Понеже навън вече е истинска зима, вее и фучи страховито, а снега се трупа по външната страна на прозорците ми, та някак ми се дощя да си хапна нещо калорично, шоколадово и плътно. Абе, за неустоимото брауни ми е думата!
Преди време се хвърлих да правя едно панджиало с маскарпоне, което не се задържа много в кухнята ми, обаче шоколадовия му блат постепенно стана хит сред приятелите ми и започнах да го приготвям само него, без маскарпонения крем, като вместо това го сервирам с топка сладолед. Рецептата е микс от няколко други подобни, тоест "адаптирах" я набързо. :)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEioKXZP-77dcuzAWeg24zs2iUNIFBikaSugrdBLXVEe-m5nlc72mnwCf-DMxBXBxXd31uFzBJc8I3-OQzawbE1IMeNpwdBZOKuMx-H2NZsqNUAzYNTDMBRXVMafvYEQlQvP0OTpAm40Aini/s1600/Fotor0126220335.jpg)
В една малка тенджерка на слаб огън разтопявате маслото и начупения шоколад. Добавяте захарта, канелата, нес кафето и какаото. Бърка се на ръка, докато сместа стане гладка, не отнема повече от две минути. Ред е на яйцата - добавят се едно по едно, предварително леко разбити, като след всяко се бърка хубавичко. Последни се добавят брашното, солта и орехите.
Получава се гъста и лепкава смес, която се разлива доста трудно. Моята тава беше прекалено голяма, затова сместа я оформих само в две трети от нея, за да не стане съвсем тънък блата. Получи се около сантиметър и половина висок. Пече се на 160 градуса, без вентилатор, за 30 минути. Блатът трябва да хване коричка отгоре, а отвътре да е мек и леко мазен.
Още докато се печеше сладкишът, домочадието яко се настърви от прекрасния му шоколадов аромат - едва го дочакахме да се охлади и пристъпихме към унищожаване. Е, какво да кажа, отвън е свирепа зима, а на масата ни се мъдри благоуханен брауни сладкиш в компанията на топка сладолед, полята с лъжичка домашно дюлево сладко, разкошшш!