Сладко от боровинки

Тази вечер за пръв път в живота си варих сладко - от боровинки. Дадох си сметка, че по-ясен признак за неизбежното излизане от младостта просто не може да има. Бъкащият плодов вулкан в тенджерата на котлона и строените разнокалибрени буркани (с капачка на винт, поради което особено ценни!),  имат траен отпечатък в съзнанието ми - една изначална картинка в българския бит - или казано иначе, великото свещенодействие по приготвяне на зимнината.Та дойде и моя ред.
Сега остава да обясня - идеята за това "сладко-варене" дойде покрай  моя добра приятелка, която миналата зима ме почерпи с едно невероятно сладко от малини. Както каза тя самата - "Абе, лесно е и става от всякакви берита!". Всичките й berry-сладка бяха свежи, със запазен аромат на плодовете, без онази лепкава гъстота на традиционните домашни сладка. Което страшно ми хареса. Затова днес давам нейната  рецепта, за всички, които биха си направили такъв вид домашно сладко.

 
Продукти: - 3 кг боровинки (или малини, ягоди), 2 кг захар, 2 чаши вода, 30 гр. пектин.

Най-напред разтваряме пектина в малко студена вода, докато се превърне в гъста каша. Захарта и водата се слагат да врят до получаване на гъст сироп, за около 20 минути. Към тях се прибавят плодовете като внимателно се бъркат с дървена лъжица за да не се смачкат напълно. Добавя се и пектина (дори да има малки бучици, те ще се разтворят при варенето с плодовете).
 Сладкото се вари около 20 минути, в това се крие разковничето за красивия цвят на плодовете и свежия им вкус. Отстранявате от огъня и наливате в сухи буркани. Пълните буркани се обръщат за една нощ или докато напълно изстинат. 
Ето ги моите пишман бурканчета - оказа се, че не бях преценила количеството на сладкото и в последния момент бясно издирвах и мих буркани, докато боровинковата лава заплашваше да изригне от ръба на тенджерата, амахаа! Но хайде, да ви е сладко!

Печено пиле със салвия VS саксия с мушкато

     

     Всяка година бера упреци от мама-свеки, която упорито иска да ме вкара в нейните стандарти - как така не гледам цъфтящи цветя на терасата си. Ма моля ви, представяте ли си, голяма слънчева тераса и нито едно мушкато, сакъзче или подобните там ??  Вместо това съм опнала едни саксии с подправки - зелено до зелено. Какво да правя, цветята са си хубави, но не ме радват. Мен ме радват неща, които мога да ползвам, а в случая - да ям.

          Тази година освен обичайните копър и магданоз, босилек, мащерка и индрише, станах и горд собственик на един красив розмарин, цяла саксия с градински чай (или салвия ) и няколко лавандули (за тези, които ще кажат,че лавандулата не се яде - не е така :)