Овчарски пай по български

    

     Не обичам много мусака, но у дома я харесват и ща не ща я правя. Овчарският пай ми е почти същото като нея, а за него го знам от книгата на Mиро “Cooking the English way " и за да уважа авторското право и оригинала ето как са написали рецептата в книгата :
     Понеже  чат – пат овчарски пай виждам и по други блогове  (Траянче – намиг ;)  да взема да си кажа и моят вариант.

     Общо взето представлява задушена с подправки  и зеленчуци кайма върху която е сложен пласт картофено пюре, като цялото това нещо се запича във фурна. Дали ще изберете вариантът от книгата или моят– избирайте според вашата гледна точка J

       Моята в случая е, че на мен тази манджа ми е по-лесна, защото милото вари картофите и мачка пюрето, че и каймата задушава, понякога даже от предния ден, а аз съм седнала да ви разправям как готвя  J но разбирате защо ми е по-лесно от досадното рязане на картофи на кубчета, още повече, че е по-леко и като консумация.

      Правя картофено пюре от 6-7 големи картофа, в което слагам малко масло и разреждам с чаша доматен сок ( или домати от буркан). Пробвах с добавено прясно мляко, но стана различно и усещах липсата на киселичкото . Отделно се задушавам кайма (като за сос за спагети) със лук, чесън, моркови и подправките – мащерка, магданоз, чер пипер и сол. Този соев сос в рецептата от книгата леко ме изненадва – кой ли английски овчар ще го е знаел… и аз го пропускам.

      После в една неголяма тава застилам ред пюре, по средата кайма и отгоре пак пюре. Настъргвам кашкавал и пека колкото да се зачерви отгоре.

        А този картоф го показах на децата с думите :

-          - Вижте  картоф –сърце.

-          -Картоф – дупе – контрира хихикайки синът ми.

        Казвам ви - гледната точка..

Бобена салата

Вкъщи обичаме боб във всякакви варианти. Винаги когато варя боб, половината го правя на ей тази салатка, а останалата част отива по надлежния ред - в тенджерата на манджа. От известно време се престраших да извадя за ползване тенждерата под налягане (имам кофти спомени с една такава), с която варенето на упорит твърдоглав боб вече не отнема часове на печката. Ако се сетя навреме, тоест от предишната вечер, да го накисна в студена вода, на следващия ден  сваряването във въпросната тенджера отнема не повече от час.

Понеже децата не одобряват боба във вид на салата и си го искат в традиционния му вид, правя и по двата начина едновременно - няма проблем, всеки с вкусовете си, пък и е работа за десет минути. Навън вече е истинска пролет и зеленото все повече превзема трапезата. Аз съм си верен поклонник на пресните салатки и всякакви зеленилки, затова и тук им намерих мястото - по една връзка пресен лук, чесън, копър и магданоз, ситно нарязани, както и  няколко кисели краставички - идеално си подхождат към сварения боб. Дресингът е обичайния при мен - зехтин, ябълков оцет, малко сол и една лъжица от медената горчица. Не знам дали това е точно салата, аз всъщност се наяждам съвсем добре с едно по-сериозно количество. При всички положения в този вариант боба ми е по-вкусен, особено ако уцеля онзи сорт, който е по-сладък и мазен. Манджата - да си я яде, който иска.

Домашни бисквитки с парченца шоколад и орехи

Дам, отново се нося на сладката вълна. То направо си е едно цунами, не мога да сляза от него. Колкото и да се напъвам, колкото и да се уговарям да не припарвам до разните сладки изкушения из чужди блогове и всякакви виртуални пространства (като мъчението е само в главата ми и без никаква приятелска подкрепа от домочадието), та страдам си аз самотно от гузност и неприятни пориви на съвест, отчитайки виновно факта, че пролетта дойде, а "онези" килца си стоят... Но какво се получава -  (случайно!) попаднах на поредната страхотна рецепта, сладкарска, то се знае, и не устоях! Веднага ме засърбяха ръцете, апетитът ме изръчка в ребрата и у дома се появиха две тави прясно изпечени, неустоими, дъхави до безобразие курабии. 

Извън лиричното отклонение, мрънкане и унили оправдания, искам да отбележа, че въпросната рецепта е от един много приятен кулинарен сайт, който най-напред ме грабна с тези бисквитки, особено с анонса за "бързо и лесно приготвяне", а после и с другите си публикации.
 

Докато се усетя, вече преглеждах шкафовете за нужните наличности и се оказа, че съм в пълна бойна готовност да действам. Няма накъде, бисквитките вече са факт, като отбелязвам, че не мина без модификации от моя страна - замених бялото брашно с типово, сложих изцяло само кафява захар, освен тъмното Мусковадо, а ореховите ядки не са ситно счукани, а едро натрошени, даже са почти цели - така ми харесват повече.

Понеже не мога да сравня как се получава, ако бяха с бяло брашно, отбелязвам, че моите бисквити се надигнаха съвсем добре, опекоха се идеално отвътре и накрая, след като изстинаха, станаха твърди по краищата, но меки и леко влажни  в центъра. Абе какво да говоря повече, ще стоя далеч от кантара и това е! А на вас да ви е сладко! ;)

Брускети

Напоследък ги правим често у дома и все забравям да щракна поне една снимка, за блога. Нищо особено не са, но внасят приятно разнообразие сред обичайните домашни манджи.

• Продукти - една или две хубави франзелки, пресни домати, пресен босилек, чесън, каперси, маслинова паста, авокадо, зехтин.

Във фурната препрекох цяла тава с филийки от франзелите. В хаванчето счуках чесън и листа от босилек, после добавих зехтин, малко сол и лимон. Щом франзелките се зачервиха, извадих ги и още топли намазах всяка със сместа. Доматите нарязах на дребно, а авокадото размачках на пюре в хаванчето, веднага след чесъна и босилека, та да поеме от техния аромат.

Гарнирах филийките богато с доматите, пастата от авокадото и маслини, а накрая сложих от любимите каперси. В този вариант брускетите са изцяло вегератиански, но иначе прекрасно си отиват с резен прошуто или парченца моцарела. И с чаша хубаво винце! :)
 

Глезотията този уикенд продължи с един позабравен сладкиш, който отдавна ми се въртеше наум. Сладкият салам ми беше любим като дете, приготвяше го само леля ми и го омитахме за минути. На децата се падаше честта да натрошат бисквитите, което беше голяма забава. Преди време го правих по спомени, но стана много твърд и трошлив. Този път се порових за рецепта от нета и се спрях на варианта на Супичка. Естествено, имаше и малко импровизация от моя страна. Преди да завия сладкото руло, ми хрумна отвътре да сложа няколко лъжички  домашно малиново сладко, което се вписа идеално. Ех, колко вкусно и носталгично! Бон апети на всички пораснали деца!

 

 

Крем супа с тиква и оранжева леща

        Гледах на идеята за тиква на супа с недоверие. Доста дълго време. После се усетих, че и манджите са като хората - даваш им поне един шанс, за да разбереш дали ще се харесате, дали интересът  е само моментен или пък химията ще е в по-голямо количество, та пак ще се изконсумирате с удоволствие.Тиквата, колкото и да е несладка има някаква захар, затова избрах лещата да и прави компания. Освен това си отиваха и на цвят :-)

       
        Дотук с тиквата. Колкото до оранжевата леща – нея я ползвам от години и у нас е от любимите - харесвам мекия и вкус, липсата на груби люспи и бързото сваряване. Засищаща, по-гъста може да мине за основно ядене. Без преувеличение -  опитайте я, с една лъжица сметана или кисело мляко има страхотен вкус, неприличащ на този на кафявата или зелената си  посестрими.

    

  

      В тенджерка пуснах нарязани две парчета тиква, няколко скилидки чесън, две шепи оранжева леща и малко черен и бял пипер. Варих  до готовност и пасирах. Пак ще повторя, че тази леща е готова за доста по-кратко време, в сравнение с другата. Накрая не се стърпях и освен лъжица кисело мляко ( може и сметана) я сервирах с парчета бекон. Тиквата се усещаше, но леката сладост се компенсираше от лещата. Хареса ми и в бъдеще тази комбинация пак ще се срещне с мен в кухнята. Единственото, което ще променя е съотношението тиква- леща в полза на втората. Без съмнение - ако не дадеш шанс на нещо, не можеш да изкажеш мнение. За крем-супата от тиква аз вече мога :)