Translate

вторник, октомври 20, 2015

Лесен щрудел с мармалад от дюли

 



 
  Трябваше да е лесен щрудел с ябълки. Знаете го, онзи, дето се реди ред кори за баница, ред плънка настъргани ябълки със захар. Само дето в последния момент ми надонесоха едни конфитюри от дюли, каквито у нас не ядe никой, освен от мен. Реших да заменя плънката от настъргани ябълки с дюлите.
   В крайна сметка се получи нещо много вкусно и имам подозрения, че може да стане и с други мармалади. Остава да продължа с експеримента.
За самия сладкиш няма нужда от много описания. Слагам ред кори за баница ( по точно 2-3 листа понамачкани ) намазвам  (или напръсквам) с разтопено масло, смесено с ванилия. После разпръсвам от конфитюра върху корите ето така

   Добавяте малко орехи ако имате, после пак ред кори за баница, и така докато ви свършат корите. Аз моят щрудел го правя с половин пакет, защото го харесваме по-тънък. Въпрос на вкус. След изпичане се поръсва с пудра захар, което е единият вариант. Другият- на първата снимка, е да го намажа отгоре с малка част от сладкото, от което сладкишът много приятно се глазира. Като краен резултат - в къщата се носи аромат на ванилия и нещо сладко и печено.





 

петък, октомври 02, 2015

Кюнефе (със суров кадаиф)


Много се чудех дали да пускам този пост - та нали вече съм показвала как се прави кюнефе с готово опечен кадаиф. Обаче със суровия кадаиф нещата се оказаха далеч по-добри, близки до оригинала, абе направо страхотия и някак не ми идеше да смушкам това ми изпълнение при  лаишкото от преди.
Суровия кадаиф ми го донесоха случайно (дори не знам от къде бих си го намерила сама) и
нямах съмнение, че ще направя точно кюнефе.
 
Моята рецепта е за     500 г суров кадаиф, от които станаха 2 тави.
За захарния сироп -    500 мл вода
                                  500 г захар
                                  ванилия
Кашкавал и моцарела, настъргани - около 300 г
Орехови ядки, нарязани по-наситно. Ако пък искате да е съвсем оригинално, отгоре трябва да наръсите с шам- фъстък :)
 
Първо правим захарен сироп - 500 мл вода и 500 г захар се сваряват. Оставя се да изстине. Може да се добави сока на половин лимон, аз това изобщо не го харесвам и затова слагам ванилия (а после десертът ми мирише на едновремешното ескимо ).
После хващам тавата и си приготвям към 300 г суроф кадаиф. В предния пост имах един симпатичен анонимен коментар, в който ме съветваха да намажа тавата със смес от масло и петмез. Аз петмез нямам, но имах маджун - гъст захарен сироп от цвекло. Намазах тавата с тази смес. Разстлах един пласт кадаиф, притисках добре и отгоре нагъсто сложих бучки масло. Изглежда така :
 
 
После разстлах пласт настъргани моцарела и кашкавал (за да е сладко -солено все пак).
 
   
Следва пак пласт кадаиф, пак намачкване и бучки масло.
След това се слага във фурната да се пече. Колко и как зависи от фурната, но да хване хубава кафява коричка отдолу и да се зачерви отгоре. Малко преди да е изцяло готов се наръсва с орехите. Ето го моятo опеченo кюнефе преди сиропиране :







Идва ред на захарния сироп, с който поливате десерта и накрая без да чакате много ядете. Тук трябва да добавя, че този десерт по принцип се прави в едни рингове, които според размера си определят колко да е голямо и дебело кюнефето. Аз за улеснение го правя в тава. В крайна сметка от това не страда вкусът, а само малко от външния вид. Но независимо от него кюнефе си остава калоричен, сладък и изключително неустоим десерт.




 

e-mail абонамент