Домашна пастърма от свинско каре

    Откак съм се зарекла, че ако мога да заменя нещо купешко с нещо домашно, не пропускам възможност да си го направя. А при наличието на трима мъже за изхранване + месоядна майка, това си е просто задължително. Предпочитах да я направя с телешко, но купуването на хубаво телешко ми е някаква неизвестна, затова пастърмата ми е от свинско каре.
   Запознах се с две технологии на приготвянето на пастърмата. Едната е с  осоляване в солена вода, а другата, която аз избрах, е с посипване със сол. Правилната влажност и температура са от основно значение, а с тази мека зима, която имаме, ме достраша  да заложа на дълго сушене и солих повече дни.
   Свинското каре, което купих беше с 10-тина сантиметра дебелина, което си е доста. Това парче, което е на снимката е много дебело и това беше единствения път, в който го оставих така цяло, без да го нарежа. По-скоро го направете на две парчета, както направих и аз следващите пъти. Как се действа - на дъното на една тавичка слагам сол, отгоре слагам месото (върху солта) и осолявам частта, която остава отгоре. Идеята е, да е цялото покрито със сол, дори и отстрани. Държах 5 дена, когато беше това голямо парче. Стана доста солено.Следващия път беше на малки парчета, с дебелина до 3 см, които държах 2 дена в сол. Не пропусках да обръщам на няколко пъти и да покривам със сол местата, които са останали неосолени. Излишната вода переодично се изхвърля. Месото се втвърдява по краищата, което е верният резултат. 
   Следващата стъпка е да се обезсоли, защото иначе няма да може да се яде от сол. След като се изтръска от солта се слага в студена вода и престоява така около едно денонощие. Водата се сменя на няколко пъти. Разбира се времето за престой зависи от дебелината на парчето, ако се престрашите, отрежете малко и опитайте на вкус.

   Когато прецените, че е готово се изважда, в единия край се прекарва дебел конец, с който ще се закачи, за да се суши. Подсушава се и и се намокря с бяло вино (може да се пропусне, не е фатално), а накрая се овалва плътно в смес от подправки. Аз моите си ги смесвам сама - чимен (почти ми е задължителен заради антисептичните му свойства), червен и черен пипер и чубрица.
   Така оваляно, го закачам с дебелия конец и изкарвам на хладно и проветриво за около 3-4-5 дни. Времето може да се съкрати с ден -два, ако вашето парче е по тънко. От там нататък ви остава да се сдобиете с подходяща компания и да се насладите :)

Конкильони с пушено месо и сметана

     След лазанята, конкильоните станаха следващото любимо италианско ядене у нас. Тези огромни раковини може да напълните с каквото си искате - от най-обикновен сос болонезе, до всякакви пълнежи със зеленчуци. Тъй като първия път ми се получиха малко сухи, което не допадна на народа у нас, втория път реших да имат повече сос. Самото им приготвяне не е много трудно, но е на няколко стъпки.
   Първата е да се сварят в много вода до почти готови (бъркат се внимателно за да не се разкъсат).Едновременно с това или предварително се приготвя пълнежа, с който ще се напълнят. Моят беше сос болонезе с пушено месо. От него взех половин чаша, която изсипах в тавичката, където щях да ги запичам. Добавих и същото количество сметана за готвене. След това внимателно подредих раковините, които напълних с останалия сос и ги покрих с кашкавал нарязан на люспи (спокойно може и настърган). Поставих във фурната и пекох около половин час на средна температура.
   Тъй като не давам точна рецепта, може да видите вкусното изпълнение и на нашата приятелка Траяна (здравей Траянче:) Преди да направя първите си конкильони се посъветвах с публикацията в нейния блог, която е с любимия ми зеленчук - патладжан и която за съжаление у нас нямаше да се възприеме. Но каквото и да изберете, ако пастата сред любимите ви храни, с тези конкильони ще останете доволни и нахранени.