Мисия възможна?

Този път нищо не съм сготвила. Ако сте обърнали внимание, още със създаването на блога, направихме уговорката, че това ще бъде местенце освен за кулинарни изяви, също и за раздумки и споделяния.

Напоследък не ме влече готвенето. Не беше нарочно, а по скоро се случиха низ от събития, които (най-сетне) ме провокираха да въведа някои реформи в моята кухня. Винаги съм се отнасяла скептично към разните диети и призиви към здравословно хранене. Вътрешно бях убедена, че всеки човек има индивидуални нужди, вкусове и метаболизъм, които сам усеща и разбира най-добре. Знам, че с воля и постоянство човек би могъл  (насила) да спазва определен режим за да бъде слаб и елегантен, но ако волята ти издиша, а организма ти крещи да си хапне от забранените неща, неее, такава мъка не бих си причинила за нищо на света.

Така я карах дълго време без да ми пречи на визията (както казва баба ми -  такъв ни е джинса!), но вече забелязвам, че този модел се пропуква. Нямам предвид само килцата, които неусетно се налепиха тук-там. Появиха се разни болежки и дискомфорт. Явно ЕГН-то дава отражение и наказва тялото за това, че обича сладолед, шоколад, белия хляб или свински мръвки на корем. Или за преяждането късно вечер. Липсата на достатъчно движение допълнително украсява „картинката”. С две думи, дойде време за промяна.

Последните години няколко пъти ми се наложи да минавам на диета, особено след двете бременности, за да си върна формата и самочувствието. И всеки път все по трудно се доближавах до целта. Сега си давам сметка, че това се дължи най-вече на нежеланието ми да променя навиците си, а не просто да погладувам известно време с надеждата, че скоро всичко ще си бъде както преди. 

Скоро ми попадна една книга, която препоръчва храненето да се съобразява с кръвната група на човека. Според нея не трябва хич да помирисвам червено месо, млечни продукти, въобще да забравя за белия хляб и някои зеленчуци като картофи, домати, патладжани и др. Ужас, та това са най-любимите ми неща! Имаше и друга интересна информация, за вредността от термично обработените мазнини при готвене, пърженето въобще е табу, по възможност олио или зехтин да се добавя едва след като яденето вече не е на котлона. Като цяло книжката не жалеше никак моите вкусове и въобще не ми се понрави. Но ми стана интересно и реших, че не ми пречи да опитам. Още повече, че всички вкъщи сме от една кръвна група и ако това е добре за мен, значи е добре за всички.

Речено-сторено. Вече почти месец експериментирам, не че спазвам стриктно абсолютно всичко, но засега не чувствам да ми липсват пържолите или сиренцето. Купихме си ръжено брашно и открихме, че с него става страхотно-вкусна содена питка (рецепта на мъжа ми). Месото категорично отпадна от всекидневното ни меню, с изключение на редки включвания на пилешко. Вместо него наблягаме на рибата и с  радост забелязвам, че децата я харесват и добре си хапват.

Не знам докъде ще я докарам с тази нова мода, но чувствам, че някакси ми пасва и може да се окаже добър избор. Харесва ми, че промяната всъщност не ме натоварва, но най ми харесва, че изобщо стигнах до нея. Каквото и да се случва оттук нататък, сигурна съм, че никога не бих могла да се върна към безразборното плюскане, което така обичах преди. 

Материали по темата за хранене според кръвната група има прекалено много. Затова не искам да посочвам конкретни линкове, не искам да влияя на никой с нищо. Аз самата съм в експериментален период, просто ми се искаше да споделя това с вас заради самата Идея да се храним здравословно и най-вече - да не превръщаме храната в отрова за тялото.

Общото между компютрите и скаридите? Митко, разбира се!

       Публикувано от кайти  

       Първо да ви представя Митко.Читател, който готви и чете книги. А на мен това ми е достатъчно за да го поканя да внесе мъжко присъствие в иначе женския ни кулинарен блог.

      Неговото предложение е пилешко месо със скариди и лек сметанов сос. Ето и продуктите, които се виждат от богатия снимков материал и няма нужда да описвам:

      

    Следва пилешкото месце и скаридите (може и коктейлни). На снимката  е свинско, но по-добре е с пилешко, каза той. Вкусовете на пилешко и скариди си отиват повече, а и е по-ненатоварващо за стомаха.

   Лукът и месцето се задушават, докато достигнат готовност. Изглеждат така - погледнете долу вляво. А когато месото е почти готово, се добавят скаридите, но за не повече от десетина минути, за да не станат жилави - погледнете вдясно.

   Идва ред на лъжичка сметана - придава много приятен вкус, омекотява и свързва двете основни месни съставки.

 И вълшебният резултат накрая ...

Дали е вкусно ? Убедена съм.

Още не съм опитала, но щом Митко казва така, аз му вярвам. 

Пък и снимките говорят сами, нали? 

Добър апетит!

Райето е на мода, а лятото дойде.Вадете скарите,моля !

Публикувано от кайти

       Извинявам се, че ви малко излъгах още със заглавието.

     Първо - лятото още го няма(поне на календара),но поради нетърпеливата ми природа аз живея сезон напред. Затова и днешите ми предложения са малко по-летни, с жега и  въздух пропит от миризмата на барбекю. Може на някоя полянка, може и на терасата.

     Второ, не толкова важно уточнение - райето не е на мода, напротив тази година всичко ще е много цветно - лимонено, динено и ментово. Но чертичките, оставени от скарата  върху някое крехко месце или друго вкусно нещо винаги са ми били любими. И не че съм прибирала скарата, де.

     И последното е, че няма да ви кажа нищо кой знае какво ново, но ще ви предложа моите любими неща, които приготвям на грил тигана, който често замества скарата за по-лесно и малко ще ви разведря с прости вкуснотии.

      Принципно аз правя нещо от рода на  това :

    Много обичам и зеленчуци на скара, най-вече лук, тиквички, патладжани и моркови.

    Едно от любимите ми неща обаче са картофите, които ще ви покажа. За целта ги сварявам като внимавам да останат цели и непреварени. Нарязвам ги на  ей-такива парчета и ги овалвам в микс от подправки - черен и червен пипер, чубрица, сминдух, сол и чесън на прах.

     Изглеждат така:

     След това ги мятам в грил-тигана (ел.скара, барбекю...абе, каквото имате под ръка), задължително най-накрая, след като съм направила пържолките, кюфтетата или каквото месце съм имала.

      Резултатът е пропити с мизризмата и мазнинката от скарата картофки, с лек чеснов аромат и подправки, които ме отнасят на някоя горска ливада, дори да се намирам на терасата ми.

Готовите са тези :

  Последното просто нещо са тези препечени филийки от какъвто хляб обичате (може и в тостера, но аз винаги слагам и на грил тигана, ако съм го ползвала).

   Предварително в една   купичка размесвам зехтин, счукан чесън (много го обичам и вече си пролича) и сух босилек.Ароматът накрая е повече от прекрасен.След това намазвам още топлите препечени филийки с тази смес, една свежа салата по избор и честно казано през лятото дори само това ми стига .

Плюс една студена бира против жегата. Или друго студено, бяло и на кристали.

Та...нали ви казах, че не е нещо трудно, специално и кулинарно. Но е просто и бързо, приятно и лятно. Почувствахте ли го?

Лятото?

Първият ми Великденски козунак, обредна пита за Рожден ден, за Кръщене и боядисани яйца

За този Великден реших да се пробвам да направя за първи път в живота си козунак. Речено-сторено. Рецептата взех от нета, с някои модификации, тъй като явно не бях оразмерила добре продуктите, и се наложи да добавям брашно, захар, да звъня на Майка ми за консултации и т.н. :) Получи се! И вкусен, и "на конци", и интересен на вид - макар че не го плетох, както бях замислила и както е прието. Направих го на два вида рулца, едните - пълнени с рязани сухи смокини, стафиди и орехи, другите - със сладко от круши и орехи. Разположих ги едно спрямо друго като вита баница, спираловидно някак, и горе-долу се оформи творението ми. Рулцата, след като се затворят с пълнежа, се усукват. Новото, което научих при направата на козунака беше, че, когато едно тесто е втасало, ти можеш да го месиш отново (да го "премесиш"), но след това трябва да чакаш отново да втаса.

Това ми беше грешката при направата на питата за Кръщението на Бебето, което направихме на тази Цветница. Направих я с голямо желание, но много я модифицирах и мачках, преди да я оформя за печене, и не стана това, което исках. Явно, защото след мачкането не я оставих да втасва наново. Е, изяде се и свърши добра работа, но днес разбрах, че едната от Сестрите ми, която беше кръстница и раздаваше от питката след кръщенето, казала, на майтап, де, че трябвало да вземем и резачка!!! :)))

Един ден преди Цветница и Кръщенето, на Лазаровден, Съпругът ми имаше Рожден ден - изкарахме го в тесен семеен кръг, предвид предстоящото Кръщене. Не че постим, но той пожела да се почерпим с някоя хубава пита от грахамово брашно. Реших да я направя като вид обредна - със знаци, плетки и т.н. Тя се получи интересна - много по-мека и бухнала. Погачите за кръщенето и за рождения ден ги правих в един ден, една след друга - и имаше видима разлика. Ето какво става, когато се притесняваш дали нещо ще стане - както се притеснявах аз, правейки питата за кръщенето.:)

Христос Воскресе!

Терапия на готвенето. Тайните на овесените ядки

Публикувано от кайти

   Да, знам заглавието е за зарибяване. И да, съгласна съм, че овесените ядки не са най-атрактивната храна. Доскоро и аз си мислех така, особено като гледах лепкавата каша, с която закусваха по-пухкавите ми колежки. Мнението ми обаче се промени, когато подтикната от нуждата да оправя перисталтиката на две от децата ми, започнах да ги ползвам в по-интересни и много вкусни рецепти. 
   Искаше ми се да напиша пост с аромат на ванилия и вкус на шоколад. Или да се опитам да ви изкуша, разказвайки за средиземноморски бриз, носещ миризма на печен хляб, чесън и маслини. Е нещо от това ще откриете в днешните ми рецепти. Искам да ви разкажа  как, когато трънчетата в главата ми започнат да ме боцкат прекалено силно, за да се отърва от тях се затварям в кухнята. Обичам да бъда сама със себе си, лукс,който рядко ми се отдава и кухнята ми е място точно за това. Започвам да се нося из нея, да кълцам, режа и разбърквам, докато накрая съм забравила за нещата, които ме притесняват и  съм започнала да се усмихвам при мисълта какво хубаво нещо ще излезе от усилията ми.
  Започвам с обикновено содено тесто, в което разбърквам продуктите в следната последователност – 1 ч.ч кисело мляко угасено с 1.ч.л. сода за хляб, 1/2 или по-малко зехтин(олио), 1/2 ч.ч. натрошено сирене и разбира се, овесени ядки - 1 ч. чаша. Към това прибавям брашно, колкото да стане не много гъсто тесто (около 2 ч.ч. и малко отгоре, като всичко се бърка с лъжица).

Една част от тестото правя на топки, които нареждам в тавичката, бодвам отгоре им парче кашкавал, парче колбас или парче топено сирене (нали се сещате, че трябва да угодя на всички вкусове). В другата част от тестото слагам малко чесън на прах и ситно нарязани маслини.Този вид  са ми любими и егоистично или не, но ги правя специално за себе си, а всеки е свободен да яде и от тях. Тези ароматни и вкусни солени курабийки приготвям често като бонус, когато за обяд или вечеря има нещо не толкова любимо или интересно. Ако останат (рядко се случва) са вкусни и на другия ден. А че са и полезни с овесените ядки в тях - това е безспорно!

  В други терапевтични кулинарни дни зареждам с настроение чрез сладкото. Едни изключително хрупкави, с аромат на ванилия, шоколад за разкош и намек за ореховки, овесени курабийки.

Рецептата е :

• Овесени ядки 250 г
• Краве масло(олио) 125 г
• Захар 1 чаша(може и кафява)
• 6 с.л брашно- препълнени
• 2 яйца,
• ванилия,
• орехови ядки,
• шоколад нарязан на малки парчета,колкото ви душа поиска.

   Маслото се разбива със захарта, прибавят се яйцата, брашното овесените и орехови ядки и ванилията. Получава се лепкава смес, която без да се помайваме, пускаме на разстояние в намазана тавичка. Пече се на умерена фурна около 15-20 минути.

Никога не остават за другия ден. След първата изяждаш втора, трета и накрая свършват.

Толкова за терапията.

   Извън нея правя и една торта с блат от овесени ядки, крем от заквасена сметана, а между тях един пръст рендосани ябълки –невероятно лека и вкусна. Рецептата я откраднах от седмичната брошура на един от големите супермаркети и си я префасонирах по мой вкус. Тъй като обаче мен тортите леко ме изнервят няма да я включвам в  този пост, просто давам пример за изполването на овесените ядки дори и в такова капризно нещо като торта.

   Ето как изглежда блатът .

  А как ще си направите тортата, зависи само от вас.

  


   И накрая,защото аз когато се храня, често накрая засолявам вместо да завърша със сладкото, не забравяйте – ако обичате да панирате, овесените ядки могат да се ползват и за това. При мен бяха тези кюфтенца.

  Терапия, забавление или и двете - изборът е ваш.

   Весели празници!

Едно гърне боб за разтуха

Публикувано от Gwendoline

Това долу на снимката е една провокация. През живота си не съм допускала, че един прост боб, направен в гювеча, може да стане толкова вкусен. Пък да не говорим колко е лесно за изпълнение. По инструкции на Кайти, виновницата за бобеното ми изпълнение, кипнах първоначално боба в една вода, след което го прехвърлих в гювеча, като добавих обичайните неща - лук, морков, домати, резенка целина, сол, подправки и една суха чушка, спомен от отминалата зима. Финално отгоре излях малко олио, вода също долях наполовина на гювеча и това беше. Затворих го във фурната за няколко часа, като в началото бях включила на макс, после намалих и забравих за гърненцето.

Докато боба си къкреше и разнасяше аромата си из цялата къща, мен ме обзе някаква муза и започнах ей-тези медени курабийки. Помощниците ми изпаднаха във възторг от възможността хубаво да понаплескат себе си и всичко, до което се допрат с брашно и мазни ръце, но късно беше да се откажа. 

След края на всичко, резултата беше четири тави тук-там прегорели мечета, гъбки, сърца и елхички (избор на чираците), една много мръсна кухня, пълна мивка с тестени неща за измиване и отчайващо лепнещ под. Тия двамата повече няма да ги пускам да припарят до тесто и брашно! А музата я заплаших с юмрук, да не ми се показва поне един месец пред очите!

Свинско плик-кебап или как да угодите на всички с едно готвене

Публикувано от кайти  

       Джоланчето на Гуен много ми хареса и ме провокира да споделя как ..... мммм,  представям си го онова място от него, което е повече съединителна тъкан, леко се желира и е ужасно вкусно..!

     Чакайте, отплеснах се, исках да кажа, че и аз съм представител на  породата на Гуен,а именно месоядни. Имам-нямам 50 кг, мило изражение на лицето (предимно), но това да не заблуждава - аз съм истински хищник - обичам да ям месо, както и да готвя месо. После в класацията ми следват зарзаватите, тестото и някъде накрая идва сладкото. Та като сме захванали месото да споделя една рецепта, която харесвам заради това, че с едно и също месо, по едно и също време мога да приготвя различни варианти на кебап- кеф ти разделно само с месо, кеф ти с картофи (имам един любител на картофа във всичките му форми) и моят любим вариант - с много зеленчуци. Но за това след малко.     

         Първото, което правя, е да нарежа месото (ползвам предимно свинска плешка) на парчета и да го оставя малко да поседи мариновано. Маринатата е по избор. Понякога, ако месото е много прясно, дори ползвам суха - само с подправки, като аз лично много обичам свинското с мащерка.
         След това приготвям продуктите за кебапа, а за моето семейство правя три варианта. Един само месо с малко лук и чесън, вторият е същият като първият, но с  картофи в него, а третият е с всякакви зеленчуци, освен лука и чесъна- моркови, пипер, гъбки -абе всичко, които обичате.

  Желаната комбинация се поръсва с малко вода и се завива в пликове от фолио. Внимавайте ръбчетата да са добре притиснати и краищата да са нагоре, за да не изтича сосче при задушаването.

    После мятате в тавичка, наливате и вода (доливате докато се пече при нужда)

Чакате търпеливо около 2 часа на средна температура, преглъщате гладно и дишате безобразно дразнещия аромат на задушено месо и подправки (а може би просто аз съм винаги гладна). По желание отваряте накрая леко да се запекат, макар че не е необходимо.

   Резултатът е крехко, ароматно и много вкусно месо.

   Мда....не е лесно да си хищник.

Човекът си личи по готвенето

Публикувано от Gwendoline

Обичам да гледам кулинарни предавания. Действат ми много разтоварващо, а покрай това научавам нови неща и прихващам някой нов готварски трик. Тези дни цялото семейство сме се запалили да гледаме предаването "Черешката на тортата". В осем вечерта се курдисваме пред телевизора и един през друг коментираме манджите на звездните участници. Оказва се, че готвейки и посрещайки гости в дома си, хората се разкриват по неочакван начин. А най-интересното е, че повечето от тях не са това, за което предварително сме ги приели, повлияни от телевизия, реклами, пиар и хорски приказки. С една дума - сготви ми нещо, за да разбера какъв човек си.

Не знам дали това е вярно, но днес сготвих ей-това свинско джоланче. В гювеча, че така става най-лесно, макар и не толкова бързо. Това може би означава, че обичам лекото и мекото, хаха! И така да е, аз не отричам - важното е, че всичко сложено в гювеча само си става. Просто трябва някой да го напълни! :)

 

 В началото, преди да хлопне капака на гювеча...

 

 ... и след два часа и половина във фурната.
 

Пролетта дойде, хващайте зеленото!

Публикувано от Gwendoline

От мене искайте салати! Ама не просто парчета домати и краставици, плуващи в олио с оцет, брр, този вариант не го обичам, а богати комбинации от всякакви зеленчуци, листа, треви, подправки, сирена, меса и дресинги. Безпардонно копирам всичко, което ми хареса по заведения, у познати, от кулинарни предавания, блогове, всичко което ми е хванало окото и не е в разрез с вкусовете ми. Затова нямам претенциите, че предлагам нещо ново и екзотично, по-скоро подсказвам, че салатата може да бъде и такава - спаначена. При това със страхотен вкус.

Какво е необходимо:

• Свежи листа от спанак, пресен лук, червена чушка, домат, маслини, магданоз
• Натрошено сирене, овкусено със зехтин, оцет балсамико и  една скилидка чесън

Спанакът не го режа, а просто почиствам листата, махам прекалено дългите дръжки и го накъсвам с ръце. Нарязвам един голям домат на кубчета, една червена чушка на шайби и една връзка пресен лук. Магданозът не го ситня много. Отделно натрошавам сиренце и го заливам с малко зехтин. Добавям една смачкана скилидка чесън, както и подправки на вкус, без сол. Аз обичам босилек, днес сложих наронен сух, ухае божествено! Понеже половинката си пада по балсамикото, сложих и от него, но по принцип го избягвам, защото разваля хубавия зелен вид на салатата. Но пък като вкус пасва идеално, особено на днешната спаначена фантазия.

Бон апети!

Аламинут с много лук и чушки

Публикувано от Gwendoline

Понякога започвам да готвя, без да знам крайния резултат. Отварям хладилника и изваждам каквото съм намерила вътре. След това идва готиния момент - идеята!

Днес в тигана ми се озоваха няколко пилешки бон филета, които задуших за пет-шест минути на силен огън и след това преместих в друг съд под капак. След което се заех да рендосам 4-5 моркова на едро, една глава лук нарязах на шайби заедно с 3 червени чушки, също на шайби. После задуших морковите в същия тиган след пилето, а щом поомекнаха, добавих чушките и лука.

Преди да ги дръпна от котлона, добавих в тигана малко домашен доматен сок, колкото да образува ароматно сосче. На финала върнах обратно пилешките филенца в тигана и наръсих манжата с червен пипер и малко сол. При огледа на хладилника бях открила също връзка леко поувяхнал магданоз и две забравени умърлушени стръкчета пресен лук. Тук го знам чалъма, топнах ги в гореща вода и ето, вече си имам свежа зелена украса за моята лучено-чушкова манджа.

В такива моменти изпитвам страхотно удоволствие и дори не ми се яде. Приятно ми е да сервирам на семейството нещо топло и вкусно, приготвено от моите ръце, което да радва окото и стомаха. Е, разбира се, откакто имаме този блог, не пропускам да щракна и едно фото, просто така, за протокола!

Тройка кебапчета или защо е по-добре татковците да правят палачинки

Публикувано от кайти  

  Този път ви представям пост, за това как не готвя. По-точно как не успявам да готвя.Чудно нали? Ще започна с това, че мразя да правя палачинки. Амa страшно много. И то не защото не умея или ме заболяват краката, а защото се провалям всеки път.
  Представете си три деца в една къща.Основно занимание, ако не са заети да се боричкат сплетени на топка, е да се обединяват в група от двама срещу трети.А където има групиq има и и рефер. A щом има нужда от рефер, значи има конфликти.

  Та представям ви следната сценка в няколко действия и участници:

  -  Мама Рефер (аз);

  - Трима борци срещу тризнаковата несправедливост - моите деца;

  - Опита ми да направя палачинки – винаги недовършен Опит, но с главно О.
    Действие първо и следващите аналогично.

Мятам първата палачинка в тигана и чувам страшен вик -  АААААААААА!
Зарязвам всичко и тичам за да видя какво става. Нищо.Дъщеря ми видяла паяк (женски драматизъм да нарече миниатюрно паяче паяк) крещи с пълно гърло, а синовете ми я плашат допълнително, гледат сеир и се хилят. Мятам изгорялата палачинка в кофата за боклук.

     Следва втората. Пак вик - АААААААААААА!

    Отивам, гледам двама (от мъжки пол, естествено) се бият, а аз разтървавам и налагам наказания. Мъжете наистина не са като хората, си мисля, докато отбелязвам две на нула в полза на неуспелите палачинки.

     Следващата. Някой вика - Мамо, мамо, бой, бързоооо!

   Този път отмествам тигана от котлона, бягам към детската, обзета от мрачни предчувствия за изкъртен зъб, кървясал нос или счупени очила. Влизам и виждам точно кръв, черва и мозъци. Само дето не са истински, а от компютърна игра, а такива са забранени. Дъщеря ми си го връща заради паяка, но аз съм доволна, че няма реално или виртуално насилие. Чакам отново докато загрее котлона и се изнервям максимално. Минал е ЦЯЛ половин час, а аз още нямам палачинки.

    Следва горното в още няколко различни варианти - като се почне през физиологични нужди, други нужди, лични драми (и осемгодишните си имат такива, даже са сериозни) докато накрая се окаже, че палачинкоправенето е най-времеотнемащото, пък бързоизяждащо се нещо. А ние, заетите мами, такива работи не правим.

  За тях има татковци.

  Толкова за опита ми за правене на палачинки. Затова и снимка няма, няма и да има.

Ръжени питки с лук и обикновени питки от пълнозърнесто брашно

Публикувано от Magicktarot – Соня Петрова
 
Пшеницата е изключително мистериозна култура, както и царевицата, оризът и тук-там картофите. Това са растенията, на които не са намерени диви аналози (или предшественици) и които са позволили да се създадат цивилизациите. Защото предполагат голямо производство на трайни храни, което пък създава благоприятни условия за съвместно живеене на голям брой хора и избавя людете от необходимостта постоянно да ловуват, отглеждат животни и т.н.

Някои твърдят, че извънземни са ни ги дали, когато са ни обучавали как да строим цивилизация. Други наричат извънземните Небесни Учители. Трети - Богове. Четвърти - другояче. Но каквото и да е било, факт е, че пшеница, намерена в една от египетските пирамиди, била покълнала в наши дни. Колко силна е спящата енергия в семената! Изобщо - може много да се говори за пшеницата. Зелени кълнове - даже не кълнове, а стръкове - до 10-15 сантиметра са невероятен енергизатор - пробвала съм ги лично! На запад се продават готови, посадени в съдинка - като трева за котки.

Разбира се, не за всеки е удобно да си сади пшеница вкъщи. Затова по-лесни са кълновете. И те са много полезни, вкусни и също дават невероятна енергия! Звучи малко жестоко, но е факт, че най-голяма енергия получава човек, когато яде живо същество. По тази причина любимият ми Алистър Кроули е препоръчвал да се хапват живи стриди. Аз препоръчвам да се ядат живи кълнове. Слага се пшеница в една купа за супа и се потапя във вода за 2-3 часа. После се изцежда, измива и покрива с мокра салфетка. На следващия ден се измива пак поне 2 пъти. За около 24 часа покълват и се ядат. Може самостоятелно, може с мед и т.н. Важното е да са сурови.

И сега пристъпвам към производните на пшеницата и другите зърнени култури - а именно - хлябовете. Колкото и да сме цивилизовани и вече да можем да си купим всичко готово от магазина - хлябът на първо място - все още можем да си правим хляб и в домашни условия.

И аз, особено откакто съм с бебе и за първи път в живота си стоя повече вкъщи, напоследък меся няколко пъти.

Разбира се, бялото брашно, което навремето е било най-ценно, в наше време не е долюбвано. Преди да направиш питка от трици е било знак за беднотия и недоимък. Всички помним приказката за Златното и Черното момичета. Там мащехата направи за завареничето питка от трици... В наше време нещата са се обърнали. По-скъпи излизат триците. Но сега няма да разнищвам цените и пазарите.

Лично аз приготвям основно питки от ръжено брашно, ръжено-пшенично или грахам. Само веднъж правих с бяло - ще представя тук и тази пита.

И да пристъпя към хлябовете.

Пълнени с лук питки от ръжено пълнозърнесто брашно

Не съм много по рецептите - в смисъл, че всичко правя на око. И нито знам грамажи, нито как точно се готви, пече и т.н. Малко автопилотна съм на тази тема. Това май се дължи на дългия стаж в областта. Нищо, че става дума единствено за домашна употреба. Но ще се опитам да опиша криво-ляво какво съдържат тези питки и как се правят.
Продукти:

За тестото:

Около килограм ръжено брашно, което съдържа и цели семена лен, овесени ядки, слънчоглед и пр.

1 пакетче жива мая

хладка вода

1/2 кофичка кисело мляко

1 ч.л. сода бикарбонат

1 ч.л. сол

2 ч.л. захар

100-200 мл олио или разтопено масло (в зависимост от вкуса)

За плънката:

2-3 глави кромид лук

2-3 червени или зелени чушки (пиперки)

Червен пипер

черен пипер

чубрица

куркума

сол


Тестото се прави като за пита. Маята се разтваря в 1/3 чаена чаша хладка вода (може с лъжичка брашно и захар) и се изчаква докато се вдигне два пъти от първоначалното. В киселото мляко се сипва лъжичката сода - и то също се вдига. Брашното се смесва със солта, другата лъжичка захар и в него се изсипва шупналата мая и киселото мляко със сода. Изсипва се и олиото/маслото. Добавя се вода, колкото е нужна. Меси се яко, докато стане хубаво, средно меко тесто. Оставя се да втаса около 30 минути. Междувременно се приготвя плънката. Лукът и чушките се нарязват на дребно и се пържат (или варят на пара, или малко вода) с подправките. Когато тестото втаса - то си вдига близо два пъти обема (но ръженото тесто не го вдига толкова), се оформят по личен вкус питките. Може да се точи тестото и да се завиват в едно цяло парче, може да се правят от две слепени парчета (каквито са на снимката). Поставят се в намазана с олио тава и се слагат в затоплена до 50 градуса фурна - да повтасват още 20-30 минути. После се пуска фурната на около 220 градуса и се пекат около 30 минути (може и по-малко), докато придобият готов вид (и мирис).


Със същата плънка правих и погача с бяло брашно - подобна на тутманик. Плънката се слага по същия начин, по който се слага сиренето. Получи се интересно и вкусно.

Ето и питки без плънка - само от ръжено тесто.

Е, постни неща са си това! Успокоявам се, че сега тече Великият пост и мога да си позволя малко тестени работи. Иначе питките вървят и с вино, и с бира! И с боб, и с леща. :) А може да се направят и с плънка от кайма или кълцано месо... Наздраве и късмет!:)

Ребърца в сладко-кисел сос

 

Публикувано от Gwendoline

Още за смесването на вкусовете и последен реверанс към зимата

Преди няколко дни се вдъхнових да направя на семейството любимите им ребърца в сладко-кисел сос. Сетих се за тях, още когато Кайти постна нейните солено-сладки експлозии и зачекна темата за смесването на вкусовете. Моите ребърца определено са различни от онова, с което сте свикнали, но са абсолютен хит сред познатите ми (ама колко съм скромна!), затова не се колебая да ги споделя тук.

 

Супа за душата, радост за децата, наслада за ... еее, стига рими, днес сме на чорбички!

Публикувано от кайти  

   Всяка майка има собствена идея за нещата, които са най-добри за детето й. Отдавна съм решила, че това е толкова индивидуално,че не бива и няма нужда да се дават съвети. Или да се осъжда.

  Аз например смятам, че е едно от най-добрите неща, е децата ми е да свикват с домашно готвената храна. Докато дойде време да се тъпчат с банички и хамбургери, поне да са свикнали с вкуса на домашното.

  Да, ама и това се оказва доста сложно, мисля аз, чудейки се каква супичка да им сготвя - хем да им стопли стомахчетата, хем да е от любимите и хем злоядите ми гевезенца лесно да я преглътнат.
  Тук обаче моите неопорочени откъм масовост  деца проявяват особено предпочитание. Да не мислите,че най-обичат супа топчета или пилешка? Или като майка им екзотичната шкембе чорба или супа от агнешки чревца (без намръщени носове, моля!)? Нееее - любимите им супи са меко казани странни.

 

Ето първата :

Млечна супа с кус-кус (става и с фиде).

Кус-кусът се запича (запържва), сварява се с малко вода, като поеме водата се долива мляко, добавя се отгоре малко масло и готово. На мен ми е като попара, но децата я обичат.

  Следващата е зелена крем супа. Става с лапад, спанак или броколи (ако обичате зелевия вкус). И като казвам зелена - имам предвид отровно и страшно зелена, стряскаща дори. Обаче е вкусна и лека. Понякога я правя, когато съм варила месо (в тенджера под налягане) и в бульона добавям лапад, на който му трябва много малко. След това пасирам, а накрая добавям шепа фиде. Ако пък не е с месен бульон, преди сервиране слагам малко сиренце в нея. Този вариант ми е най-предпочитан, защото вкуса на лапада (или другите зелени зарзавати) много добре се съчетават с млечния на сиренето.

   Последната супа от нахут я изпробвах, когато реших да заменя баналната зеленчукова с картофена основа, крем-супа...Тези малки топчета леблебия обаче, предупреждавам, са само за ентусиасти. Иначе вкусът ме изненада приятно - мек и не бобен, както очаквах. Самото приготвяне беше трудоемко - накисваш нахута една вечер предварително, после вариш, пък след това го отлюспваш и накрая изхабяваш един бойлер вода за да махнеш люспите.Чак след това нахута е готов да се гмурне във водичката, където като поври с някой морков, лук и чесънче, се пасира. Аз дори го минах през гевгир за по-фино усещане.

   Струва ви се играчка ?

Да, ама  тази супичка застроена  с малко сметана е достойна за приятен завършек на някой уморителен, студен ден- стопля и засища, а след втората порция  ми оставя едно хубаво и плътно усещане са ситост, която не тежи. Все пак друго си е да се натъпча с пържолки и да не мога да дишам (от лакомия, естествено)

Та - не пренебрегвайте супичките!
Бон апети от мен !