Запечено козе сирене с боровинково сладко. И гофрети

Откъде да започна?... Цяло лято се размотавах далече от кухнята и доброто ми намерение да направя отново от онова боровинково сладко, най-накрая се сблъска с реалността.

Боровинките изведнъж изчезнаха от пазарите, а мен ме обзе тиха истерия и предчувствие за голям провал! Защото домочадието ясно се изказа – искаме си сладкото!

После попаднах на новата фермерска платформа Farmhopping и реших, че там не може да няма боровинки. Имаше,  ама вече в друг формат – боровинките бяха превърнати на сладко, сезона им беше отминал.  

Понеже угрозата от домашен скандал ме застигаше, реших че ще си взема от готовото сладко, с риск да не бъде като онова, миналогодишното ми, дето си стоеше на цели плодчета, които приятно се разпукваха между зъбите, и което не беше отровно сладко и лепкаво, както повечето домашни сладка. 

Да не се отплесвам... Напазарувах и други неща – пресен босилек и магданоз, зряло козе сирене и слънчогледов тахан. Впечатлена съм от перфектната организация на сайта и от качеството на продуктите. За да не стане прекалено рекламно, минавам на кулинарната част, но което е хубаво и работещо, трябва да бъде (по)казвано и поощрявано.

Козето сирене беше по поръчка на половинката. Аз хич не бих се изкушила, но сега трябва да призная, че ми хареса – като вкус, плътност и аромат. Особено запечено на горещ тиган без мазнина и полято с лъжичка страхотно сладко от боровинки.

По поръчка на щерката, на нея изпекох друга плочка сиренце, но полята накрая с лъжичка мед - в момента, в който се карамелизира върху сиренцето, дръпнах тигана и преместих готовото сиренце в чинийка.

Какво да кажа за пресните зеленилки... Прекрасният им аромат трябваше да бъде уловен и запечатан в бурканчето със

зехтин по най-бързия начин. Моята технология е ясна – всичко зелено отива в пасатора, после в хубав буркан с винт и доливам зехтин, докато покрие зеленото.

Така съхранени, зелените подправки могат да ми бъдат полезни много дълго време и не губят нищо от уханието си.

 И обратно при боровинковото сладко -  все едно аз си го бях правила! За мен то си върви най-добре с домашна палачинка или гофрета, най-новата мода у дома.

Споделям една доказана рецепта за тесто за гофрети, за вас остава да се сдобиете с гофретник и почвайте! А най-добре подминете тази част, че не се отразява добре на талията!

2 яйца, 100 г разтопено масло,

по една ч.л. сол и захар

1 ч.л. (домашен) ванилов екстракт

600 мл мляко

Брашно – 2-2½ ч.чаши (или докато се получи смес по-гъста от тесто за кекс)

Бакпулвер

Всичко разбивате до гладкост в реда по рецептата, като брашното и бакпулвера се пресяват преди да ги добавите в сместа.  

В добре нагретия гофретник с черпаче сипвате от сместа, точно в средата, а с дъното на черпачето разстилате сместа напред-назад, докато тя достигне до краищата на формата.

Ако препълните формата, не затваряйте веднага горния капак, за да не изтече сместа навън. Изчакайте да се запече леко отдолу и спуснете горния капак върху гофретата без да го притискате – пак ще имате хубава и изпечена гофрета, може би малко по-дебела и не толкова релефна, но няма да се налага да чистите омазан и загорял  гофретник.

Добър апетит!