Започнахме този блог преди година с любов. Сега... защо точно аз пиша за любов не зная, може би защото едно нейно разклонение хич не ми е ясно и опитите ми все още да го проумея се простират във всичко. Конкретно за този пост са виновни:
Моите приятелки- съблогърки, които според мен са върли любовчийки (момичета, сори, това е комплимент, за който ви завиждам :)) Поздравявам ги и ни пожелавам дълго кулинарно сътрудничество.
Другото са предстоящите празници - вино, любов или кой каквото иска и може.
Другото са предстоящите празници - вино, любов или кой каквото иска и може.
Третото беше един коментар на анонимен в блога ни, в който ставаше дума за вкуса на сърцето и идващото от него (ако ви се чете онзи дългичкия, по-надолу ТУК ).
Затова реших да попитам сърцето си да вземе да ми ПОКАЖЕ какво е това чудо Онази любов. Показа ми. Хлъцнах. Вместо силуети на мъж и жена, хванати за ръка и вървящи към залеза или къдрави гологъзи амури или пък старци, които се гледат един друг, то ми показа.... лавандулови полета. Същите, които имаше на село, когато бях дете - безкрайно лилаво поле с много жужащи пчели над тях и дълбоко синьо лятно небе. Простор и слънце.
Понеже не ми стана ясно какво трябва да означава това, си направих един чай с лавандула. Лятото става и в студен вариант- просто слагате мента, мащерка (или друго ароматно) и малко лавандула да се запарят. Резен лимон и лъжичка мед за подслаждане.Докато пиех чая и размишлявах, захванах и фокачата. Може би любовта е проста като хляб. Винаги я има около нас. Важна и изначална като тестото. Иначе рецепта за него взех от ЙОАНА , но според мен става с всяко едно тесто с мая, което можете да правите. Правих дори и с пълнозърнесто брашно и с една ароматна смес от чесън, розмарин и маслини.
Най-важния трик, освен тестото да втаса добре, е да не забравите да направите кладенчета с пръстите си, където като малки локвички да се задържи зехтина. И да наръсите с морска сол.
Също много вкусна стана и фокачата с лук и гъби. Разликата с предната е само, че сложих отгоре претрити със сол шайби лук и нарязани на тънко гъби.
Но все пак не съм сигурна. И не разбирам от любов, нали ви казах - лавандула и небе.
Страхотен поздрав, Кайти, благодаря! :)))
ОтговорИзтриванеВъзприех поста ти като приказка - много ме омагьоса, приятно! Значи - това твоето е наистина любов.
И аз имам един запомнящ се случай с лавандула, и много я харесвам. Преди 6-7 години търсех да си насадя лавандула. Връщахме се от морето и аз знаех, че все ще видя някоя нива, ще спрем и ще си копна някой и друг стрък. Да, ама лавандулата отдавна беше прецъфтяла - аз тогава това не го знаех. И съответно нямаше как да видя никаква нива. Не видях. По едно време спряхме да се разтъпчем - мястото беше диво. Както си ходех по тупраците в жегата, погледнах надолу и що да видя! Стръкове лавандула! Явно мястото беше изоставена бивша нива, на която все още растеше този посев - наистина беше много подивяло. Но си взех стръковете лавандула и сега са си при мене. Много пораснали:)
Благодаря Сонче.
ИзтриванеКакто си говорехме - моите стандарти май са липса на такива :)))
Тази година ще пробвам да засадя в сандъче - до магданоза и лавандула хихихи.
Кайти, и аз благодаря за поздрава, също и за комплимента, който малко ме смути, но след като имаш такова интересно впечатление от мен, по-добре да не го развалям!:)
ОтговорИзтриванеЗа любовта не бих могла да кажа (напиша) нищо така красиво, както ти си можеш. Разбира се, имам си мои схващания как изглежда, как се усеща и по какво се познава, но ще си ги запазя за лично ползване.
И понеже сме кулинарен блог, напомням на всички, които ни посещават – Любовта (много често!) минава през стомаха! :)
И почти винаги
ОтговорИзтриванеи през стомаха ;)
Как се раминаваме само. Не знам дали има аромат които да ми навява по- неприятни спомени от лавандулата. А за тестото с двете ръце гласувам "ЗА" Умирам си за тесто :) Във всичките му варианти, особено ако има и захар. (имам фалшив спомен, че си ми обещала баклава)
ОтговорИзтриванеАз съм емоционално обвързана с лавандулата и спомените ми са само приятни.
ИзтриванеНо пък не се разминаваме за тестото :)) Тесто и месо не отказвам никога, всичко останало мога да го изтикам на заден план.
Не е фалшив, обещана е :))
ОтговорИзтриванеТакова не съм ял.
Ще се поправя в най-скоро време :-))
Такова е лесно :))) Нещо като по-дебела пица, гарнирана с нещо по желание, която ядеш вместо хляб. Ако гарнираното отгоре е по-богато, може да го ядеш само него ( хляба ).
ИзтриванеДа си поправиш грешката при първа възможност :))