Вчера вкъщи празнувахме рождения ден на сина ми, стана на 2 годинки. Събитието отбелязахме в тесен семеен кръг, то в тая люта зима какво ли друго ни оставаше. Понякога си мисля, че детето е ощетено откъм рожден ден, защото всички останали от семейството сме летни чеда и рождените дни обикновено са шумни, морски и много жегави. Някак не ми е купонджийско насред типичния февруарски студ, но всъщност не съм права. Основен недостатък на летния рожден ден е липсата на приятелчета в ученическия период. Трябва да си призная, че морските купони се появиха едва в последните десетина години, преди това нямаше по-нещастно прекаран рожден ден от моя - вкъщи, с две съседски деца пред разтеклата се торта и 30 градусова жега. Все пак това няма как да се случи на моето зимно дете.
Споменах тортата. По случай празника реших, че ще измайсторя собственоръчно този основен ритуален атрибут. Омръзна ми да купувам разни претенциозни, напудрени и ужасно невкусни торти, които после стоят недоизядени и в крайна сметка изхвърлям. Да, поне остават хубави снимки от празника, но този път се самонавих - ще направя тортата сама, с хубави продукти, дори ще си я украся със захарни фигурки, пък каквото ще да става.
Имам приятелка със страхотен кулинарен блог, там нещата наистина са професионални. Всъщност тя беше основната причина за моето внезапно тортено вдъхновение. От нея си избрах рецептата за крема и блатовете. Уверявам ви, резултатът е убийствен.
Ако обаче си бях направила труда да разуча по отрано как стоят нещата с декорацията, щях да знам, че професионалните сладкари използват специална моделираща маса (фондан), от която разточват покритието на шикозните торти. От същото се правят различните украси, включително цветя и други красиви сложнотии. Фонданът иска време да изсъхне, фигурките поне 2 дни, така че работата се оказа доста сложна и много трудоемка.
Понеже нямах готов фондан се наложи да си направя. Пълен провал. Поне успях да оцветя няколко топки от захарното тесто със сладкарски бои и от дебело разточен пласт с децата изрязахме сърца, елхички, рибки, кой каквото искаше. Нито следа от нежния финес на тортите от снимките в кулинарния блог на моята приятелка. Нашата торта се получи доста несръчна, но въпреки подозрителния си вид се оказа много вкусна!
За мен поуките са ясни - ако ще правя втори опит, този път ще подходя отдалеко и ще се въоръжа с много търпение и нерви. Сладкарството не е шега работа.
Да е жив и здрав Сина ти, Гуени, да е много щастлив и да го слушате! :) Тортата е страхотна - в това е чарът на домашните торти - да са си домашни! :)
ОтговорИзтриванеГуен да е живо и здраво ангелчето!
ОтговорИзтриванеЖестока торта - освен,че е вкусна в което не се съмнявам,украсата и е адски забавна- шареничка и веселяшка.Много обичам шаренко :)) А и си осигурила забавление на децата с правенето на фигурките,признай :)
Аз се съмнявам,че доста след първия опит ще докарам този вид,но това е една друга тема :))
Може би ще разкажеш после как сте изкарали празника и остана ли от тортата хехехе.
Благодаря ви, и на двете! Кайти ще излезе права, ние трите сме си достатъчни да си се хвалим една друга, но въпреки това, пак е много приятно! :))
ОтговорИзтриванеМоята пишман торта се оказа доста вкусна, дори за моя изненада, защото никога досега не съм правила нещо подобно и имах големи съмнения.А най-важното е, че децата се радваха, помагаха и най-вече ядоха от тортата, май най-вече от украсата! :)) Оставихме едно парче за дядото (баща ми), който ще дойде утре да поздрави рожденика. Друго не остана, дори трошица! :)))
Тортата е супер свежа, Гуени! Да ти е живо и здраво момчето и детството му да е шарено и весело като тази торта!:)
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, Марта! А теб те каня най-официално да ни направиш сефте-гостуване, ти си знаеш как! :))
ИзтриванеГуен няма да си останем трите май :))
ОтговорИзтриванеИ аз се присъединявам към поканата,хвърлих едно око на блога на Марта,мисля,че ще намери с какво да гостува.
Та и от мен - заповядай при нас !