Translate

събота, декември 22, 2012

Баклава



Смятам да завърша участието си тази година в общия ни кулинарен блог с една всеобща любимка - празничната баклава. У дома вече ни обхвана предколедната треска, децата се вълнуват дали ще получат желаните  подаръци, а аз правя последни приготовления. Обичам да сме заедно около масата, обичам да имаме гости, обичам да подарявам подаръци, обичам хората да са доволни и щастливи. 

Доброто настроение винаги идва и от добрата храна. Тук споделям моя начин за приготвяне на баклава, който научих преди години от верния приятел нета и вече не я правя по друг начин.

неделя, декември 16, 2012

Предколедно (нещо за пиене)



    Седмицата ми беше натоварена - психически и физически. За капак ме довърши и Коледния купон с част от хората, с които работя. Въпреки, че се опитвах да не прекалявам, на другия ден все още се чувствах преяла и леко препила, а краката ми носеха пресни спомени от високите токове на ботушите и хората, които друсках. Бях недоспала, беше ми студено и въпреки, че у нас е топло, обличах дреха върху дреха.
    Предобед някак мина, с децата изрязахме около 50 шарени и весели хартиени снежинки, които закачихме тук-там. Все още телом ми беше некомфортно и тогава се сетих за рецептата за топъл зимен коктейл със ябълков сайдер, който прочетох  ТУК , в случай че пожелаете да спазите оригиналната рецепта.
    Не си  падам по коктейли, но това определено беше точното нещо за случая. Леко измених рецептата по предложение на авторката и според моя вкус.
    Имах у нас от най-хубавият сайдер, който ако беше лято нямаше да хабя по този начин. Това, че е газиран не му пречи. Сложих го да се кипне заедно с десетина зърна карамфил, канела (трябваше да е на пръчка, но нямах) и щипка индийско орехче. Пропуснах да добавя твърдия алкохол -ром или някакакъв бърбън. Е, само този път.
    Добавих бучка масло (по желание) и прецедих, прелях в чаша, подсладих  с мед и мушнах няколко резенчета ябълка. След като го изпих загрях и се освежих, а светът стана топъл и уютен. 

               
   


















      Следобеда премина във фотосесии, направени от сина ми. Ето поздрави и от нашия коледен елен, който детето папарашки издебна, когато си  шушукаше нещо с Дядо Коледа. Онова на ухото на Еленчо е една от снежинките. Нямало розови снежинки ? Аааа, има, има - питайте дъщеря ми :)

      Толкова засега от мен, аз мисля малко да си почина. Ако не се видим до тогава Весело посрещане на Коледните празници и не се преуморявайте ! 




четвъртък, декември 13, 2012

Сладки масленки, захарно-канелени бисквитки, какаови снежинки!



Тези дни просто не мога да спра. Вероятно се дължи на предколедното настроение у дома и хубавия сняг отвън. Та искам да кажа, че произвеждам сладки, курабии и други нездравословни храни като на конвейр. Мъжът ми само вдига многозначително нагоре вежди щом отново мерне в списъка за пазаруване все същите продукти - масло, захар, брашно, канела, ядки. Вдъхновението ми идва от един любим сайт, чиято собственица не веднъж ме е черпила с нейните сладки творения, та поне знам с какво се захващам. 

вторник, декември 11, 2012

Нещо за душата - трюфели

      Всичко започна с ваниловата есенция, която скоро си направих. Заинатих се, че няма да ползвам синтетичната и освен истинска бурбонска ванилия си набавих и ванилови шушулки пак от този вид. Не съм разбирач на ванилии, но Ради  (колежка ) ми каза така :  - Ще ти взема и ще ти пратя бурбонска, тя е най-хубава. После при Йоана прочетох същото и пак там нагледно видях как стават нещата.
      И ето ме с няколко разцепени на две ванилови шушулки, малко алкохол (най-добре водка, но може и друг), десетина и кусур дни чакане и малко шишенце с много и прекрасен аромат. 

      

събота, декември 08, 2012

Домашна лека торта



Не знам какво ме прихвана снощи, но реших да направя една тортичка. Сигурно защото видях кутията с маскарпоне в хладилника и ми стана гузно, че я оставям така да отвисява, вместо да направя някой сладкиш. Днес е събота и тъкмо всички сме си у дома, идеален повод да има нещо по-така за десерт. За пръв път правя домашен пандишпанен блат, сигурно можеше и по-добре да стане, подозирам че не се надигна достатъчно. Ще пробвам пак скоро.

сряда, декември 05, 2012

Пъстърва на фурна. Идва Никулден!

Никулден е утре, но аз не издържах и метнах във фурната купената днес пъстърва. Не ядем често риба, за мое съжаление, но просто няма откъде да си набавя прясна риба. Замразената не я признавам. Днес приложих най-простата тактика - наредих рибите в тава, наръсих отвън и отвътре с подправка за риба, после напъхах резени стар лук във всяка риба, ръснах отгоре зехтин и май това е всичко. А да, сложих в тавата и няколко кръгчета морков, за цвят.

вторник, ноември 27, 2012

Ориент експрес

       Ако не обичате агнешко, това не е вашият пост. Ако  обаче  сте любопитни да внесете арабски привкус във вашата кухня, ще се радвам да продължите с мен.
      Дадоха ми шилешко месо - тоест поотраснало агне, преди да стане дърта овца. Беше от предпочитаното ми - с кост. От този вид става най-вкусния месен бульон и хич не ми се слуша как агнешкото мирише. Мирише на агне, както пилешкото на пиле и рибата на риба. И на тази тема много се паля, за което се извинявам отсега.
      Та значи - месцето беше оваляно обилно със черен кимион и оставено да полежи така няколко часа. Тази подправка обикновено я ползвам  за поръсване на питки и солените курабии, които правя.  Има интересен вкус, който се затруднявам да опиша. Снощи дъвках усилено няколко зърна с тази цел, обаче не, не мога, и не ми остава друго, освен да кажа, че няма общо с познатия ни вкус на  кимион и придава интересна нотка на яхнията.
      Изглежда така  :

вторник, ноември 20, 2012

П, Пости, Праз

 

  Постите ли ? Аз не, но веднага оказвам пълна подкрепа на тези, които спазват тази традиция, с няколко идеи. Хрумна ми, когато правех набързо ей тези гъбки, напълнени с чесън и маслинка . Странна, но приятна комбинация между другото (и се извинявам за туфата с магданоз, но аз него не го ям, а направо паса ).
    Та значи - имам един любим зеленчук, който е леко пренебрегван и с който ще ви занимая след малко – праз. Той е в разгара на сезона си и освен с месо е много вкусен и постен. Например,ако сготвите праз с ориз.
    И така, започвам по хронология.

петък, ноември 09, 2012

Какво да сготвя набързо ?

   Не, не и не.
   Заглавието трябваше да е " Всички обичат мексиканско ", което е реплика от любимо филмче на децата, но пътя ми до Мексико в кухнята, мина именно през питането  - "Какво да сготвя набързо ? "
   По принцип знам и ползвам някои рецепти - сирене по шопски в микровълнова (20 минути ), леко задушено пилешко месо и лъжица сметана накрая (30 мин)  или картофи нарязани на по-дребно с колбас (бекон, пилешко), малко кашкавал отгоре и бум във фурната под формата на запеканка (40 минути). Сега обаче мисълта ми е за самото питане.
    Освен,че майка ми имаше едно готварско книжле с това име, този въпрос го задавам, ако се налага да се впиша в разнородна женска компания, която не познавам добре (например на автобусна спирка с колежки). От това се раждат и добри идеи - например едната казва -  " Що ли не метна един боб ? ", другата  - "Абе я да взема кило кайма ..", а на мен ми идва наум да комбинирам и двете, защото ги обичам.
   Това представлява чили кон карне или казано на български - боб с кайма по мексикански. Става бързо (с консерва боб), телешката кайма се води диетична, а и децата го харесаха. Върви с биричка или вино, освен ако не сложите от тях, защото има и такива рецепти. Всъщност рецепти бол, вижте например ТУК  . Хубавото е, че това е манджа, която търпи вариации. Първото ми чили кон карне беше доста чили и си го ядох сама, във второто не сложих царевица и така всеки път с нещо повече или по-малко, но винаги вкусно.
   Следва  една мексиканска пилешка супа. Рецептата е на мой колега, който освен финансов има и сериозен професионален кулинарен стаж.
   Задушават се чушки (и люти), лук и чесън, счукан бахар и зърна бял пипер. Добавя се пилешко месо ( за предпочитане от филе и без кубчета изкуствен бульон). Когато месото е сварено се добавя предварително запържено в масло брашно, с което супата се сгъстява. Сервира се с парчета авокадо и прясна салца (обикновено ги пропускам) и лимонов сок. Проста, с деликатен вкус на истински бульон, вкусна и сгряваща.


   Тази супа се поднасяла с тортила чипс. От него между другото трябваше да направя начос, пак по желание на децата,но отпадна ( fuck- off Cartoon network). Те просто си го ядяха така.
   А когато направя истински тортили непременно ще се похваля.
   И за край исках да завърша със снимка и кратко описание на едно гуакамоле, ама и двете се налага да ги чакам, а на мен търпението ми е липсващо качество.
   Толкова за комбинацията  Мексико и бързо готвене.
   Набързо :)

  
  
 
 

събота, ноември 03, 2012

Нещо солено за закуска



Събота е и всички сме вкъщи. Сутринта се събудих отпочинала, лежерна, за никъде не бързам и не дебна с едно око стрелката на часовника, както е в обикновен делничен ден. Ха, доброто ми настроение бързо се преобразува в желание да угаждам на домашното народонаселение и затова се заех да им спретна една по-завъртяна закуска.

Тези солени кексчета ги видях тук и вече два пъти ги правя съвсем успешно. Рецептата леко я измених, като вместо бяло брашно сложих грахам, а сиренето котидж въобще отпадна от рецептата, такова не се намира в моя хладилник, та сложих съвсем обикновено натрошено сиренце. 

Не смятам, че кексчетата загубиха нещо от тази промяна, освен че с бялото брашно придобиват по-златист вид, а с грахама стават по-тъмни и не съвсем представителни. На вкус обаче тези мини кексчета са много добри, идеална закуска и добро начало на един слънчев, мързелив ноемврийски съботен ден.
   

сряда, октомври 31, 2012

Да почетем празника, за всеки случай! :)


Тази година не правих нищо по случай разпространения вече и у нас Хелоуийн. Просто възрастта на децата е такава, че едното е вече голямо, другото - твърде малко.

Все пак, за да омилостивим Духовете, реших да постна един тиквен сладкиш, който правих преди... една година. Отново няма да давам рецепта - основата е като кекс, покритието е от тиква - не помня как го направих, действах на автопилот.

...

...

...

Всъщност, липсва ми домашното отбелязване на тази нощ! Може би, защото дълги години голямата щерка правеше големи и весели организации. Затова, за да не е пък съвсем без нищо, реших все пак аз да се маскирам. И да, успях да изплаша домашните си - надявам се - и Духовете! Традиция, няма как - макар и нова! :)

...

събота, октомври 27, 2012

Триизмерна торта-кученце


Едната от сестрите ми продължава да експериментира в тортено-кулинарния отрасъл - сега са наред триизмерните торти.

И понеже много искат да си вземат лабрадор, първата триизмерна торта е едно малко лабрадорче.

...

...

Рецепта и начин на приготвяне, то се знае, няма да пиша - твърде далеч съм от тия умения и съответно не зная нито едното, нито другото. Затова пък ме бива по яденето. :)

Ето го кученцето - разрязано. ;)

И още един път - от друг ъгъл:

...

Покрай тортите и кучетата се сетих, че в някои азиатски страни яденето на кучешко месо е възприето за нормално и в реда на нещата. По същия начин, както при нас е прието за съвсем обикновено яденето на съответните други животни. Та, малко на майтап, ако на някого му липсва кучешкото месо у нас, спокойно може да си прави такива тортички. Пък и с форми на други животни - ако е решил да се пробва във вегетарианството. Е, вкусът е съвсем различен, но поне ще си подслади душата. :)

четвъртък, октомври 25, 2012

Лесна баница за мързеливци


Ще продължа темата за домашните баници, започната от Magicktarot в предишната публикация, но вярна на себе си, отново ще наблегна на леснините в готвенето. Не знам защо някои хора не ми вярват, че хич не обичам сложните изпълнения в кухнята (знаят се кои са, хихи), но пък винаги оценявам старанието и постиженията на други, по-сръчни, по-вдъхновени и с повече опит в кулинарното изкуство.

Днес ще споделя моя начин за една бърза домашна баница по изпитана (и признавам, открадната!) рецепта.


Необходими продукти:
  • един пакет готови кори
  • 5 яйца
  • 1 ч.ч. натрошено сирене, може и повече
  • 1 непълна лъжичка сода
  • 1 кафена чашка олио
  • 1 ч. ч. вода
  Време за приготвяне - около 10 мин.


Разбивате яйцата, водата и содата. Добавяте натрошеното сирене и олиото. Избирате средна по размер тава и започвате да редите лист по лист корите, като върху всеки намазвате от сместа. Ако не ви стигне, направете си още смес, като за последния лист трябва да остане малко за заливка отгоре. Ако не печете върху хартия, тавата трябва да се намаже с мазнина.


Баницата се пече на предварително загрята фурна на 200 градуса за около 30 минути. Нарочно предавам в телеграфен стил рецептата, защото не представлява нищо особено, освен факта, че така направена, баницата става лека и немазна, което в моето семейство силно се предпочита. Аз самата обичам по-мазна баничка, ноо, съобразявам се с преобладаващия вкус у дома. 

Предполагам всеки знае, че е хубаво горещата баница да се наръси със студена вода и да се покрие с кърпа за известно време. Като поизстине се нарязва на парчета и е време за ядене. Добър апетит! 




четвъртък, октомври 11, 2012

Вита баница от грахам брашно със зеленчукова плънка


Вече няколко пъти правя вита баница. Най-неочаквано за мен, понеже мислех, че никога в живота си няма да се науча и няма да направя дори една, тъй като не ми се е удавал случай, а и баницата не е най-диетичното ястие. Направих обаче компромис - използвах пълнозърнесто грахам брашно, а плънката, то е ясно, за да се спази разделният принцип - от задушени зеленчуци.

Ето я в цялост и готовост:

Рецептата за тестото видях от Нета. Много е лесна.

1 кг брашно

1 супена лъжица винен оцет

1 с.л. сол

хладка вода на око

Замесва се средно меко тесто, разделя се на 7-8 топчета и се оставя да престои 20 минути. После се разточва с точилка - да стане по-голямо от педя и се тегли с ръце - както стане! Постепенно човек свиква с разтеглянето и се получават сравнително тънки кори. Разтеглената кора се поставя на плота, върху който се работи, намазва се на око с краве масло или друг вид мазнина и по средата й се полага плънката. После се завива и се слага в намазнена тава. Отгоре самата баницата се намазва с олио или масло. Готово разположената в тавата баница се слага в затоплена фурна и се пече, докато се зачерви. Аз я слагам първоначално на 190 градуса отгоре и отдолу, след около 30 минути увеличавам на 220 за още 20 минути - но всичко това се прави на око, то се знае.

Плънката от зеленчуци:

1 глава кромид лук

четвърт зелка

половин броколи

четвърт карфиол

1 зелена чушка

1 морков

1 домат

сол, черен пипер, червен пипер, чубрица, майорана, копър

Нарязани на ситно се задушават в тенджера с малко вода и мазнина, докато поомекнат.

Като се извади от фурната, още докато е гореща се напръсква с малко студена вода - може би, за да поомекне, тъй като пълнозърнестото грахам тесто е доста грубо и твърдо. Но по принцип това с напръскването се препоръчва при всички видове баници, дори и тези от бяло брашно.

Ех, много ми харесаха тези баници! Засега няма лоши последици за фигурата ми, още повече, че ги хапваме с червено вино. Но може и заради него да е тази липса на последици! :)

неделя, октомври 07, 2012

Домати с босилек



Не знам дали това е точно салата, вероятно може да мине и като разядка, най-вече заради вида си. Става дума за любимите ми розови домати, в комбинация със сирене, чесън и босилек. Особено последното.

Винаги използвам от розовите домати, защото имат съвсем друг вкус от обикновените, както и винаги ги беля. Не правя компромис за нито едно от двете.  
Следва нарязване на шайби на всеки от доматите, с дебелина около половин сантиметър. Подреждам ги в по-широчка чиния, като плато.
А това е пастата от размачкано обикновено краве сирене, солидна доза зехтин, шепа ситно нарязан пресен босилек (може и сух) и две-три смачкани скилидки чесън. Ароматът, който се носи от тази непретенциозна смес е меко казано божествен. От нея гребвам с лъжичка и поставям върху всеки от доматените резени. Ако ще поднасям салатата пред гости, доматите ги режа непосредствено преди сядане на масата, защото ако престоят, губят от вида си. Пастата обаче я подготвям поне час по-рано и я оставям в хладилника хубаво да се смесят ароматите.
Остана да си призная, че любимото ми питие е мартини, което може би не е най-подходящото за тази експлозивна разядка, но на мен ми се услажда винаги и този път също не го пропуснах. 

Наздраве от мен и да знаете, че тези домати са просто един път! :)

вторник, септември 25, 2012

Плодова торта на инат, а всъщност е сладкиш


 
   Аз съм домакиня. От новия съвременен тип. Kаквито сме повечето жени тук.
   За мен това изявление не включва само сериали, пиене на кафе със съседки и гоблени. Oзначава, че мога да готвя повече от добре, да поддържам себе си и жилището си, да ходя на работа и да си гледам децата. А това в днешно време си е трудничко.
   И  представете си - чета един ден в някакъв от любимите ми кулинарни сайтове, как истинската домакиня ТРЯБВАЛО да може да прави И торта. Щото манджи и меса всеки можел.
  - Че ти торти не правиш - казвам аз на себе си, четейки.
  - Кой бе ? Аз лииии ? - извисява фалцет второто ми инатливо аз. - Не си познала !
  Не съм по сладкото, правила съм малко торти с прости рецепти, дето не трябва да деля жълтък от белтък или да сипвам на тънка струйка някакво нещо в друго нещо.Това е за напреднали, пък аз май не съм. Сега обаче е засегната честта ми домакиня и веднага се заравям в рецепти, докато си харесам една рецепта за лек плодов сладкиш с полу-пандишпанено тесто и сини сливи (такива имах под ръка), които да префасонирам в торта.
   Себедоказването започна, но линк с източник не мога да посоча, защото преписвах рецептата, а него изгубих в ровенето.Впоследствие се оказа, че това е много популярният обърнат сладкиш с плодове. 
   Най-долу ще запиша рецептата, а сега само ще разказвам. Започнах като карамелизирах захар ( количеството - по желание) и още горещият карамел изсипах на дъното на формата за печене с махащ се ринг . За карамела сложих 2 с.л захар и малка бучица масло на котлона. Не бърках, а само разклащах. Не знам защо, но като пекох, този карамел намираше начин да изтича и да капе върху печката, така че в следващите рецепти карах без него. След това наредих нарязаните на две сливи с отрязаната част надолу. Впоследстие сладкишът се обръща и плодовете остават отгоре. Разбих четири яйца с една чаена чаша захар до получаването  на пухкава смес, без следи от кристалчета. Отделно пресях една чаена чаша брашно и я размесих с един пакет бакпулвер и две ванилии.
  Добавих внимателно брашното съм разбитите яйца със захарта и получената смес изипах във формата за печене върху сливките. След това във фурната (в никакъв случай отдолу) на около 150-180 градуса, като към края я намалих още. Пробвах с клечка дали е готов, като клечката я забивах поне на три места - в центъра и в периферията, която при мен се опича по-бързо, докато средата остава все още сурова, затова внимавайте :) 
  Обърнах още топла тортата върху поднос и  всички сливи ми се усмихнаха щастливо ето така :



    Реших да направя един сметанов крем, като разбих кофичка сметана с пудра захар и ванилия. Сложих го отгоре, но да ви кажа честно, с първоначалния си вид (като на снимката) сладкишотортата изглеждаше не по-зле.
    Снимка с крема нямам, защото атаката на народонаселението у нас ми попречи, добре поне че я снимах така.
    За всеки случай след седмица повторих за да затвърдя резултата, като този път я поднесох с топка сладолед. После я направих с ябълки. После я направих без плодове и след разрязване на две имах и блатове за торта. По някое време пробвах с нектарини и...оказа се сполучлива и лесна рецепта.
    След всичко това с новопридобито самочувствие, си направих няколко извода :
    Първо - не мързелът, а инатът е голяма работа.
    Второ - най-тежко е, когато трябва да доказваш нещо на самия себе си.
    Спокойно бе, домакиня си - това е трето, но към мен си. 
    Та така- вече мога спокойно да се връщам към соленото и месата.  
   Иначе рецептата на кратко: 
      4 яйца 
      1 ч.ч. захар 
      1 ч.ч пресято брашно 
      1 ванилия 
      1 пакет бакпулвер (аз слагам по половин ч.л сода и лимонтозу, което представлява самия бакпулвер)

вторник, септември 04, 2012

Лято сбогом .

   
   Лятото свърши. Не само, защото из въздуха мирише на печен пипер, а звуците на резачки са нещо обичайно за почивните дни.
   По ненарочна  статистика го установявам винаги, когато наближи началото на септември, защото тогава имам рожден ден. Винаги за ден -два става хладно и един тъничък вятър напомня злорадо - Радвай се докато има още топли дни, че ще свършат.
    Горещи дни ще има, даже и през ноември, но нищо няма да е същото. Аз обожавам топлото, дори да ме кара да лепна като тулумбичка или да ми забавя мисловните и физически процеси, като муха, залепнала в мармалад.
   Точно с мармалад от сливи реших ритуално да се сбогувам с лятото.
    Сега ще напомня, че ние трите още в началото решихме тук не само да готвим, но и да си говорим. Затова отново няма да ви утежнявам с рецепти. Сладко от мармалад може да си направи всяка домакиня, стига да иска. Аз от друга страна не съм и от домакините, които фанатично ще правят всякакви зимнини, само защото домашното било по-вкусно. Когато мога обаче ( при мен е когато имам време) с удоволствие правя някой мармалад, защото е лесно и приготвянето му е микс от аромати, консистенции и вкусове.
     Ето нарязаните сливи, които стояха една нощ със захар. Отвътре са жълто-зелени като сгорещени и изсъхнали от юлското слънце треви, а отвън сини като топла августовска нощ. 


   Следват любимите ми неща - няколко карамфилчета ( по навик сдъвквам едно ), ванилия на прах и няколко листа индрише. Карамфилът придава един особен тръпчив аромат,който се допълва с този на сливите. Ванилията е....ама  вие си знаете вълшебната и миризма, няма какво да ви я описвам. А индришето подозирам, че се ползва и защото е естествен стабилизатор. Заедно със сливите са като магия. Лятна магия.


  След това го оставям да се вари кажи - речи само, но бъркам по малко.Накрая слагам в бурканчетата и готово. Това, което не се е събрало в тях, бива почти веднага изядено с няколко домашно - приготвени бисквитки.

    Мдааа...лятото се изниза като мехурчетата на направения от дъщеря ми Принцески плодов пунш ( проста лимонада, с парченца плодове, ама и индустрията за деца не прощава ).



      Пиех студената лимонада в горещия ден и се прощавах с лятото.Спазих кулинарния ред, като го посрещнах със скарите и го изпратих с десерта.
Ще го чакам догодина отново. С разни спомени и няколко бурканчета мармалад.

понеделник, август 13, 2012

Жега, ром и много лед



Наскоро имах рожден ден и реших да посрещна гостите си у дома, като една от приятелките ми подсказа, че много обича мохито, а аз пък си бях наумила едно завъртяно десертче, та ето ти идея! Време е за кубински коктейли и сладкиш ала` италиано! 

По традиция рождения си ден изкарвам на морето, но този път не ми се получи номера и затова исках да направя нещо ново и интересно, с което да изненадам приятно компанията. Любимият мъж даде силно рамо и успешно се преобрази в опитен барман, който експедитивно и умело забъркваше леденото мохито за жадната женска компания. Да, кубинският коктейл идеално се връзваше с морната жега отвън!

Гвоздеят обаче беше един много приятен десерт от италианската кухня, който до този момент никога не бях опитвала да приготвя вкъщи, но точно в този ден се амбицирах, че ще го измайсторя (пък ако не стане, ей-къде е кварталната сладкарница) - дами и господа, панджиало с маскарпоне!
 
Не знам защо се хвърлих да правя нещо подобно, при положение, че нямам почти никакъв опит в сладкарството, но блажени са невежите, нали? Е, запретнах ръкавите и с голям кеф изпълних точка по точка рецептата, която намерих в нета.

Сигурно защото имах страхотно настроение и никакво притеснение, че нещо може да се обърка, та вероятно затова сладкиша се получи почти идеален. Не остана и трохичка, а какво по-голямо удовлетворение за една пишман домакиня? Изобщо вечерта беше много приятна, добре че по някое време се сетих да щракна една-две снимки за нашия кулинарен блог, че напоследък с нищо друго не мога да се похваля.
А ето и грамадния букет, подарен ми от моя любим мъж,  не се сдържах и го поствам и него, много е красив!

П.С. Все пак стигнах до морето, макар и с известно закъснение. Ех, море, море, никога не си ми достатъчно, колкото и да стоя ...

петък, август 03, 2012

На лято като на Лято



      Толкова е топло, че омеквам и се стоплям отвсякъде. Не ми се мисли, не ми се говори, не ми се пише по блогове, не ми се готви и дори не ми се чете. Искам да съм плантатор седнала на верандата си пиейки нещо разхлаждащо, лек ветрец да подухва около врата ми, а думата сиеста да е переспектива за цели дни напред. 
      Дааа мечтите са хубаво нещо, но реалността често е различна. Какво да готвя когато е топло и дори месоядно като мен се мръщи с погнуса при мисълта за меса, сосове и прочие мазнинки?
    Ще ви покажа няколко предложения в картинки - лесни и вкусни. Като за лято. Няма да ви обременявам с рецепти, а ще обременя (надявам се) само  рецепторите ви.

 


Започвам с нещо много просто -чушки, опържени в олио с чеснов сос с кисело мляко. Не се плашете от пърженото, киселото мляко на соса го компенсира, а комбинацията чесън-мляко-зеленчук е приятна. А ако ползвате чесън на прах нямате притеснения за ароматите, които обикновено го съпровождат.






Вечният летен таратор в нашето семейство е  детрониран от другата студена супа - гаспачо. Първо, защото предпочитам домати пред краставици и второ защото ми харесва повече. Всъщност това е лесна за приговяне и близка до нашите вкусове доматена супа. Рецептата е на отново на Гисчо , но разбира се винаги може да пипнете нещо. Аз например вторият път не сложих чушки (само краставици,лук и чесън), а съпругът ми си натроши сирене в нея ...абе  варианти много.





 

   Следва крем-супата от червена леща. Не помня дали съм ви я хвалила досега - тя няма нищо общо с кафявата - много по-нежна и фина на вкус, сварява се бързо и е доста засищаща. Ако не сте я пробвали - сега е моментът.









     Лазаня - играчка е, но всички я обичаме. Правя я и с точени нашенски кори и с истинските италиански и всякак е хубава. А най-хубавото е, че е вкусна и студена. Една разядка от грис, така наречения фалшив хайвер. Рецепти за него има много, а вие може да се придържате към тях, а може отново да си ги пригодите според вашия си вкус.

   Единият от най-любимите ми зеленчуци - патладжана, също влезе в употреба. Преди това обаче влезе във фурната, в компанията на малко домати,лук,чесън, моркови и   пипер. А  когато отгоре го запекох с пушено сирене ( моцарела, пармезан или просто някакво сирене или кашкавал)  беше неустоим.



   От "опасността" да станем вегетарианци ни избави синът ми, който по някое време ме попита с леко тъжен поглед :  - Мамо, а кога ще направиш кюфтенца ?
Айде да не са пак кюфтенца, нека е разнообразие. Направих набързо едни гнезда от кайма във фурната. Показвам ги с уговорката ,че каймата не е никакво кулинарно предизвикателство, но върши работа през лятото, когато не е приятно да се заседяваме много около печката.

   Има и още разбира се, но подбрах да споделя с вас тези неща. Това е моето кулинарно лято. 

  Кажете нещо и за вашето ?

събота, юни 30, 2012

Торта - Дракон

Днес един от племенниците ми има Рожден ден, става на седем, и майка му, една от сестрите ми, е направила торта с любимия му персонаж - Дракон!

Реших да я споделя тук, преди да я изядем славно довечера! :) Не знам рецептата, но, докато сестра ми е рисувала Дракона, племенникът бил стигнал до извода, че рисунките върху торти са най-нетрайни - те били единствените картинки, които се изяждат! Аз никога не съм възприемала така нещата, не съм си мислила, че, ядейки торта, ям и картина. Звучи интересно и забавно.

Погледнато от този ъгъл, всяко едно красиво оформено ястие е и картина. Не само тортите... :)

сряда, юни 20, 2012

Някой, на който имаш доверие

                   

     По-правилно щеше да е нещо, защото е предмет. Аз толкова си го харесвам и той толкова ми помага, че ми е почти като жив участник в кухнята.
     Е, леко преувеличих, но не пречи днес да възхвалявам тенджерата под налягане. Всяка домакиня, дори и обичащата много да готви, би предпочела винаги когато може, да спести малко време.
     В началото това с доверието беше трудно.Още помня, когато едно кисело зеле със свинско беше изхвърлено от налягането и закачено из цялата тераса и тавана. Висеше на причудливи, трудно изчистващи се, мазни, оранжеви петна. Разбира се, най-вероятно е било от неправилното и експлоатиране. Вече самоуверено си мисля, че се научих (тук с едната ръка пиша, с другата чукам под масата).
      Сега тенджерата ми под налягане е мой пръв помощник в трудните моменти, когато нямам много време за готвене. С нея правя :
      Боб - след изхвърляне на първата вода за най-много два часа. Няма шанс да оцелее и най-твърдия, миналогодишен такъв.Увира бързо и невъзвратимо.
     Леща -  час и половина, даже и е много.
     Любимото телешко варено, стига да намеря телешко, което не е от майката.
     Едни вкусни картофи с масло, идеални за гарнитура при внезапни гости - има-няма десетина минути.
     Всички видове шкембе, чревца, главички и други простотийки, които обичам .
     И месо. Най-предпочитаното от мен.
     Сега ще ви представя една ефектна рецепта, подходяща за гости, по-лесна, бърза и различна от печено месо на фурна и малко по-лека, защото е комбинация между варено и задушено.
     Вземам плешка (може и бут ). Обичам свинската плешка, защото в нея има добър баланс между мазнина и месо, а и е по-крехка от бута. Мариновам я, колкото за аромат и я наръсвам с подправки - малко черен и червен пипер.
     Запържвам парчето в мазнина, директно в тенджерата под налягане, колкото да хване коричка.Трябва да добие цвят, който ще остане финален при сервиране. Доливам два-три пръста вино (ако има) или вода, морков, лук, чесън и малко от любимата мащерка. Може и някой и друг картоф, ако предпочитате.
      Течността покрива месото до половината (най-много до там). Затварям капака и оставям така не повече от час и половина, за да не стане жилаво. След отваряне от сварените зеленчуци правя сос. Може се нареже на филийки и да се поднесе студено. Със сосчето може и топло - изборът е ваш.
      Изглежда красиво, става крехко, ухае апетитно и е вкусно, много вкусно.


четвъртък, май 31, 2012

Който обича гората - не го е страх от мечки, а който готви - от експерименти


   Нахут. Хумус. Тахан. Да, не се научих да пиша кратки заглавия. Или можеше да напиша просто "Експерименти". Защото това е нещото, което много обичам във всяка сфера от живота, стига да мога да си го позволя. Аха нещо да стане скучно и рутинно и един глас отвътре ме подбутва тихичко - "Хайде, писна ти, разнообразявай!"
   Е да, ама точно за тази си черта за малко да забравя, когато ми дадоха бурканче с тахан. Два дена го гледах с подозрение в хладилника и бърчех нос при вида на калнокафеникавия му цвят. После ми светна, че това по дяволите, е за ядене и аз мога да го използвам - да експериментирам, тоест. 
  След това беше лесно - интернет каза, че таханът (най-вече сусамовият) е изключително полезен, с не знам колко витамина и калций пъти повече от други съдържащи го продукти. Моят беше слънчогледов, който има малко по-тежък вкус, но целта беше да пробвам нещо различно, така че ми беше достатъчно.
   Първото, което си харесах, беше рецепта за овесени курабийки. Аз си правя подобни съвсем редовно, борейки успешно ленивата перисталтика на сина ми. Лесни за приготвяне, с малко продукти и много полезни. Рецептата, която в оригинал беше тази, aз промених, съкратих и опростих. Вие сте свободни да изберете която искате, но моя резултат беше прекрасни хрупкави бисквитки с препечени краища, аромат на ванилия, мед и лек намек за халва.
                    
Трябват ви:

Тахан 200 гр;
Овесени ядки 200 гр;
Мед 250 г и ванилия две пакетчета;

Таханът и медът се смесват. Към тази смес прибавих две супени лъжици какао (от разтворимото на децата). Добавих овесените ядки и от получената лепкава смес с навлажнени ръце направих тези сплескани бисквитки, които подредих върху хартия за печене.

След това в загрята фурна (пишеше на 180 градуса, но при мен е по усет)-20-25 минути, докато покафенеят. Ако ги сложите да изстинат върху решетка стават съвсем хрупкави. Получиха се прекрасни. И да ви кажа - свършиха почти веднага.


   Следващият ми таханов експеримент беше солен. Първоначално мислех да направя ориенталския вариант на гуакамоле, но той е със сусамов тахан, а слънчогледовият не ми се връзваше с авокадото. Обърнах поглед отново към Изток (тяхно нещо си е) и прогонвайки асоциацията с почва, си харесах рецептата за хумус. Това между другото била арабската и еврейската дума за нахут. Мотаеше ми се 250 гр нахут, който бе накиснат, сварен под налягане и обелен с помощта на още 3 чифта (детски) ръце.
   Това полезно бобово засища и не надува като нашия боб, но е за ентусиасти и в консервиран вариант е за предпочитане. Рецептите за хумус се състоят от нахут, зехтин, тахан (сусамов в оригинал), чесън и лимонов сок. Аз сложих в блендера нахута и лъжичка сметана, 1-2 скилидки чесън, една лъжица тахан и малко от водата (за да не става съвсем гъст). Следва овкусяване с лимонов сок и по желание полят със зехтин и червен пипер. С една салата с домати и препечени филийки за намазване на хумуса, обрах овациите.









   Накрая оставих децата да експериментират и след
седмица молби им осигурих нужните продукти за да си направят това, което бяха намислили.
Така поне за един следобед постигнах спокойствие и мир за цялото семейство - един вид и вълкът сит и агнето цяло, и то без овчарят да е изяден.
Спокойствието обаче свърши бързо, но това е една друга тема. :)
Абе... експеримент!