Гледах на идеята за тиква на супа с недоверие. Доста дълго време. После се усетих, че и манджите са като хората - даваш им поне един шанс, за да разбереш дали ще се харесате, дали интересът е само моментен или пък химията ще е в по-голямо количество, та пак ще се изконсумирате с удоволствие.Тиквата, колкото и да е несладка има някаква захар, затова избрах лещата да и прави компания. Освен това си отиваха и на цвят :-) 
Дотук с тиквата. Колкото до оранжевата леща – нея я ползвам от години и у нас е от любимите - харесвам мекия и вкус, липсата на груби люспи и бързото сваряване. Засищаща, по-гъста може да мине за основно ядене. Без преувеличение - опитайте я, с една лъжица сметана или кисело мляко има страхотен вкус, неприличащ на този на кафявата или зелената си посестрими.
В тенджерка пуснах нарязани две парчета тиква, няколко скилидки чесън, две шепи оранжева леща и малко черен и бял пипер. Варих до готовност и пасирах. Пак ще повторя, че тази леща е готова за доста по-кратко време, в сравнение с другата. Накрая не се стърпях и освен лъжица кисело мляко ( може и сметана) я сервирах с парчета бекон. Тиквата се усещаше, но леката сладост се компенсираше от лещата. Хареса ми и в бъдеще тази комбинация пак ще се срещне с мен в кухнята. Единственото, което ще променя е съотношението тиква- леща в полза на втората. Без съмнение - ако не дадеш шанс на нещо, не можеш да изкажеш мнение. За крем-супата от тиква аз вече мога :)
