Брауни

Понеже навън вече е истинска зима, вее и фучи страховито, а снега се трупа по външната страна на прозорците ми, та някак ми се дощя да си хапна нещо калорично, шоколадово и плътно. Абе, за неустоимото брауни ми е думата!

Преди време се хвърлих да правя едно панджиало с маскарпоне, което не се задържа много в кухнята ми, обаче шоколадовия му блат постепенно стана хит сред приятелите ми и започнах да го приготвям само него, без маскарпонения крем, като вместо това го сервирам с топка сладолед. Рецептата е микс от няколко други подобни, тоест "адаптирах" я набързо. :)

Прави се много лесно, просто са необходими доста продукти: - 110 г черен шоколад, 100 г масло, 1 ч.ч. захар, 2 с.л. нес кафе, 1/2 ч.ч. натурално какао, канела, 3 яйца - на стайна температура, 1/2 ч.ч. брашно, щипка сол, 1/2 ч.ч. орехи (може и без тях), някаква любима есенция (ванилия, ром, коняк, уиски - по избор)

В една малка тенджерка на слаб огън разтопявате маслото и начупения шоколад. Добавяте захарта, канелата, нес кафето и какаото. Бърка се на ръка, докато сместа стане гладка, не отнема повече от две минути. Ред е на яйцата - добавят се едно по едно, предварително леко разбити, като след всяко се бърка хубавичко. Последни се добавят брашното, солта и орехите. 

Получава се гъста и лепкава смес, която се разлива доста трудно. Моята тава беше прекалено голяма, затова сместа я оформих само в две трети от нея, за да не стане съвсем тънък блата. Получи се около сантиметър и половина висок. Пече се на 160 градуса, без вентилатор, за 30 минути. Блатът трябва да хване коричка отгоре, а отвътре да е мек и леко мазен. 

 

Още докато се печеше сладкишът, домочадието яко се настърви от прекрасния му шоколадов аромат - едва го дочакахме да се охлади и пристъпихме към унищожаване. Е, какво да кажа, отвън е свирепа зима, а на масата ни се мъдри благоуханен брауни сладкиш в компанията на топка сладолед, полята с лъжичка домашно дюлево сладко, разкошшш!

Агнешка главичка

       

Агнешката ми главичка е поздрав към Гуен и всички, които за разлика от нас двете със Соня не обичат карантии. Тази снимка щеше да е закачка, особено когато разбрах, че у тях все пак има почитател на агнешкото. Гуен, след като се престраши да сготвиш (цитирам по памет) езика на горкото добиче - теле, може пък да опиташ и това! За съжаление снимката ми е съвсем нормална и готварска, така че провокацията леко се развали, а щеше да е проява на лош кулинарен вкус да снимам главата сурова и кървава или още по-зле - сварена и съвсем озъбена.
        

Затова споделям с вас простата рецепта за агнешка главичка, запечена на фурна. Една агнешка главичка се слага в студена вода с малко подправки - дафинов лист, черен пипер и сол и се вари до готовност. В тенджера под налягане става за час, час и половина. След това се вади и с остър нож се разцепва отгоре, там където има лек процеп между черепните плочки. Обезкостява се, вади се език, мозък и всички крехки месца по главата и се внимава с едни много остри костички около челюстта, които е по-добре да се махат.

Звучи кръвожадно, но аз гледам на храната като на храна, без излишни сантименти как е изглежала, подскачала и колко пухкава е била. Е, друго ще е ако аз съм се грижила за това животно, но готовото от магазина... не е същото. Ако вие не можете да преодолеете тези пречки, най-вероятно Мъжът у вас ще свърши касапската работа. След това месцата се запичат на фурна с малко мазнина, нещо което аз рядко правя, защото си я изяждаме направо сварена. Моята на снимката съм я наръсила с чесън на прах и сол, и толкова. Рецептата и презентирането ми не са кой знае какво, а провокацията като такава хич я няма - но за сметка на това агнешкото си го бива. Който обича - да опита.

Лучен гратен

   

    Този гратен го видях при Йоана. Хареса ми нейното предизвикателство да добавиш каквото искаш и да изразиш себе си чрез това елегантно ядене. Признавам, че този път нямах особени импулси да променям и да развихрям фантазия, харесваше ми нейната идея за много лук и сметана и сирене и хрупкава коричка. Нямах и желание да слагам месо, достатъчно прекалявах с него през празниците и затова само добавих малко нарязани маслини и замених пармезана с кашкавал, и то само защото рядко го имам, за да го ползвам. Освен това оползотворих един много проклет, домашен и дребноват лук, който отмъстително ме накара да си поплача. 

   Ами..това е. Постно описание на едно неочаквано за мен добро ястие. Никак не съм се надявала, че почти само от лук (и без месо) може да се получи такова вкусно и просто нещо. Копирам нейната рецепта и добавям 2 -3 елемента от мен, но и без тях гратенът е страхотен, а ако вие искате добавете повече, защото всякакви импровизации ще са сполучливи. Продукти :

500 г лук, нарязан на тънки полумесеци (аз като върл, неуморен ентусиаст рязах на шайби)
30 г (2 супени лъжици) масло
1/2 чаена лъжица смлян карамфил (аз ползвах 7-8 пръчки несмлян)
1 стрък прясна мащерка, нарязана на ситно
1 жълтък
50 мл сметана 30% или 35%
30 г прясно настърган пармезан (кашкавал от мен)
черни маслини без костилките - количество по желание
2-3 с.л. бяло вино
сол на вкус
аз добавих също чер пипер и нарязан на ситно зелен и праз лук- просто за цвят

  Лукът задуших в маслото до карамелизиране. Стана мек и кафяв, а от карамфила придоби страхотен аромат, който се усеща при ядене. Задушаването го направих от вечерта и прибрах в хладилник. На другия ден само смесих леко в купа с разбития жълтък, сметаната и виното. Сложих в съда, в който ще се пече и мащерка и загладих. Отгоре наръсих кашкавал и хоп във фурната докато се зачерви. Ядохме го топъл, ядохме го студен и все си беше вкусен.
   Като обобщение да кажа, че голямо рязане и голям рев беше, но повярвайте ми - заслужаваше си всяка сълза :)

Зелева чорба със свинско

О, да, това е най-подходящото начало за Новата година за един непретенциозен кулинарен блог - една простичка рецепта за зелева чорба с месце. Особено подходяща след обилното преяждане и препиване, започнало от Коледа и все още във вихъра си. За да си направите тази вкусна чорбица обаче има едно абсолютно важно условие - наличието на кисело зеле и достатъчно зелев сок.

Какво е необходимо:
- един-два листа от кисела зелка, нарязани на ситно;
- свинска мръвка около 300 г, нарязана на дребни парченца, за предпочитане от плешката;
- 1 малка глава стар лук и едно парче праз лук;
- 2-3 чаши кисел зелев сок;
- ситно нарязана червена чушка;
- 3-4 супени лъжици прясно мляко;
- 1 супена лъжица брашно или нишесте.

Най-напред леко запържвате дребните парченца месо, после добавяте ситно нарязания лук и не толкова ситно нарязания праз лук, последни са зелевите листа. След няколко минути доливате малко вода и задушавате. След това добавяте зелевия сок и подправки, каквито предпочитате, но без сол. Подходящи са черния пипер и магданоза. Може да добавите фиде или ориз, за повече плътност, но на мен ми харесва и без тях. Накрая, след като вече чорбата е увряла, дръпвате я от котлона и добавяте млякото с разтвореното нишесте или брашно.

Зелевата чорба е най-хубава гореща, в компанията на някое люто чушле и комат пресен хляб. Идеална е за след тежък махмурлук, има магическото въздействие на шкембе чорбата, но с неоспоримото предимство, че след употребата й няма да воните на чесън в радиус от 5 метра. На мен ми е повече от любима, така да се каже, много съм пристрастна!

И все пак, ако не успях да ви изкуша да си жертвате киселото зеленце за тази чорба, тогава просто си го нарежете на салатка и да си кажем наздраве и за много години!

Честита нова година, нека е успешна и добра за всички!