно, натурално и много по-добър заместител на захарта. В него има желязо, калций, калий, магнезий, селен и хром - все необходими за тялото минерали, факт, който доста ме учуди. Изглежда така - онова черното на снимката.

  Също така се оказа, че имам едно бурканче с петмез, което седи в хладилника от не знам кое време и което най-накрая оползотворих.
   Рецепта за курабийки няма да има, ето  ТУК и ТУК и ТУК сме давали такива, аз лично си имам една, която ми е най-лесна, а вие може да си ползвате ваша любима рецепта, като просто заместите захарта с петмез. За около 300-400 г брашно аз вложих към 1ч.ч петмез и направих любимите у нас бисквитки с какао. Другия път, като пека тиква ще я полея с него и вярвам, че ще стане много вкусна.
 Останалото е разказ в картинки, придружен с примлясквания и доволни усмивки.


 


 

понеделник, ноември 30, 2015

Бърз тутманик

 

   Поредната публикация, която няма да изненада кулинарите, но ще е в помощ на начинаещите. Тъжно отбелязвам, че моите рецепти напоследък съдържат или думата лесно или бързо, но какво да направя, който знае за какво говоря, ще ме разбере.
   Ето снимките, от които става ясно как се приготвя. Вземате едно тесто, може и готово от магазина. Моето е правено с 1/3 пълнозърнесто брашно и жива мая на кубче.
  Разточвате част от тестото на правоъгълник, в края на дългата страна слагате от плънката.В моята плънка този път имаше някакво месце, нарязано на ситно, но в общия случай сирене или кашкавал, размесени с едно разбито яйце и малко мазнина са достатъчни. След това навивате на фитили, като на снимката долу в ляво. Режете малки цилиндри, примерно към 3 см, които слагате в тава, с малко разстояние помежду.
   Подреждате отрязаните парченца в тавата и хубаво ги оставяте да втасат. Аз отгоре заливам и с едно яйце, разбито с чаша кисело мляко.

 

 


 










        Печете според печката, аз нямам вентилатор и пека по-дълго, на умерена температура. По принцип това би трябвало да е за закуска- както се вижда от осветлението моят тутманик беше за вечеря, но по което и време на деня да го предложите - все ще се изяде.

 
 
 

четвъртък, ноември 26, 2015

Солени таралежки



Банално е, знам. Но сигурно все някой ще се зарадва да си припомни тази старомодна закуска, още повече ако има вкусни спомени от детството си.

Тези кашкавалени таралежки са моя единствен хубав спомен от храната в детската градина, заедно със задължителния чай в металните купички.
За другите манджи от градината не ща да се сещам, брр!

Необходими продукти:
- 1 яйце;
- 50 г разтопено масло;
- 200 гр сирене, натрошено;
- 200 гр кашкавал, едро рендосан;
- 1 ч.ч. кисело мляко;
- 1 1/2 ч.ч. брашно, или докато се получи меко тесто, да не лепне;
- 1 ч.л. сода, без връх.

Време за приготвяне: - 5 минути.
За изпичане: - около 15 мин, на 180 С, с вентилатор, предварително загрята фурна.
Тестото се накъсва с ръце на топчета, които се подреждат на разстояние едно от друго в голяма тава. Дозата е за две средни тави.

Таралежките се пекат докато хванат хубав загар - у дома ги обичаме по-пречени. Хубави са топли и студени, даже и на другия ден, ако останат. Добър апетит!


неделя, ноември 08, 2015

Карфиол на фурна с масло и пармезан

Още една есенна и много лесна рецепта. След скорошната ми туршиена занимавка, остана една едра глава карфиол, която взе да заседява и вървеше към разваляне. След кратко умуване се случи следното:

- почистих няколкото почернели крайчета, измих и накъсах на розички - количеството стигаше за една средно голяма тенджера или голяма тава;
- кипнах вода във въпросната тенджера, посолих и метнах вътре карфиола за 7-8 минути;
- в същото време пуснах да загрява фурната - на 200 С, с вентилатор;
- полусварения карфиол отцедих и минах през студена вода, след което го прехвърлих в голяма тава, не забравяйте да сложите пекарската хартия отдолу;
- нарязах на парчета около 100 г масло и го разхвърлях между розичките карфиол;
- сложих да се пече на средно положение за около 15 минути, като съвсем накрая, когато карфиола започна да хваща лек загар, щедро наръсих отгоре му една шепа рендосан пармезан.

Готовата тава изкарах за кратко на балкона (докато се охлади) и след това сервирах. Оказа се много вкусно, идеална гарнитура към други неща - при нас това бяха печени червени чушки (от онези, тлъстите!), овкусени със зехтин, ябълков оцет, горчица и много ситно нарязан праз. Снимки няма, докато се сетя да снимам, порциите бяха изчезнали!



петък, ноември 06, 2015

Сладко-кисела туршия

И това вече го имам в кулинарния си актив. То пък нищо работа се оказа. Само дето съвсем окончателно се настаних в редиците на средната възраст. Значи, туршия вече мога да правя, сладка варя, само дето плетки не съм заплела на една кука, но това подозирам, че никога няма да ме сполети - нито става за ядене, нито имам необходимото търпение и смирение.

Защо ми се случи да правя туршия? Отговорът е прозаичен и банален - ами предсрочно изядохме изпратените ни бабини туршии, такава хубава киселка и хрупкава туршия беше, мм! А зимата дори още не е дошла. Затова се наложи да издиря рецептата и да заредя нова солидна доза в килера.

Рецептата е за буркани с винт от 800 мл. Време за приготвяне - половин час (докато изчистите и нарежете зеленчука)

Необходимите продукти:
- карфиол
- моркови
- целина с дръжките
- червени камби
- чесън
- черен пипер на зърна
- качествен винен оцет
- сол, захар, вода, аспирин

Най-напред си пригответе няколко чисти буркани със здрави капачки. После следва хубаво измиване на зеленчуците. Накъсвате карфиола на розички, дръжките на целината нарязвате на парчета около 5 см, а всичко останало режете на кръгчета, кубчета или просто на едри парчета, както ви се харесва като размер и вид. У нас най-много се предпочитат морковите и карфиола, затова тяхното количество в туршията е преобладващо.

Във всеки буркан наливате оцет докато достигне долния ограничител - знаете, бурканите имат в долната си част по-грапаво стъкло, е, дотам да ви стигне оцета). След това сипвате във всеки буркан по 1 суп.л. сол и 2 суп.л. захар. Пускате вътре 2 аспирина, десетина зърна черен пипер и започвате да натъпквате зеленчука. Накрая доливате вода догоре, затваряте хубаво капачката и разклащате енергично.
Готовите буркани трябва да стоят на хладно около 2 седмици, като през това време не пропускайте да ги пораздрусвате всеки ден или поне през ден, за да се разтворят хубаво солта, захарта и аспирините.
Това е, нека ви е сладко!





вторник, октомври 20, 2015

Лесен щрудел с мармалад от дюли

 



 
  Трябваше да е лесен щрудел с ябълки. Знаете го, онзи, дето се реди ред кори за баница, ред плънка настъргани ябълки със захар. Само дето в последния момент ми надонесоха едни конфитюри от дюли, каквито у нас не ядe никой, освен от мен. Реших да заменя плънката от настъргани ябълки с дюлите.
   В крайна сметка се получи нещо много вкусно и имам подозрения, че може да стане и с други мармалади. Остава да продължа с експеримента.
За самия сладкиш няма нужда от много описания. Слагам ред кори за баница ( по точно 2-3 листа понамачкани ) намазвам  (или напръсквам) с разтопено масло, смесено с ванилия. После разпръсвам от конфитюра върху корите ето така

   Добавяте малко орехи ако имате, после пак ред кори за баница, и така докато ви свършат корите. Аз моят щрудел го правя с половин пакет, защото го харесваме по-тънък. Въпрос на вкус. След изпичане се поръсва с пудра захар, което е единият вариант. Другият- на първата снимка, е да го намажа отгоре с малка част от сладкото, от което сладкишът много приятно се глазира. Като краен резултат - в къщата се носи аромат на ванилия и нещо сладко и печено.





 

петък, октомври 02, 2015

Кюнефе (със суров кадаиф)


Много се чудех дали да пускам този пост - та нали вече съм показвала как се прави кюнефе с готово опечен кадаиф. Обаче със суровия кадаиф нещата се оказаха далеч по-добри, близки до оригинала, абе направо страхотия и някак не ми идеше да смушкам това ми изпълнение при  лаишкото от преди.
Суровия кадаиф ми го донесоха случайно (дори не знам от къде бих си го намерила сама) и
нямах съмнение, че ще направя точно кюнефе.
 
Моята рецепта е за     500 г суров кадаиф, от които станаха 2 тави.
За захарния сироп -    500 мл вода
                                  500 г захар
                                  ванилия
Кашкавал и моцарела, настъргани - около 300 г
Орехови ядки, нарязани по-наситно. Ако пък искате да е съвсем оригинално, отгоре трябва да наръсите с шам- фъстък :)
 
Първо правим захарен сироп - 500 мл вода и 500 г захар се сваряват. Оставя се да изстине. Може да се добави сока на половин лимон, аз това изобщо не го харесвам и затова слагам ванилия (а после десертът ми мирише на едновремешното ескимо ).
После хващам тавата и си приготвям към 300 г суроф кадаиф. В предния пост имах един симпатичен анонимен коментар, в който ме съветваха да намажа тавата със смес от масло и петмез. Аз петмез нямам, но имах маджун - гъст захарен сироп от цвекло. Намазах тавата с тази смес. Разстлах един пласт кадаиф, притисках добре и отгоре нагъсто сложих бучки масло. Изглежда така :
 
 
После разстлах пласт настъргани моцарела и кашкавал (за да е сладко -солено все пак).
 
   
Следва пак пласт кадаиф, пак намачкване и бучки масло.
След това се слага във фурната да се пече. Колко и как зависи от фурната, но да хване хубава кафява коричка отдолу и да се зачерви отгоре. Малко преди да е изцяло готов се наръсва с орехите. Ето го моятo опеченo кюнефе преди сиропиране :







Идва ред на захарния сироп, с който поливате десерта и накрая без да чакате много ядете. Тук трябва да добавя, че този десерт по принцип се прави в едни рингове, които според размера си определят колко да е голямо и дебело кюнефето. Аз за улеснение го правя в тава. В крайна сметка от това не страда вкусът, а само малко от външния вид. Но независимо от него кюнефе си остава калоричен, сладък и изключително неустоим десерт.




 

вторник, септември 22, 2015

Запечено козе сирене с боровинково сладко. И гофрети

Откъде да започна?... Цяло лято се размотавах далече от кухнята и доброто ми намерение да направя отново от онова боровинково сладко, най-накрая се сблъска с реалността.
Боровинките изведнъж изчезнаха от пазарите, а мен ме обзе тиха истерия и предчувствие за голям провал! Защото домочадието ясно се изказа – искаме си сладкото!
После попаднах на новата фермерска платформа Farmhopping и реших, че там не може да няма боровинки. Имаше,  ама вече в друг формат – боровинките бяха превърнати на сладко, сезона им беше отминал.  
Понеже угрозата от домашен скандал ме застигаше, реших че ще си взема от готовото сладко, с риск да не бъде като онова, миналогодишното ми, дето си стоеше на цели плодчета, които приятно се разпукваха между зъбите, и което не беше отровно сладко и лепкаво, както повечето домашни сладка. 
Да не се отплесвам... Напазарувах и други неща – пресен босилек и магданоз, зряло козе сирене и слънчогледов тахан. Впечатлена съм от перфектната организация на сайта и от качеството на продуктите. За да не стане прекалено рекламно, минавам на кулинарната част, но което е хубаво и работещо, трябва да бъде (по)казвано и поощрявано.
Козето сирене беше по поръчка на половинката. Аз хич не бих се изкушила, но сега трябва да призная, че ми хареса – като вкус, плътност и аромат. Особено запечено на горещ тиган без мазнина и полято с лъжичка страхотно сладко от боровинки.
По поръчка на щерката, на нея изпекох друга плочка сиренце, но полята накрая с лъжичка мед - в момента, в който се карамелизира върху сиренцето, дръпнах тигана и преместих готовото сиренце в чинийка.


Какво да кажа за пресните зеленилки... Прекрасният им аромат трябваше да бъде уловен и запечатан в бурканчето със
зехтин по най-бързия начин. Моята технология е ясна – всичко зелено отива в пасатора, после в хубав буркан с винт и доливам зехтин, докато покрие зеленото.
Така съхранени, зелените подправки могат да ми бъдат полезни много дълго време и не губят нищо от уханието си.
 И обратно при боровинковото сладко -  все едно аз си го бях правила! За мен то си върви най-добре с домашна палачинка или гофрета, най-новата мода у дома.
Споделям една доказана рецепта за тесто за гофрети, за вас остава да се сдобиете с гофретник и почвайте! А най-добре подминете тази част, че не се отразява добре на талията!

2 яйца, 100 г разтопено масло,
по една ч.л. сол и захар
1 ч.л. (домашен) ванилов екстракт
600 мл мляко
Брашно – 2-2½ ч.чаши (или докато се получи смес по-гъста от тесто за кекс)
Бакпулвер

Всичко разбивате до гладкост в реда по рецептата, като брашното и бакпулвера се пресяват преди да ги добавите в сместа.  
В добре нагретия гофретник с черпаче сипвате от сместа, точно в средата, а с дъното на черпачето разстилате сместа напред-назад, докато тя достигне до краищата на формата.

Ако препълните формата, не затваряйте веднага горния капак, за да не изтече сместа навън. Изчакайте да се запече леко отдолу и спуснете горния капак върху гофретата без да го притискате – пак ще имате хубава и изпечена гофрета, може би малко по-дебела и не толкова релефна, но няма да се налага да чистите омазан и загорял  гофретник.
Добър апетит!

петък, септември 18, 2015

Сироп от смокинови листа + торта със смокини



        Бях  на гости на едни смокини, място където е топло и морско. Конфитюра вече ми го бяха приготвили, аз само набрах 30-тина узрели смокини за ядене, както и листа за сиропа. Той е с много интересен вкус, микс между зелена смокиня и нотка карамел, приятен, и както се оказа, изключително полезен. Ще дам линка, от където взех рецептата, със забележката, че в моя замених захарта с мед. Тук рецептичката 
     Добре се получи, радвах му се в хубава компания и слънчев ден. Ще е още по-вкусен, ако се разреди с газирана вода. И да кажа, че снимката не е крива, крива е само чашата, странен модел за чаши- огъната и наклонена, но пък на мен ми харесва.



За самата торта рецепта няма да давам. Може да се приложи на коя да е ваша рецепта. Имах бишкоти вместо блатове и крем от сметана и маскарпоне. Смокините ги нарязах на ситно, залях с вода да се покрият и добавих захар на вкус. След като повряха така, стана една гъста, мармаладоподобна смес. Нея положих
след първия блат бишкоти, преди крема.
Тортата тотално промени вкуса си заради смокините в нея и много се хареса у нас.
Надявам се да се хареса и на вас.















сряда, септември 09, 2015

Картофена запеканка с лучена плънка

И тази рецепта е от бързите и лесните. Моите са все такива. Предната вечер ми се наложи да сготвя нещо вегетарианско и от немай къде, получи се това. Нищо лошо не казвам, напротив - хубаво е от време на време да осъзнавам, че месото не трябва да присъства всеки ден на масата ми, даже да се опитам това да се случва само веднъж-дваж седмично. Проблемът се крие в неспособността ми да сготвя вкусна вегетарианска манджа, нооо- работя по въпроса!

Продукти:
1 кг картофи
масло - 125 г, разтопено
1 чаша прясно мляко (горещо)
2 яйца (може и повече)
пармезан или заквасена сметана
3-4 глави лук (нарязан на шайби)

Най-напред сварявате картофите (аз ги обелих предварително) в подсолена вода. Докато картофите врят, запържвате или задушвате лука, накрая го овкусявате както си го обичате - това ще бъде плънката на запеканката.

Сварените картофи минавате на едро ренде или просто ги намачквате с вилицата. Разбивате яйцата с половината от разтопеното масло. Добявяте горещото мляко, после и картофите. Обърквате всичко в еднородна смес и я овкусявате по ваше желание - аз сложих още сол, млян черен пипер и много сух риган.

В средно голяма тава върху хартия за печене изсипвате половината смес. Върху нея разстилате равномерно цялата лучена плънка, след което запечатвате отгоре с другата половина от картофената смес. Най-отгоре наръсвате останалото разтопено масло или ако имате, намажете със заквасена сметана. Аз нямах, затова върху вече опечената запеканка наръсих щедро рендосан пармезан.

Времето за печене - половин час на силна фурна. Не препоръчвам да се сервира горещо - трябва добре да се охлади, иначе ще има недоволни (деца). И да си призная - нашата запеканка я комбинирахме с един буркан бамя от туршия, ама така добре да си паснаха двете неща! Добър апетит! :)

четвъртък, септември 03, 2015

Сметаново-шоколадова торта (на) Димитър











Фейс-приятелят ни Митко беше направил тази торта. Поканих го да гостува - и без това не сме се накъсали да готвим това лято, а ако един блог нямал движение - той умирал. Като акулите!  J


Нужните продукти:

200 гр. черен шоколад
200 гр. бисквити с парченца шоколад
500мл течна сладкарска сметана
500 гр. маскарпоне
около 125 г краве масло


Бисквитите се натрошават. Половината от маслото и половината шоколад (предварително разтопен) се смесват с тях. Сместа се разстила на дъното на форма с подвижен ринг.

  

Направата на крема също е лесна - сладкарската сметана се разбива за обем и лекота, смесва се с разбитото със захар на вкус маскарпоне. Намазва се върху блата и се слага в хладилника да стегне. Глазурата отгоре е шоколад и останалото масло, които разтопени и смесени (аз правя това на водна баня) се изливат върху крема. Отново се слага в хладилника да се охлади, след което, тортата е готова за изяждане и облизване на пръсти и чинии.







неделя, юли 19, 2015

Семифредо - малиново с маскарпоне или шоколадово с мента?

По случай рождения ден на порасналото ми момиче отделих доста време в търсене на рецепта за празничната торта. Понеже й знам предпочитанията, клонящи към много плодове и още повече сладолед, почти бях решила да направя малинов чийзкейк, когато под "малини" в гъгул ми излезе рецептата за малиновото семифредо.

Това е един много приятен и свеж десерт. Хем вкусен и сладоледен, хем с ефектен вид и лесен за правене - уловката е в продуктите, няма ги в кварталното магазинче, трябва да се ходи до голям супермаркет, както и да се осигурят пресни малини.

Още на първи прочит много ми хареса. След още малко ровене открих второ изкушение, много повече по мой вкус - шоколадово семифредо! Не мислих дълго - в списъка за пазаруване бяха отбелязани продуктите и от двете рецепти. Направих ги заедно, едно след друго, а за рождения си ден щерката беше предоволна! 

Проблем при бялото семифредо: - сметаната не можах да я набухна, въпреки че спазих инструкциите да е много студена и с висок процент масленост. Накрая просто я излях при маскарпонето и се заех да направя сняг от белтъците, които ми останаха. Чак тогава, след като внимателно прибавих снега, сместа придоби ефирност и обем.
Украсата е от касис, но предупреждавам - възкисел е, спокойно може и без него. Но без малини - не става!
Освен качествени продукти, важно е да предвидите в какви форми ще замразите семифредото.Моята камера е малка и се наложи да разсипя шоколадовата смес в две малки кутии, които успешно се събират вътре, заедно с кексовата форма, в която пък разположих бялото семифредо (формата за кекс е най-подходяща, както се оказа). Прозрачното фолио или мокра хартия за печене е задължително преди да излеете сместа, иначе не може да извадите десерта от формата при сервиране.

Вероятно по същата причина (малка камера, с недостатъчно ниска температура) въобще нямаше нужда да се изважда предварително семифредото за да се отпусне. Директно го нарязах и сервирах, след като беше поседяло една нощ.

Да, ще си призная - получих много комплименти за двата десерта и затова бързам да ги споделя тук, докато лятото е в разгара си и никой няма желание да се върти около печката! Бон апети!





четвъртък, юни 25, 2015

Печен свински бут с билки в гювеч



     Разкошен за ядене дори през топлото време, с чаша розе (при мен), сервиран студен и нарязан на филии. Бутът има незначителни мазнини, които аз оставям, но въпреки тях е една от най-немазните части на прасето. След мариноване месото става крехко и ароматно.


   



      
   Маринатата :
1 ч.ч червено/бяло вино или при мен въпросното розе
2 с. л. соев сос
шепа сушена салвия
шепа сушен естрагон
по-малко количество мащерка
 
    Натрих  добре с билките, добавих и течната част от маринатата. Оставих да поседи така една нощ, като на няколко пъти го обръщах. Сложих го в намасления гювеч, с капака отгоре и го пекох към 2 часа и 15 мин. Без вентилатори, на средни температури. Не повече от посоченото време, за да не стане сухо, но с уговорката, че моят бут беше 2,5 кг. Ако вашият е по-малък, времето може да се съкрати. Към края махнах капака и го оставих да се зачерви и охлади. Биваше да го снимам нарязан на филии и залят с малко сос, но при мен винаги има опашка от чакащи, гладни месоядни и фотосесиите ми са небрежни и набързо.
  След това поднесох със салата и нещо студено за пиене към него и се радвах на живота :)

 

понеделник, юни 08, 2015

Арабски питки за дюнер и яхния нахут с наденичка


    Само че поотделно, просто ги събрах в един пост. Питките са за домашен дюнер, рецептата за моя изненада е с бакпулвер и е на Джейми Оливър. Много е проста, бърза, като единствената забележка е, че ако не се изядат веднага изсъхват и стават трошливи. Помага да се напръскат с вода и да се покрият с кърпа, но все пак нека да не преседят часове.

500 г пресято брашно (можело 50/50 с някакво пълнозърнесто)
1 ч.л. сол
200 мл вода
половин пакет бакпулвер (около 1с.л.)
1 ч.л. олио


   От продуктите се замесва не много твърдо тесто. Накъсва се на малки топки, които се оформят с точилка. Оставят се да починат около 20-тина минути. Аз ги пекох на грил тигана без грам мазнина, където питките получиха  хубави въздушни мехури. Излязоха десетина питки. А какво ще увиете в тях вече си е ваш избор :)

   Яхнията е за моментите, когато нямате време да готвите. Ако обичате варива, като мен, и имате готови купени буркани с нахут, който у нас, уви, не обичат на хумус, спретвате една бърза яхния. Домашната наденичка е за мъжете, докато жените спокойно си го ядем и постен.

  Рецепта няма, задушавате каквото искате - лук, чесън, моркови, доматен сос, добавяте съвсем готовия нахут да поеме малко аромати и ето - яденето ви е готово за трийсетина минути. А сега, когато е почти лято и рядко се задържаме около печката, бързината на приготвяне си е много важно условие.

 

неделя, май 24, 2015

Пилешки шишчета и една-две идейки


Пилешките шишчета не са съвсем проста работа. Изискват малко предварителна подготовка, без която иначе провала е повече от сигурен. Казвам го убедено, понеже съм била именно в тази позиция, на недоумяващ и  разочарован човек, изправен пред сухи и невкусни шишчета. 
Днешните шишчета направих от обезкостени пилешки бутчета и няколко бонфилета. Нарязах ги на парчета и ги мариновах в зехтин, малко соев сос и много подправки (най-вече червен пипер и сумак), след което ги прибрах в хладилника за час. Маринатата е абсолютно задължителна, ако искате сочно и вкусно месце.
Шишчетата се нижат с парчета месо, лук, червена чушка и кисела краставичка. Иначе не са ми вкусни. Друго важно нещо - дървените шишове за шишчетата се накисват предварително във вода, за да не горят върху скарата, особено ако е върху живи въглени.
Аз обаче пекох във фурна, върху решетката, с подложена отдолу тава, на 220 С. За двайсетина минути станаха готови. Ако имах хубава, силна скара, сигурно щяха да се опекат още по-бързо, но-о..нямам. И така става добре.


http://www.momichetataotgrada.com/article/ot-a-do-yam-marinovano-byalo-sirene.html#.VWIXe00w_IXДокато месцето се печеше, направих зелена салатка от рукола, марулка, мариновани сушени доматки и мариновано сиренце. За него вече споменах във Фейсбук страничката ни, страхотна идея, веднага си направете! Моето сиренце овкусих с много босилек, малко мента, зърна черен пипер, малко лют червен пипер и доста сумак. А, и тук сложих от маринованите сушени доматчета, дадоха интересен аромат.Самият зехтин от маринованото сирене е идеален за овкусяване на салати. 
Изкушавам се да спомена и моето домашно изобретение от последните дни - нещо като лучено песто, което използвам в салатите и ми спестява чистенето и рязането на лук. Последния път купих от магазина прекалено много пресен лук и чесън, който очевидно нямаше да успеем да изядем в рамките на седмица - за да не го похабя, измих всичките лучени връзки и ги пасирах със зехтин (пуснах и няколко пресни листа от босилек). Напълних половин голям буркан с т.нар. лучено песто - оказа се доста добра идея! Воала, това беше - все нещо сте си харесали дотук, нали? :)


e-mail абонамент