Translate

петък, юни 25, 2021

Бюрек с масло и прясно мляко и едни по-различни банички

 

   Едно време, в центъра на града, в който живея, продаваха най-хубавите банички. Поне за мен 🙂 Любимите ми бяха малките от 4 ст., но винаги хвърлях едно око и на бюрека, който продаваха на килограм и беше по-скъп и луксозен. 
  Когато видях тази рецепта от линка по-долу, се сетих за него, едновремешния бюрек. Стана ми любопитно, само прясно мляко и масло, я да опитам. Стана разкошен и почти като "онзи" на вкус. Не промених нищо в рецептата, освен, че имах тава, която да събира цяла кора, та не се наложи да ги режа на две, а само слагах кора върху кора, ръсейки и поливайки с масло и прясно мляко. Е, и сирене, където трябва.

             Ето тук пълната рецепта, която е източник на моята публикация 


  Реших по тази технология да направя и банички. С тях подходих малко по-различно, направих незначителна промяна и се получиха тези чудно вкусни, хрупкави банички, подходящи за закуска на децата. Ето как и с какво :

  • 400-500 г кори за баница
  • 300 г сирене
  • 100-150 г масло
  • 300 мл прясно мляко (да не е горещо)

- Маслото се разтопява и в него се добавя млякото. Държа още масло и мляко настрани, с цел, ако не ми стигне, да мога да си направя пак. Ненамазани, корите остават сухи, затова винаги в една баница трябва да има достатъчни или мазнина, или смес, с която се прави, това е закон. 
- В друга купа се натрошава сиренето, в което аз сложих малко сметана, за да не е суха сместа. Може да се сложи и яйце, а може и без нищо, само сирене. Не жаля сиренето  - слагам повече, все пак е за закуска, да не ядат децата само тесто. 
- В тава постилам хартия за печене. 
- Вземам лист, който намазвам добре с разтопеното масло и мляко, навсякъде. - Слагам сирене в късия край на кората и навивам, като съм сгънала двата дълги края, както е на снимката. Когато сгъна, намазвам отново. 
- Готовите банички подреждам и ръсвам отгоре им малко кашкавал. Отначало са плоски, като се пекат се надуват и закръглят. 
- Слагам в загрята фурна на 180 С градуса до готовност, около 30-40 минути. С прясно мляко вкусът на тези баничките е много хубав, опитайте. 



петък, април 23, 2021

Пикантни скариди със сос

 
 
Най-трудното в тази рецепта е да си намерите хубави почистени скариди. Моите напоследък ги купувам от Lidl (225 г, имат опашки), бланширани и замразени, като забелязвам, че магазина винаги ги поддържа в наличност - търсете във фризера при рибните продукти. След това осигурете соевия сос и пресния джинджифил, но те пък се намират навсякъде и можете да започвате!

Време за  приготвяне - общо 10 минути. Замразените скариди първо накисвате в студена вода и след няколко минути са готови за готвене. Подсушете ги преди да ги използвате. Докато загрявате тигана си пригответе пресования чесън и настържете джинджифила на ситно.

Необходими продукти за 2-3 порции:
  • 500 г почистени скариди
  • малко зехтин + бучица масло
  • 5-6 скилидки чесън - пресовани или накълцани
  • настърган джинджифил - минимум една пълна супена лъжица
  • соев сос
  • оцет (най-добре оризов, за суши, но и с ябълков става много добре)
  • 1 с.л. мед
  • сладък червен пипер - щедро, поне 1 суп.л. 
  • лют червен пипер - една-две щипки за пикантност, повече е по-добре
В широк тиган запържвам в зехтин и малко масълце пресования чесън и настъргания корен от джинджифил за около минутка. След това слагам червения пипер, като препоръчвам освен сладък, да се сложи и лют, поне малко - рецептата е хубава именно заради пикантността от лютото. Моите скариди са доста люти! Разбърквам непрекъснато и внимавам сместа да не загори - червения пипер лесно прегаря. 

Идва ред на 2-3 супени лъжици соев сос, 1 супена лъжица оцет и 1 супена лъжица мед. Мерките са ориентировъчни, според моя вкус. След още минута-две, след като сместа заври, изсипвам скаридите и хубаво ги овъргалвам в соса, докато поемат от всички страни. Готвя ги не повече от 3-4 минути, докато си сменят цвета и от полу-прозрачни станат чисто бели. Ако ги пресготвите, ще станат жилави и видимо по-малки на размер.

Сервирайте ги горещи, а ако има останал сос в тигана, залейте ги и си пригответе малко хляб, защото съм сигурна, че ще искате да си топнете от вкусния сос. Бон апети! 





понеделник, април 12, 2021

Свинско коремче на фурна

Отдавна исках да го сготвя това свинско коремче, толкова видеа изгледах, навсякъде изглеждаше толкова вкусно и лесно, само дето никъде не откривах по месарниците точно такова парче, каквото ми трябваше. Навсякъде този тип месо го продават само нарязано и никак не ме разбираха какво точно търся. Коремчето представлява доста тлъсто шарено месо с кожа, от което по принцип правят бекон. В крайна сметка се отказах да го издирвам, докато съвсем случайно не видях моето ''pork belly" в едно екзотично магазинче (Little London), чийто собственик англичанин беше внесъл замразено драгоценното месце и така най-неочаквано се сбъдна желанието ми. По принцип не купувам замразени меса, но сега направих изключение и не съжалих.

Най-напред оставих коремчето на стайна температура да се отпусне, след което го обработих - резнах кожата на ромбове, като внимавах да не достигам месото, после хубаво го осолих, сложих и солидна доза черен пипер, като гледах подправките да влязат в процепите на ромбовете, а накрая го прибрах за една нощ в хладилника. На следващия ден извадих подходяща тава и довърших започнато.

Моето месо беше 1.5 кг, тоест съвсем солидно парче за поне 6 човека - нагласих го върху импровизирана дървена скара от три дървени лъжици, после метнах в тавата един стрък розмарин, няколко скилидки чесън, долях малко вода, но без да достига до месото и опаковах тавата плътно с алуминиево фолио. В началото за около половин час пекох на силна фурна (250 С), след което намалих на 150 С и в следващите два часа забравих за тавата. Накрая махнах фолиото и засилих фурната, докато кожицата отгоре се препече и замириса много апетитно.

Свинското коремче се оказа много вкусно поднесено съвсем горещо, както и напълно изстинало, въпреки че тогава повече се усеща мазнотията в него. Месцето беше изключително крехко, а за препречената кожичка направо нямам думи! Определено си отива със студена бира и хубава зелена салата, останах много доволна и щастлива от този експеримент!