Телешки език в масло и чесън, яйчена салата и овесени бисквитки

Ето, казах си всичко още в самото начало. След свръх апетитния постинг на Кайти за вкусни карантийки, пастърми и други нетипични за моята кухня благини, мислих, мислииих ... и взех, че се престраших.

Купих телешки език от месарницата и с върховна погнуса се втренчих в него. В крайна сметка не можах да се преодолея и извиках мъжа ми за да го измие. Не знам защо това безобидно парче месо извиква такива дълбоки чувства в мен, но факта че е именно езика на добичето, а не просто крак или ребро, направо ме покъртва. 

Отплеснах се. Та, езика на горкото животно го натъркахме с оцет и сол, според предварителното проучване в нета (1/4 ч.ч. оцет и 1 ч.л. сол). Нямам идея какво се има предвид, но ми звучеше някак важно. В други рецепти не открих такова изискване. След като добрия ми мъж се справи с миенето и търкането на телешкия език, аз се заех с готвенето. Сварих езика за един час в тенджерата под налягане, като по съвет на Кайти сложих зеленчуци и подправки. Бульонът се получи страшно ароматен. 

Една част си замразих за следващо готвене. Свареният език обелих докато е още топъл, нещо което доста ме измъчи и на места прибегнах до помощта на нож. Интересно, но в сварено състояние езика ми се нравеше много повече. Нарязах го на дебели филии и финално го минах през тиган с масло и няколко скилидки чесън. Толкоз. Няма нужда да казвам, че стана безобразно вкусно!

А сега е ред на яйчената салата. Научих я от майка ми,   която след Великден обичайно решаваше изобилието от сварени яйца по този начин. Хватката е в многото "зелено", с което се прави канапе върху нарязани по дължина добре сварени яйца. Този път използвах праз, магданоз и копър, подправени обилно с дресинг от зехтин, оцет, горчица, захар, сол и малко черен пипер. Като дойде пролетта, вместо праз слагам пресен лук и чесън. Аха, ето една важна подробност - пробвайте "мека горчица с мед", независимо на коя фирма. Сигурна съм, че после ще ми благодарите за съвета. :) С тази салата обикновено доста изненадвам гостите си, но после задължително получавам възторжени комплименти, да не говорим пък колко ракии се изпиват покрай нея. 

На фона на солените ястия, които описах дотук, идва ред на едни скромни, диетични, но не по-малко вкусни овесени бисквити. Рецептата я взех от тук. Приготвянето не е сложно, просто продуктите са малко необичайни, но пък резултата си струва. В тях няма грам бяла захар, децата ги харесаха и това е достатъчно за да влязат в моята готварска тетрадка с избрани рецепти. Препоръчвам ги!
П.С. В моите овесени бисквити отсъстват кокосовите стърготини и стафидите, първите защото ги нямах, вторите - защото забравих да ги сложа. Не смятам че се отрази на вкуса им, при положение че съм ги опитвала и в оригинал.