Пресен босилек за зимата?

Първо да отбележа, че не съм откривателя на топлата вода. По-скоро става дума за добре забравени  ежедневности от бита на бабите ни, а и от доста по назад във времето. Миналата година с голямо старание си отгледах няколко саксии на балкона с т.нар. сладък босилек. Цяло лято щедро си го ползвах пресен и уханен, изсуших си и за зимата, но есента все още имах няколко китни стръка, които не щяха да увяхват и накрая им намерих цаката. Решението беше соломоновски просто - зехтин!

По принцип всеки знае, че едно време благоуханията са били съхранявани в масло. Това е било единствения начин да се капсулова аромата за много дълго време. Е, и аз така - направих си благоуханна смес от ситно нарязан босилек, полят обилно със зехтин. Стигна ми за едно бурканче, което за по-сигурно скътах в хладилника, а за следващото лято си обещах да не пропусна точния момент и да си направя много повече. Лятото отдавна беше отминало, но аз всеки път когато исках да хапна доматки със сиренце, задължително слагах една лъжичка от босилковата смес и ми ставаше едно лятно, жегаво. Ароматът си беше все така силен и неустоим дъъълго време (за жалост, бързо свърши, далеч преди зимата да нахлуе).

Листата на босилека е най-добре да се оберат някоя сутрин, точно преди цъфтежа, тогава са най-ароматни. Тази година без колебание "ожънах" реколтата, измих и подсуших листата и ги метнах в кухненския робот заедно със солидно количество хубав зехтин. Пасирах и готово! Реших да импровизирам малко - с част от сместа напълних формичката за лед и я прибрах в камерата. Не съм съвсем сигурна дали това е добро решение, но ще споделя след време. За себе си реших, че това е единствения начин да запазя непокътнат част от босилека чак до зимата, защото този в буркана бързо свършва. Може да се каже, че все едно го скрих от себе си. :)



И още - босилекът винаги трябва да е покрит от зехтина, така не потъмнява и не мухлясва. Капачката на бурканчето (или кутия с капак) също трябва да е добре затворена. Предполагам, че по същия начин може да се съхранява магданоз, копър и всяка друга зелена подправка, но засега имам опит единствено с босилека. Както казах, не съм откривател на топлата вода - ето още по темата за тези, които имат съмнение в тази стара технология! Важното е да споделим ценната информация навреме, така че - обирайте босилека сега!:)

Руло от тиквички, други неща и трите гадчета

    
    Тиквички не обичам и малко от рецептите с тях ме интригуват. Когато човек не харесва нещо, е по-лесно да  му намира недостатъци, както май е и с хората. Та към тиквичките проявявам капризи, харесват ми само на кюфтета. За да избегна пържените, плувнали в собствен сос и олио, правя подобни на печени на фурна, върху намаслена хартия, стават леки и всички ги ядем. Ако пък ви попаднат бейби тиквички, стават страхотни, с марината, същата на киселите краставички. Рулото от тиквички видях при Траяна. Пробвах го, много се хареса, а рецептата и, на която се доверявам на 100% е ТУК. Внесох промени, които ще напиша, колкото да не се упреквам, че освен да готвя и снимам, ме мързи и да пиша.
   Сега за трите гадчета. Да, това са моите най-любими деца, които са толкова капризни за ядене, че тази дума е най-милото определение, което мога да им дам. Едното изяде първото си цяло кюфте на 6 години, другото прояде домати и тиквички чак на 10, а за третото няма да говоря, че няма да ми стигне мястото. При наличието на практически всеяден тате, едно страшно подозрение се заформя в главата ми - че има ген на кулинарна капризност и о, боже май, са го взели от мен. А тиквичките ги проядоха покрай въпросното руло, вече да си мина на думата и да дам рецепта.
   2 големи тиквички се настъргват, моите на две на три, заедно с
   3-4 скилидки чесън ( или в чопър за по-лесно и фино )
   отцеждат се от водата, което аз така и не успявам да направя, затова добавям и
   3 с.л брашно плюс най-важното
   3 яйца
   1-2 с.л. олио, сол и копър

    Сместа се сипва върху намаслена хартия и се заравнява. Пече се докато се втвърди и е готова. Отделно правя плънка, като моята е от изкиснато сирене и  2 с.л. заквасена сметана, за да е по-кремообразно. Хубавото е, че може да сложите вътре каквото си поискате.
   Когато извадите готовия блат, разпределяте сместа в единия край по дължина и леко завивате, отлепвайки внимателно и завивайки. Понеже има яйца, блатът е еластичен и се навива лесно. После отгоре сложих малко настърган кашкавал, запекох леко и чаках да изтине.
   Поднесох с чесново млечно сосче и за първи път не търсих кусури на тиквичките.

Селска доматена манджа с чушки и сиренце

Зарязала съм си кухнята на провала. Не ми се готви, нямам муза - освен едни бързи салати или елементарни аламинути, нищо друго не пипвам напоследък. Децата вече не питат какво ще има за вечеря - просто ровят в хладилника и преживяват на кисело и прясно мляко, плодове, сиренце, такива работи (каква гадница съм само!).

Преди няколко дена се сдобих с едно кашонче градински домати и чушки, чийто аромат ме накара да запретна ръкави и набързо да завъртя най-простата възможна лятна манджичка, спомен от някогашните лета на село.

С пасатора смлях на пюре около 2 килограма домати. Десетина зелени чушки, измити и почистени от семките, нарязах на дълги ленти и задуших в тигана с малко сол и цели скилидки чесън. После ги прехвърлих в найлонов плик да доомекнат, а в тигана пресипах доматеното пюре. Оставих го да изври наполовина и върнах чушките обратно в тигана. Изключих котлона и набързо рендосах отгоре половин буца сирене. Малко разбъркване и готово!

Накрая, преди да сервирам, метнах няколко пресни скилидки чесън, нарязани на ситно, можеше да добавя и наситнен пресен магданоз, но в лакомията си просто забравих. С изключение на четиригодишния ни дребосък, който категорично отказа да яде от "тази гадост", останалите бяха много доволни. Чиниите бяха облизани до дъно. А вкъщи така вкусно се размириса, че и на комшиите сигурно им се дояде! Добър апетит!