Навих се да го направя, само защото се сетих за лесен начин да рендосам една цяла тиква. Иначе не бих и помислила да почвам ръчно-крачни тиквени дейности, да бе, да си одера всички пръсти на рендето и да ми се схване рамото от зор. Имам едни такива далечни спомени, когато чиракувах в кухнята на майка ми. Но да живеят кухненските роботи!
Намираха ми се изчистени орехи, а една ярко оранжева средно голяма тиква се търкаляше под кухненската маса в очакване да бъде изпечена и намазана с мед. Но друга беше съдбата й. Като рече половинката, че ял някъде си някакъв божествен тиквеник, като взе да повтаря и потретва, еее, ясно беше какво ще й се случи на тиквата под масата.
Досега не съм правила тиквеник, затова прочетох тук-там разни рецепти, но се оказа, че няма много варианти. Като че основната разлика е дали ползвате готови или точени домашно кори, също и дали ще изберете олио или масло. Аз си избрах готовите кори и маслото. Ако постите, значи избирате олио за вашия тиквеник. Все пак посочвам като достоверен източник
рецептата за тиквеник на Супичка.
Наличната тиква се оказа доста големичка, а аз като почнах вакханалията с робота, не можех да спра по средата на операцията. Настъргах всичко! Накрая имах една голяма тенджера с рендосана тиква, размесена с натрошени орехи и канела, която определено щеше да ми стигне минимум за два тиквеника. Решението - замразих излишъка в камерата, ще си имам за следващ път готова плънка за тиквеник.
И още нещо, предпочетох плънката да бъде разстлана върху цялата кора, не ми допадна да бъде концентрирана в единия край на кората, както е по оригиналната рецепта, но това са дребни неща, важното е, че получих искрени комплименти за изпълнението на тиквеника и вече го слагам в графата "бързи и лесни" рецепти! :)