Онзи ден спрях пред сергийката на една стара баба.Върху обърната с дъното нагоре щайга прилежно бяха подредени китки дребен магданоз, корени за супа, прихванати с ластичета и няколко плика със шипки. Взех си магданоз, от опит знам, че няма нищо общо с едролистния му събрат от хипермаркета - този мирише истински. Бабата обаче настоя: - `Земи си и от шипките, мойто момиче, направи чай на децата, много е полезен и 'убаво мирише!
Щерката ме погледна умолително, стисна ми ръката и аз взех. Всичките. Пък и те изглеждаха просто великолепно, червени като кръв, искрящи. Вкъщи доста се почудих как точно се прави шипков чай, особено от пресни плодове, а не от сушени, както навсякъде пишеше в нета. По едно време попаднах на коментар под една рецепта, който ме грабна и реших да действам по същия начин.
За около 200 г пресен плод е нужно следното - измивате шипките и ги заливате с литър и половина вряща вода в тенджерка с капак. Добавяте захар и една лъжица мед.Може и без мед, както правя аз, понеже не всеки у дома обича този вкус. Оставяте ги да врят около 30 минути на среден огън, след което изключвате котлона и без да махате капака, оставяте шипките да си почиват няколко часа.
Резултатът е изключително приятен чай, с невероятен аромат и вкус, а и както се твърди - силно витаминозен и полезен при настинки и простудни състояния. За последното не мога да се закълна, но за първото - твърдо Да!
Децата го харесаха, аз също. Още на другия ден ходих да изкупувам всички шипкови запаси на бабата и накрая добрата жена ми предложи да ми направи шипков мармалад, който днес вече е у дома.
Този бабин мармалад просто надмина очакванията ми, има онзи забравен вкус на детство - върху филия домашен хляб, обилно намазана с масло, ммм!... 
