Translate

петък, февруари 10, 2012

Готвенето си е чиста алхимия :)




В този пост няма да представям някое мое кулинарно (по)падение, а ще споделя малко наблюдения относно готвенето и кулинарното изкуство - или Ars Coquinaria. Интересното е,че замислях да представя една идея за торта, базирана върху древно алхимично изображение, наречено "Планина на Адептите". Още по-интересно ми стана, когато видях, че докато аз съм мислила, Гуени е споделила своята "Февруарска торта". Приех го за чиста Юнгианска синхронност. И за блогърска телепатия. И "Адептите" още повече ме напънаха да ги споделя тук.

Но преди това малко за Алхимията. Всички знаем, че това огромно знание си стои в земните библиотеки все още неизучено и неусвоено. Първо - защото е на недостъпен вече масово език. Второ - защото повечето хора го считат за отживелица и мистификация. И трето... май ще цитирам Дъглас Адамс - "всичко останало". Който се интересува знае, че цялата съвременна наука е базирана на алхимичния опит. И като казвам наука, имам предвид основно природните науки - от които произлизат всички други. Защото Природата е най-великият Учител. Тя е Бог. Видя се каква енергия например има в атомното ядро. Тя е заключена в него. Който може да я отключи (а това са единици хора по цялата ни планета!) и да я контролира - той е Днешният Велик Адепт... Ние, всички, сме съставени от милиарди атоми, милиарди ядра, т.е. в нас е заключена огромна енергия. Алхимикът е този, който се опитва да овладее Енергията. Той е, Който ден и нощ, години, години, години повтаря едни и същи действия, в очакване на "уникалното събитие". Противно на твърдението на Айнщайн - че не можеш да очакваш да постигнеш нещо различно, когато правиш едно и също за постигането му - Алхимикът знае, че постигането се получава точно тогава. Това не е упорство, не е търпение. Нещо друго е.Не мога да го нарека някак в този момент. По същия начин - както Алхимика - действа и човекът, който готви ден след ден, след ден, след ден - докато е на тази Земя.

Да, Готвещият човек е типичен алхимик! Първоначално повтаря едни и същи действия всеки ден. После започва да експериментира, да въвежда новости - но действията в основата си са едни и същи. В процеса на тези свои действия той трансформира, коагулира, свързва, съединява, изгаря и пак трансформира различни вещества. Посредством това въздейства и трансформира други хора - дори чрез едно най-обикновено доставяне на удоволствие - да не говорим за по-висши постижения. И когато стане "адепт" - той накрая успява да трансформира и себе си - или с други думи - постига лелеяния "философски камък"...

Ето го изображението, което ми напомни Алхимична торта:

А това е придружаващия го в книгата обяснителен текст:

"Планина на посветени. Процесът на психологическо развитие е аналогичен на фазите на алхимичната трансформация на основната материя в злато - философския камък - тук той е представен като "храм на мъдрите", заровен в земята. Фениксът, символ на обновената личност, е възседнал слънцето и луната (противоположностите като мъжко и женско). Зодиакът като фон символизира продължителността на процеса; четирите елемента (огън, въздух, вода, земя) означават цялостност. Човекът с превързани очи представлява погрешното търсене на истината; верният път е показан от изследователя, готов да следва своите естествени инстинкти.
"Алхимията - символика и психология" Мари-Луиз фон Франц

Прилича на торта, нали? :))) Долу, като стъпала, са представени седемте степени на "алхимичния процес на трансформация" - calcination, sublimation, solution, putrification, destillation, coagulation и т.н. Те, разбира се, трябва да са направени от различни видове продукти - сладка, шоколади, ядки и т.н. - според личното усещане на Алхимика-Кулинар. Би ми било изключително интересно да опитам подобна торта. И да позная кое стъпало на кой стадий отговаря. Или например да видя кой продукт символизира Феникса за конкретния Алхимик-Сладкар...Възможностите са много. Може би и изявите биха били доста и най-разнообразни. Дори може някога и аз да опитам да измайсторя такава торта. Но засега си трая и изпълнявам по-простички действия. Успокоявам се с горните описания на естеството на алхимичната работа.:)))

Все пак обаче ще споделя една домашна торта и аз. Направена е от една от сестрите ми - запалена кулинарка - която твърди, че всичко е научила от Интернет. Тортата е за дванадесетия рожден ден на голямата ми Щерка и е с един от най-любимите й герои - Алф!







8 коментара:

  1. Прилича, Меджик! Обичам да свещенодействам в кухнята, напоследък не особено - много е студено да се развихря и после не ми се мият купища съдове в този студ тук, но като се позатопли...
    Такава хубава торта не съм правила - има хора, които са по-посветени в занаята;)
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Дора-Марта, много се радвам да те видя тук! :) Пишейки поста, се сещах за тебе - ти много ми напомняш на отявлен алхимик-кулинар и от твоите кулинарни (и не само) постове излизам преобразена, за което ти благодаря!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Меджик, отново вкарваш оригинален поглед към простите наглед неща. Твоите публикации ги чета бавно, няма майтап, после се връщам пак, за да съм сигурна, че правилно съм схванала тънкия контекст. И не винаги се справям. :))
      Позволявам си да добавя към описанието на Алхимикът- готвач - той има Усещане, което винаги следва и което никога не го предава.
      П.С. А тортата на сестра ти е висш пилотаж, подозирам, че това не ми е по силите, дори след 5 години стаж в сладкарството!

      Изтриване
    2. Благодаря ти, Гуени! Аз надали ще успея да направя такава торта, но нищо не се знае! Сестра ми е и много добра художничка и се кефи на рисуване по торти - може би и това има значение:)... А контекста - имах предвид, че всеки, който готви за хора, които обича - някак им влияе на тия хора. Неслучайно много от нас са запленени цял живот от "гозбите на Мама" или "вкусотиите на Баба" - има нещо в това, не е просто хранене и задоволяване на физиологични потребности. Това Усещане, за което говориш, е една много голяма истина - Алхимикът-готвач го е придобил в процеса на "преобразуване". Но, разбира се, си го е имал и в началото - просто в алхимичните си опити го е развил до степен да действа безотказно и То се е сдружило с Интуицията му... :)

      Изтриване
  3. Готвенето не алхимия, а е любов! Аз обичам да готвя и да експериментирам и винаги ми се получава. Научих основните принципи и оттогава импровизирам. Поглеждам в хладилника и сътворявам манджата, това е творчеството. А не да купуваш специално продукти за да сготвиш нещо си. Кулинарията си е изкуство наред с всяко друго и освен това е най-често приложимото и употребяваното! :)
    Поздрави!:)))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Тера, много се радвам да те видя тук! Добре дошла! :) Помня твоя "доматор" - смятам да го прилагам и приготвям и аз това лято, живот и здраве! :) Напълно съм съгласна, че готвенето е любов и изкуство! И ти имаш това Усещане, за което говори Гуени. Поздрави и много творчески попадения - за радост на любимите! :)))

      Изтриване
  4. Меджик,съвсем си права ! На готвенето това му е забавното,можеш да следваш рецептата,можеш леко да кривнеш за да вложиш малко индивидуалност,а ако си много смел и опитен,дори можеш да импровизираш смело(и после да хвърляш в кофата ронейски сълзи).
    Чиста Алхимия,а ? А сестра ти наистина рисува страхотно,този Алф е съвсем истински :)) Поздрави и на двете !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря ти, Кайти! :) Това за кривването и индивидуалността е другото име на Усещането на Гуени.:) На мен, да чукам на дърво и да не се хваля, досега не ми се е случвало да хвърлям нещо от импровизация и да рева, но на няколко пъти ми е загаряло - от заплесване по други работи, заради което наистина съм ревала! То си е за реване, де.:)))

      Изтриване

Зарадвайте ни с коментари!

e-mail абонамент