В духа на здравословното хранене, подхванат от Гуени, и връщайки се на темата за вкуса, започната от Кайти, ще опиша моите скорошни "открития", свързани с праната в храната.
От години се интересувам общо от "йога" - хата и раджа, донякъде и тантра, но практиката, което е основно за всички тези учения, ми куца неимоверно. Преди да забременея с второто дете - а разликата между двете е 13 години - започнах и да практикувам някои неща. Не се отказах от месото, но пък включих дихателни упражнения всеки ден и почти всеки ден асани. Е, усетих какво е "праната". Убедих се осезателно в съществуването й, както и че човек до голяма степен може да регулира своята енергия и доброто състояние на духа и тялото.
Странно, но преди не се бях задълбавала в йогийските системи за хранене. А то, както е известно, е един от главните фактори, определящи енергийното (здравословното) състояние. Зачетох се аз, припомних си до болка познатия ми още от детство призив, че всяка хапка трябва да бъде дъвкана толкова пъти, колкото зъби имаш по рождение, т.е. че йогите дъвчат течната храна и пият твърдата...
И след още малко припомняния, стигнах до едно доста интересно твърдение. Оказва се, че дъвкането не е прокламирано само поради улесняването на храносмилането - то е свързано с извличането на "прана" от храната. Всяка една храна, дори и най-"мъртвата", според йогите, съдържа прана, която би трябвало да се усвои от организма в процеса на ядене. Но праната се усвоявала единствено чрез езика! Т.е. ако държиш храната достатъчно дълго на него, ще усвоиш ценната прана. Ако я глътнеш бързо - от нея няма да има този ефект. Праната "ще отиде на кино"...
Замислих се - като тийнейджърка, когато постоянно се тормозех за фигурата си, а и бях наддала пубертетски, открих, че за мен храната е вкусна и нужна единствено по време на процеса на дъвчене. Самото попадане в стомаха не го усещах като нещо ценно, нито приятно... Да, това полу-осъзнаване е опасно в тези години - оттам може би идват хранителните разстройства като булимия и анорексия, но аз, слава Богу, не получих никакви такива "бонуси" - просто дъвчех дълго и ... изплювах... На сегашния си етап на "осъзнаване" никога не бих правила такова нещо! За мен е кощунство! Но тогава... Зачудих се - дали по онова време не съм усетила по някакъв начин "праната" в храната?
Дали вкусът, усещането за хубав и дори влудяващ вкус, не е, освен другото, и индикатор за наличие на "прана", която ти е дадено "свише" да усвоиш? И от теб зависи как ще използваш този ценен източник на енергия - дали ще подходиш с нужното уважение, дъвчейки старателно и дълго, или ще претупаш този момент, свещен за йогите и за други "пътешественици" в по-различните светове...
И, малко привидно без връзка, ще сложа снимката на едно мое ужасно любимо, за мен - магическо - цвете. Вечният Ирис, Перуника, Крем или както още го наричат. Често свързвам Праната и с него...:)
