Translate

вторник, февруари 21, 2012

За смесването на вкусове, чистите ръце и уважението

Помните ли малкия плъх с големите кулинарни мечти - Реми от Рататуи? Ако нямате фобия към плъхове, запознайте се с него.

Този филм не е само за деца, а и за възрастни - за желанията, за всеотдайността. И за това, че няма значение колко си малък, когато мечтаеш в големи порции.

  Един ден, Реми,  по стечение на обстоятелствата, дава на своя брат Емил да яде ягода, а после сирене. Накрая го помолва да ги изяде заедно и да усети експлозията от смесването на вкусовете (следваше анимация на подобия на фойерверки). Нещо такова.
  Предлагам ви една такава малка и скромна по размери мини-експлозия от леки вкусове.Става бързо и вкусно и е здравословно.Оригиналната рецепта беше с круши,но аз имах ябълки и то от тези, леко киселите.

Разрязах ги на две, обелих ги и махнах семките, издълбавайки по едно гнездо. После ги сварих леко (но да не се разварят и разпадат) в захарен сироп, на вкус. Той между другото, после може да се изпие разреден с вода и  малко изцеден в него лимон, като сокче. След като се охладят, се прави едно леко кремче с извара и квасена сметана (50 на 50, макар че и това е на вкус, просто трябва да не тече).В кремчето се добавят смлени орехи, захар и ванилия. Издълбаното на ябълката се пълни с кремчето и се слага в хладилника да се стегне. Много е просто и не отнема време. А рецептата ми е от Миро (колега финансист и готвач) .
  При ядене се усеща леко киселия вкус на ябълката и сладкия на кремчето. Ароматът на ябълка се смесва приятно с аромата на ванилия (може и канела). Орехчетата дразнят леко езика с грапавината си в иначе гладкия крем, а като цяло усещането е приятно и ненатрапчиво смесване на вкус и аромат.

Иначе направих по-засуканата рецепта за смесване на вкусове като във филма - със сирене камембер, запечено без мазнина в тефлонов тиган и полято със сосче от мед, стафиди, орехи и малко бяло вино (не загрявайте много меда - втърдява се от карамелизирането).Сладко -соленият вкус не ми допадна толкова, а и камемберът го хабя така (само като е на  промоция по супермаркетите:))
   Завършвам  пак с Реми -  плъхът, който ходи на задните си лапи. Защо ли? Просто уважава храната - не яде с мръсните лапички, с които ходи по земята.
И ние така, да не помислите, че сме  чревоугодници - неее, просто уважаваме храната!


16 коментара:

  1. Кайти, много те бива да правиш презентации на храна! Човек забравя, че се говори за една или друга манджа, защото всъщност това са нещата от живота, любовта, щастието, принципите ... А препратката ти към филмчето за Рататуи е много готина, аз самата скоро го гледах покрай щерката и напълно се присъединявам към посланието ти - мечтай в големи порции! :))
    Смятам да опитам втория вариант на твоето кулинарно предложение, защото много си падам по смесването на солено-сладкия вкус. Признавам си, че редовно си мажа филия с масло, домашно сладко и натрошено сиренце отгоре, ммм...!С което тотално отвращавам другата част от семейството. Хора разни, вкусове - също.

    ОтговорИзтриване
  2. Уау, Кайти! :))) Присъединявам се към Гуени за твоите невероятни презентации - думи нямам! Рататуи не го гледах - когато излезе го смъквах на торент за щерката, явно съм изпуснала. А смесването на вкусове и мен ме кефи страшно много - освен филии, обичам варени овесени ядки със сладко от зелени смокини, орехи и овче сирене. Та и аз ще пробвам втория вариант.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Меджик, мисля че темата за смесването и представянето на необичайни вкусове е благодатна тема, която заслужава да я доразвием. И не говоря само за храна! :))

      Изтриване
    2. Наистина, Гуени, това е много интересна тема! Върти ми се нещо в главата в това отношение, може скоро да постна нещо в тази връзка и аз! :)))

      Изтриване
  3. Гуен,аз маркетинга като наука отдавна съм го признала :)) Понякога доброто презентиране може да скрие и замаже много от недостатъците,е при храната това е по- трудно,но думичките винаги помагат да представиш нещо като още по-привлекателно.А най-оригиналната рецепта за камембера мисля беше паниран със сладко от боровинки,ти вероятно я знаеш.Тази ми се видя по-лека и диетична. А знаеш ли как като го направиш отрязваш едно парченце от малката пита,отвътре меката част се разтичапо чинията и се смесва приятно със сладкото, става едно ммммм... сладко-солено за всеки вкус по нещо :))

    ОтговорИзтриване
  4. Меджик,благодаря :) А филмчетата покрай децата ги гледай,ако знаеш какви попадения има с тези уж детски анимации.Няма да забравя Wall E след като го гледах два дена мислих за този филм така ме впечатли.Хайде лека момичета аз отивам да закусвам,че след тези хранително-вкусови стимулации друго не ми остава :))

    ОтговорИзтриване
  5. Ах, мили мои момичета, как искам "да ви зарадвам с коментари"...От няколко дни се оглеждам като лисицата за гроздето и...нищо...сега дали ще се получи? И после да не се отегчите ей...умиране има...утърване няма!:)))
    Все пак това е "Опит за коментар"...ако пак ме пита за ...линка...вапцах я...)))
    Много прегръдки и целувки за всички мили момичета в този толкова "дамски" блог!:)))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, мадам, чакахме те да се появиш! Добре дошла и нали няма нужда да ти казвам - включвай се скоро и ти!

      Изтриване
    2. Хехех ти си нашата гордост ! Успяла си с коментара и още как :)
      Ама не ми хареса това,че блога е толкова дамски хъм-хъм.
      Момичета да си намерим и мъже а ?
      За готвенето де... ;)

      Изтриване
  6. Беше любим филм на дъщеря ми като излезе. Така и аз съм го гледала два пъти и дори ми се погъделичка любопитството да приготвя "Рататуи",имаше врътка зеленчуците да се запържват по азбучен ред, но в крайна сметка си харесвам най-вече гювеча-зарзаватлия. От предната ти публикация твърде ми допадна обелката от ябълка в сърцевидна форма:)
    А и това предложение ми звучи чудесно и в тон с книгата "Гастрономическия разум. Философия на вкуса"
    http://www.helikon.bg/books/122/161567_gastronomicheskiiat-razum.-filosofiia-na-vkusa.html

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Марта,хвърлих едно око на книгата благодаря ти :)Хареса ми това изречение "Вслушването в сетивата е важно и необходимо предварително условия, за да се превърнат обстоятелствата във възможни удоволствия" аз това интуитивно го правя.
      А обелката се напънах и измислих я сложих заради Гуенчето,тя така хубаво ги докарва И на външен вид нещата,да не се излагам и аз хехехе.

      Изтриване
  7. Кайти, права си, блога се нуждае от мъжко присъствие, още повече, че мъжете са всепризнати майстори в кулинарията! Давай да каним активно някой да се престраши и да ни гостува по мъжки! :))Имам една идея, да видим дали ще стане...

    ОтговорИзтриване
  8. Здравейте уважаеми почитателки и почитатели на вкуса към живота!
    Действително, ако човек прочете книгата на Мишел Онфре "Гастрономическият разум.Философия на вкуса" той ще се докосне до разкрития на същности и факти, които ежедневно са около нас. Действията, които вършим в кухнята са действия на скулптори.
    Готвещият е ваятел на време, той е човек на изкуството. Но е и много по-различен от тези, които обикновено свързваме с изкуството. Мишел Онфре изключително точно го е написал: "Готвенето в кухнята,идеалната температура в чинията доказват, че готвачът, като същински създател,борави с kairos - благоприятния момент: преди или след, малко по-рано или малко по-късно и творбата е провалена, несполучлива, за боклука. Недостатъчно изпечено или прекалено изпечено, недостатъчно горещо или твърде горещо и всичко рухва. Никой човек на изкуството не твори до такава степен в постоянна борба с времето, в такова единоборство с махалото." Кулинарията е изкуство на времето и мимолетното; приготвяне на ястия-произведения, на които им предстои да бъдат унищожени, но и да оставят спомен за себе си в съзнанието; и той , ако е приятен, да ни връща към ново издание на това произведение.
    А за вкуса към живота, варненският артист Георги Велчовски говори следното:
    "Да живееш вкусно!

    Вкусът на езика
    Обонянието е вирнало нос като слонски хобот и души ли, души... Вкусът на чаша прясно мляко, издоено току-що. Облаче пара обвива чашата. Вкусът на шепа откъснати диви ягоди. На огъня къкри рибена чорба. Морковче, целинка, лук нарязан, картофче на две, скариди зачервени глупаво се пулят, рибешки глави бутат резенчета лимон и непременно лющян... Опитай с лъжица... мммм...вкусно...

    Вкусът на зимата
    Нафталинени снежинки завихрят пред прага. Изтупваш краката. Стъклата -изрисувани. Бели маргарити, островърхи звезди. Пращи дървото, искри изскачат от печката. В чайника мащерка се упоява. Цвърти наденичка и парченце пържола. Вкусът на питката. Разчупиш я, пара лъхва на кълбета.

    Вкусът на погледа
    Дърво облечено крачи по хоризонта. Крило на чайка бърка в морето. Пръски вдигат цветна лента до небето. Дебел, мазен, очичките подпухнали, пуфти като с хриле, нещо се зъби от екрана, шари лукаво с очи, попива потно чело с кърпа. Златни пръстени – плочи, висят синджири... Греят усмивки, карати раздадени... Коли зверове реват и скърцат по асфалта. Глупав човечец в балтон отскача. Друг, със зачислена дочена шуба, в ръката - мрежичка с две глави лук, реве, отворил паст. Вятърът минава и се киска. Те са далеко от вкуса на изкуството. Те са преработен салам. Те никога не са виждали теменужка под листо да танцува с минзухар.

    Вкусът на сърцето
    Ето я, тичаш към нея, тя те посреща с горна устничка.Устничка като извита кобиличка. В двата кладенеца пиеш със сребърна паница. Двата коня връзваш на миглите и тичаш по лилавите хълмчета. Катериш се и си при нея. Близваш я по...
    Косата. Вкусът на сърцето.
    Вкусът е мярка. Мярка за талант. Талантът да живееш. Да живееш с вкус.

    Да ви е вкусно!!!"
    Радвам се, за вашия блог!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря за този невероятен коментар!

      Изтриване
    2. Еха - и аз останах без думи. Особено последният вкус -този на сърцето.
      Стимулиращ е :)

      Изтриване
  9. http://forum.all.bg/files/2875093-COVER_onfray.jpg

    ОтговорИзтриване

Зарадвайте ни с коментари!