Насъщния

2014 е в самия си край, остава й само ден. Не беше добра година. Но, такъв е живота, с неговите върхове и спадове, щастие и нещастие, радости и мъки. Докато можем да усещаме радостите, другото се търпи.

Изпращам я с едно особено вътрешно чувство. Миналата година по това време се амбицирах да меся хляб у дома. Хвърлих се смело, уверено. Но няколкото поредни провала ме отказаха за дълго от тази авантюра. С приближаването на поредната Нова година, дяволчето вътре в мен пак ме подхвана и се пробвах отново, този път несмело, готова да призная поредния провал. И, о, чудо, получи ми се! Три поредни пъти опекох хляб като слънце. По една съвсем проста рецепта, дето се вика - брашно, мая и вода. И оттук идва особеното ми чувство - значи не му е било времето тогава да меся, а чак сега. А защо сега? Отговорите си ги давам наум, пред себе си, няма да се разголвам чак толкова (но мисля, че си знам защо).

От моето си прозрение за насъщния ми става още по-хубаво, освен че вече овладях това свещено умение. Знам, че не е хич скромно да си се хваля сама, но за мен това е съществена крачка напред! Колкото и торти, сладкиши и други фръцкави работи да съм направила тази година, най-сладко ми е именно с моя първи домашен хляб. С него победоносно изпращам старата година - да идва Новата, по-добра и ведра, с повече слънце, с повече радост и с повече надежда! Наздраве!