Наскоро имах рожден ден и реших да посрещна гостите си у дома, като една от приятелките ми подсказа, че много обича мохито, а аз пък си бях наумила едно завъртяно десертче, та ето ти идея! Време е за кубински коктейли и сладкиш ала` италиано!
По традиция рождения си ден изкарвам на морето, но този път не ми се получи номера и затова исках да направя нещо ново и интересно, с което да изненадам приятно компанията. Любимият мъж даде силно рамо и успешно се преобрази в опитен барман, който експедитивно и умело забъркваше леденото мохито за жадната женска компания. Да, кубинският коктейл идеално се връзваше с морната жега отвън!
Гвоздеят обаче беше един много приятен десерт от италианската кухня, който до този момент никога не бях опитвала да приготвя вкъщи, но точно в този ден се амбицирах, че ще го измайсторя (пък ако не стане, ей-къде е кварталната сладкарница) - дами и господа, панджиало с маскарпоне!
Не знам защо се хвърлих да правя нещо подобно, при положение, че нямам почти никакъв опит в сладкарството, но блажени са невежите, нали? Е, запретнах ръкавите и с голям кеф изпълних точка по точка рецептата, която намерих в нета.
Сигурно защото имах страхотно настроение и никакво притеснение, че нещо може да се обърка, та вероятно затова сладкиша се получи почти идеален. Не остана и трохичка, а какво по-голямо удовлетворение за една пишман домакиня? Изобщо вечерта беше много приятна, добре че по някое време се сетих да щракна една-две снимки за нашия кулинарен блог, че напоследък с нищо друго не мога да се похваля.
Не знам защо се хвърлих да правя нещо подобно, при положение, че нямам почти никакъв опит в сладкарството, но блажени са невежите, нали? Е, запретнах ръкавите и с голям кеф изпълних точка по точка рецептата, която намерих в нета.
Сигурно защото имах страхотно настроение и никакво притеснение, че нещо може да се обърка, та вероятно затова сладкиша се получи почти идеален. Не остана и трохичка, а какво по-голямо удовлетворение за една пишман домакиня? Изобщо вечерта беше много приятна, добре че по някое време се сетих да щракна една-две снимки за нашия кулинарен блог, че напоследък с нищо друго не мога да се похваля.
А ето и грамадния букет, подарен ми от моя любим мъж, не се сдържах и го поствам и него, много е красив!
П.С. Все пак стигнах до морето, макар и с известно закъснение. Ех, море, море, никога не си ми достатъчно, колкото и да стоя ...