Който обича гората - не го е страх от мечки, а който готви - от експерименти

Публикувано от кайти  

   Нахут. Хумус. Тахан. Да, не се научих да пиша кратки заглавия. Или можеше да напиша просто "Експерименти". Защото това е нещото, което много обичам във всяка сфера от живота, стига да мога да си го позволя. Аха нещо да стане скучно и рутинно и един глас отвътре ме подбутва тихичко - "Хайде, писна ти, разнообразявай!"

   Е да, ама точно за тази си черта за малко да забравя, когато ми дадоха бурканче с тахан. Два дена го гледах с подозрение в хладилника и бърчех нос при вида на калнокафеникавия му цвят. После ми светна, че това по дяволите, е за ядене и аз мога да го използвам - да експериментирам, тоест. 

  След това беше лесно - интернет каза, че таханът (най-вече сусамовият) е изключително полезен, с не знам колко витамина и калций пъти повече от други съдържащи го продукти. Моят беше слънчогледов, който има малко по-тежък вкус, но целта беше да пробвам нещо различно, така че ми беше достатъчно.
   Първото, което си харесах, беше рецепта за овесени курабийки. Аз си правя подобни съвсем редовно, борейки успешно ленивата перисталтика на сина ми. Лесни за приготвяне, с малко продукти и много полезни. Рецептата, която в оригинал беше тази, aз промених, съкратих и опростих. Вие сте свободни да изберете която искате, но моя резултат беше прекрасни хрупкави бисквитки с препечени краища, аромат на ванилия, мед и лек намек за халва.
                    

Трябват ви:

Тахан 200 гр;
Овесени ядки 200 гр;
Мед 250 г и ванилия две пакетчета;

Таханът и медът се смесват. Към тази смес прибавих две супени лъжици какао (от разтворимото на децата). Добавих овесените ядки и от получената лепкава смес с навлажнени ръце направих тези сплескани бисквитки, които подредих върху хартия за печене.

След това в загрята фурна (пишеше на 180 градуса, но при мен е по усет)-20-25 минути, докато покафенеят. Ако ги сложите да изстинат върху решетка стават съвсем хрупкави. Получиха се прекрасни. И да ви кажа - свършиха почти веднага.

   Следващият ми таханов експеримент беше солен. Първоначално мислех да направя ориенталския вариант на гуакамоле, но той е със сусамов тахан, а слънчогледовият не ми се връзваше с авокадото. Обърнах поглед отново към Изток (тяхно нещо си е) и прогонвайки асоциацията с почва, си харесах рецептата за хумус. Това между другото била арабската и еврейската дума за нахут. Мотаеше ми се 250 гр нахут, който бе накиснат, сварен под налягане и обелен с помощта на още 3 чифта (детски) ръце.
   Това полезно бобово засища и не надува като нашия боб, но е за ентусиасти и в консервиран вариант е за предпочитане. Рецептите за хумус се състоят от нахут, зехтин, тахан (сусамов в оригинал), чесън и лимонов сок. Аз сложих в блендера нахута и лъжичка сметана, 1-2 скилидки чесън, една лъжица тахан и малко от водата (за да не става съвсем гъст). Следва овкусяване с лимонов сок и по желание полят със зехтин и червен пипер. С една салата с домати и препечени филийки за намазване на хумуса, обрах овациите.

   Накрая оставих децата да експериментират и след

седмица молби им осигурих нужните продукти за да си направят това, което бяха намислили.
Така поне за един следобед постигнах спокойствие и мир за цялото семейство - един вид и вълкът сит и агнето цяло, и то без овчарят да е изяден.
Спокойствието обаче свърши бързо, но това е една друга тема. :)

Абе... експеримент!

Мъжка ръжена питка

Публикувано от Gwendoline

Предишният път засегнах темата за здравословното хранене и в тази връзка споменах ръжената питка, която моя любим мъж прави. Аз не умея да замесвам хляб, никога не съм се опитвала, но той може. Това според мен е самодостатъчно умение за всеки човек, какво да кажем пък за един мъж - да омесиш хляб с двете си ръце, просто цена няма!

Днес специално наблюдавах процедурата по сътворяване на хляба, изглеждаше съвсем лесно отстрани.

Продуктите:

 

1 чаена чаша кисело мляко

2 яйца

1 чаена лъжичка сода

1 чаена лъжичка захар

1 непълна чаена лъжичка сол

1 супена лъжица олио

2-3 ч. чаши ръжено брашно

Изсипвате киселото мляко в дълбока купа, добавяте яйцата и разбивате. После идва ред на содата, захарта и солта, отново разбърквате добре. Добавяме и олиото в сместа. Накрая се сипва и обърква брашното до получаване на тесто, което повече прилича на гъста лепкава смес. 

Изсипваме тестото в намаслена тавичка и печем на подгрята фурна около 20 минути на 220 градуса с вентилатор.

След изваждането от фурната, питката се оставя да почине поне пет минути, завита като бебе в няколко памучни кърпи.

Междувременно из цялата къща се е разнесъл такъв божествен аромат на прясно изпечен хляб, че всички сме се изтипосали в кухнята и преглъщаме като гладни сирачета.

Най-обичам последното действие - излапването на топъл резен ръжен хляб, намазан с масълце и наръсен с шарена сол.

Днес комбинирах ръжената питка с порция доматена крем супа, които се съчетаха идеално. Ако имате останал буркан с домати за готвене, не му мислете - пасирайте ги и си направете една лека и приятна доматена супа, подправена с босилек или черен пипер. За финал аз си добавям лъжица гъсто кисело мляко вместо сметана.

Добър апетит!

Вкусът - индикатор за наличие на Енергия?

Публикувано от Magicktarot – Соня Петрова

Праната, Чи, Ки, Оргон или както още е наричана тази неизучена и недоказана все още от Науката универсална Енергия е "нещото", което, както твърдят различни учения, оживява и одухотворява практически Всичко.

В духа на здравословното хранене, подхванат от Гуени, и връщайки се на темата за вкуса, започната от Кайти, ще опиша моите скорошни "открития", свързани с праната в храната.

От години се интересувам общо от "йога" - хата и раджа, донякъде и тантра, но практиката, което е основно за всички тези учения, ми куца неимоверно. Преди да забременея с второто дете - а разликата между двете е 13 години - започнах и да практикувам някои неща. Не се отказах от месото, но пък включих дихателни упражнения всеки ден и почти всеки ден асани. Е, усетих какво е "праната". Убедих се осезателно в съществуването й, както и че човек до голяма степен може да регулира своята енергия и доброто състояние на духа и тялото.

Странно, но преди не се бях задълбавала в йогийските системи за хранене. А то, както е известно, е един от главните фактори, определящи енергийното (здравословното) състояние. Зачетох се аз, припомних си до болка познатия ми още от детство призив, че всяка хапка трябва да бъде дъвкана толкова пъти, колкото зъби имаш по рождение, т.е. че йогите дъвчат течната храна и пият твърдата...

И след още малко припомняния, стигнах до едно доста интересно твърдение. Оказва се, че дъвкането не е прокламирано само поради улесняването на храносмилането - то е свързано с извличането на "прана" от храната. Всяка една храна, дори и най-"мъртвата", според йогите, съдържа прана, която би трябвало да се усвои от организма в процеса на ядене. Но праната се усвоявала единствено чрез езика! Т.е. ако държиш храната достатъчно дълго на него, ще усвоиш ценната прана. Ако я глътнеш бързо - от нея няма да има този ефект. Праната "ще отиде на кино"...

Замислих се - като тийнейджърка, когато постоянно се тормозех за фигурата си, а и бях наддала пубертетски, открих, че за мен храната е вкусна и нужна единствено по време на процеса на дъвчене. Самото попадане в стомаха не го усещах като нещо ценно, нито приятно... Да, това полу-осъзнаване е опасно в тези години - оттам може би идват хранителните разстройства като булимия и анорексия, но аз, слава Богу, не получих никакви такива "бонуси" - просто дъвчех дълго и ... изплювах... На сегашния си етап на "осъзнаване" никога не бих правила такова нещо! За мен е кощунство! Но тогава... Зачудих се - дали по онова време не съм усетила по някакъв начин "праната" в храната?

Дали вкусът, усещането за хубав и дори влудяващ вкус, не е, освен другото, и индикатор за наличие на "прана", която ти е дадено "свише" да усвоиш? И от теб зависи как ще използваш този ценен източник на енергия - дали ще подходиш с нужното уважение, дъвчейки старателно и дълго, или ще претупаш този момент, свещен за йогите и за други "пътешественици" в по-различните светове...

И, малко привидно без връзка, ще сложа снимката на едно мое ужасно любимо, за мен - магическо - цвете. Вечният Ирис, Перуника, Крем или както още го наричат. Често свързвам Праната и с него...:)

Мисия възможна?

Този път нищо не съм сготвила. Ако сте обърнали внимание, още със създаването на блога, направихме уговорката, че това ще бъде местенце освен за кулинарни изяви, също и за раздумки и споделяния.

Напоследък не ме влече готвенето. Не беше нарочно, а по скоро се случиха низ от събития, които (най-сетне) ме провокираха да въведа някои реформи в моята кухня. Винаги съм се отнасяла скептично към разните диети и призиви към здравословно хранене. Вътрешно бях убедена, че всеки човек има индивидуални нужди, вкусове и метаболизъм, които сам усеща и разбира най-добре. Знам, че с воля и постоянство човек би могъл  (насила) да спазва определен режим за да бъде слаб и елегантен, но ако волята ти издиша, а организма ти крещи да си хапне от забранените неща, неее, такава мъка не бих си причинила за нищо на света.

Така я карах дълго време без да ми пречи на визията (както казва баба ми -  такъв ни е джинса!), но вече забелязвам, че този модел се пропуква. Нямам предвид само килцата, които неусетно се налепиха тук-там. Появиха се разни болежки и дискомфорт. Явно ЕГН-то дава отражение и наказва тялото за това, че обича сладолед, шоколад, белия хляб или свински мръвки на корем. Или за преяждането късно вечер. Липсата на достатъчно движение допълнително украсява „картинката”. С две думи, дойде време за промяна.

Последните години няколко пъти ми се наложи да минавам на диета, особено след двете бременности, за да си върна формата и самочувствието. И всеки път все по трудно се доближавах до целта. Сега си давам сметка, че това се дължи най-вече на нежеланието ми да променя навиците си, а не просто да погладувам известно време с надеждата, че скоро всичко ще си бъде както преди. 

Скоро ми попадна една книга, която препоръчва храненето да се съобразява с кръвната група на човека. Според нея не трябва хич да помирисвам червено месо, млечни продукти, въобще да забравя за белия хляб и някои зеленчуци като картофи, домати, патладжани и др. Ужас, та това са най-любимите ми неща! Имаше и друга интересна информация, за вредността от термично обработените мазнини при готвене, пърженето въобще е табу, по възможност олио или зехтин да се добавя едва след като яденето вече не е на котлона. Като цяло книжката не жалеше никак моите вкусове и въобще не ми се понрави. Но ми стана интересно и реших, че не ми пречи да опитам. Още повече, че всички вкъщи сме от една кръвна група и ако това е добре за мен, значи е добре за всички.

Речено-сторено. Вече почти месец експериментирам, не че спазвам стриктно абсолютно всичко, но засега не чувствам да ми липсват пържолите или сиренцето. Купихме си ръжено брашно и открихме, че с него става страхотно-вкусна содена питка (рецепта на мъжа ми). Месото категорично отпадна от всекидневното ни меню, с изключение на редки включвания на пилешко. Вместо него наблягаме на рибата и с  радост забелязвам, че децата я харесват и добре си хапват.

Не знам докъде ще я докарам с тази нова мода, но чувствам, че някакси ми пасва и може да се окаже добър избор. Харесва ми, че промяната всъщност не ме натоварва, но най ми харесва, че изобщо стигнах до нея. Каквото и да се случва оттук нататък, сигурна съм, че никога не бих могла да се върна към безразборното плюскане, което така обичах преди. 

Материали по темата за хранене според кръвната група има прекалено много. Затова не искам да посочвам конкретни линкове, не искам да влияя на никой с нищо. Аз самата съм в експериментален период, просто ми се искаше да споделя това с вас заради самата Идея да се храним здравословно и най-вече - да не превръщаме храната в отрова за тялото.

Общото между компютрите и скаридите? Митко, разбира се!

       Публикувано от кайти  

       Първо да ви представя Митко.Читател, който готви и чете книги. А на мен това ми е достатъчно за да го поканя да внесе мъжко присъствие в иначе женския ни кулинарен блог.

      Неговото предложение е пилешко месо със скариди и лек сметанов сос. Ето и продуктите, които се виждат от богатия снимков материал и няма нужда да описвам:

      

    Следва пилешкото месце и скаридите (може и коктейлни). На снимката  е свинско, но по-добре е с пилешко, каза той. Вкусовете на пилешко и скариди си отиват повече, а и е по-ненатоварващо за стомаха.

   Лукът и месцето се задушават, докато достигнат готовност. Изглеждат така - погледнете долу вляво. А когато месото е почти готово, се добавят скаридите, но за не повече от десетина минути, за да не станат жилави - погледнете вдясно.

   Идва ред на лъжичка сметана - придава много приятен вкус, омекотява и свързва двете основни месни съставки.

 И вълшебният резултат накрая ...

Дали е вкусно ? Убедена съм.

Още не съм опитала, но щом Митко казва така, аз му вярвам. 

Пък и снимките говорят сами, нали? 

Добър апетит!

Райето е на мода, а лятото дойде.Вадете скарите,моля !

Публикувано от кайти

       Извинявам се, че ви малко излъгах още със заглавието.

     Първо - лятото още го няма(поне на календара),но поради нетърпеливата ми природа аз живея сезон напред. Затова и днешите ми предложения са малко по-летни, с жега и  въздух пропит от миризмата на барбекю. Може на някоя полянка, може и на терасата.

     Второ, не толкова важно уточнение - райето не е на мода, напротив тази година всичко ще е много цветно - лимонено, динено и ментово. Но чертичките, оставени от скарата  върху някое крехко месце или друго вкусно нещо винаги са ми били любими. И не че съм прибирала скарата, де.

     И последното е, че няма да ви кажа нищо кой знае какво ново, но ще ви предложа моите любими неща, които приготвям на грил тигана, който често замества скарата за по-лесно и малко ще ви разведря с прости вкуснотии.

      Принципно аз правя нещо от рода на  това :

    Много обичам и зеленчуци на скара, най-вече лук, тиквички, патладжани и моркови.

    Едно от любимите ми неща обаче са картофите, които ще ви покажа. За целта ги сварявам като внимавам да останат цели и непреварени. Нарязвам ги на  ей-такива парчета и ги овалвам в микс от подправки - черен и червен пипер, чубрица, сминдух, сол и чесън на прах.

     Изглеждат така:

     След това ги мятам в грил-тигана (ел.скара, барбекю...абе, каквото имате под ръка), задължително най-накрая, след като съм направила пържолките, кюфтетата или каквото месце съм имала.

      Резултатът е пропити с мизризмата и мазнинката от скарата картофки, с лек чеснов аромат и подправки, които ме отнасят на някоя горска ливада, дори да се намирам на терасата ми.

Готовите са тези :

  Последното просто нещо са тези препечени филийки от какъвто хляб обичате (може и в тостера, но аз винаги слагам и на грил тигана, ако съм го ползвала).

   Предварително в една   купичка размесвам зехтин, счукан чесън (много го обичам и вече си пролича) и сух босилек.Ароматът накрая е повече от прекрасен.След това намазвам още топлите препечени филийки с тази смес, една свежа салата по избор и честно казано през лятото дори само това ми стига .

Плюс една студена бира против жегата. Или друго студено, бяло и на кристали.

Та...нали ви казах, че не е нещо трудно, специално и кулинарно. Но е просто и бързо, приятно и лятно. Почувствахте ли го?

Лятото?

Първият ми Великденски козунак, обредна пита за Рожден ден, за Кръщене и боядисани яйца

За този Великден реших да се пробвам да направя за първи път в живота си козунак. Речено-сторено. Рецептата взех от нета, с някои модификации, тъй като явно не бях оразмерила добре продуктите, и се наложи да добавям брашно, захар, да звъня на Майка ми за консултации и т.н. :) Получи се! И вкусен, и "на конци", и интересен на вид - макар че не го плетох, както бях замислила и както е прието. Направих го на два вида рулца, едните - пълнени с рязани сухи смокини, стафиди и орехи, другите - със сладко от круши и орехи. Разположих ги едно спрямо друго като вита баница, спираловидно някак, и горе-долу се оформи творението ми. Рулцата, след като се затворят с пълнежа, се усукват. Новото, което научих при направата на козунака беше, че, когато едно тесто е втасало, ти можеш да го месиш отново (да го "премесиш"), но след това трябва да чакаш отново да втаса.

Това ми беше грешката при направата на питата за Кръщението на Бебето, което направихме на тази Цветница. Направих я с голямо желание, но много я модифицирах и мачках, преди да я оформя за печене, и не стана това, което исках. Явно, защото след мачкането не я оставих да втасва наново. Е, изяде се и свърши добра работа, но днес разбрах, че едната от Сестрите ми, която беше кръстница и раздаваше от питката след кръщенето, казала, на майтап, де, че трябвало да вземем и резачка!!! :)))

Един ден преди Цветница и Кръщенето, на Лазаровден, Съпругът ми имаше Рожден ден - изкарахме го в тесен семеен кръг, предвид предстоящото Кръщене. Не че постим, но той пожела да се почерпим с някоя хубава пита от грахамово брашно. Реших да я направя като вид обредна - със знаци, плетки и т.н. Тя се получи интересна - много по-мека и бухнала. Погачите за кръщенето и за рождения ден ги правих в един ден, една след друга - и имаше видима разлика. Ето какво става, когато се притесняваш дали нещо ще стане - както се притеснявах аз, правейки питата за кръщенето.:)

Христос Воскресе!

Терапия на готвенето. Тайните на овесените ядки

Публикувано от кайти

   Да, знам заглавието е за зарибяване. И да, съгласна съм, че овесените ядки не са най-атрактивната храна. Доскоро и аз си мислех така, особено като гледах лепкавата каша, с която закусваха по-пухкавите ми колежки. Мнението ми обаче се промени, когато подтикната от нуждата да оправя перисталтиката на две от децата ми, започнах да ги ползвам в по-интересни и много вкусни рецепти. 
   Искаше ми се да напиша пост с аромат на ванилия и вкус на шоколад. Или да се опитам да ви изкуша, разказвайки за средиземноморски бриз, носещ миризма на печен хляб, чесън и маслини. Е нещо от това ще откриете в днешните ми рецепти. Искам да ви разкажа  как, когато трънчетата в главата ми започнат да ме боцкат прекалено силно, за да се отърва от тях се затварям в кухнята. Обичам да бъда сама със себе си, лукс,който рядко ми се отдава и кухнята ми е място точно за това. Започвам да се нося из нея, да кълцам, режа и разбърквам, докато накрая съм забравила за нещата, които ме притесняват и  съм започнала да се усмихвам при мисълта какво хубаво нещо ще излезе от усилията ми.
  Започвам с обикновено содено тесто, в което разбърквам продуктите в следната последователност – 1 ч.ч кисело мляко угасено с 1.ч.л. сода за хляб, 1/2 или по-малко зехтин(олио), 1/2 ч.ч. натрошено сирене и разбира се, овесени ядки - 1 ч. чаша. Към това прибавям брашно, колкото да стане не много гъсто тесто (около 2 ч.ч. и малко отгоре, като всичко се бърка с лъжица).

Една част от тестото правя на топки, които нареждам в тавичката, бодвам отгоре им парче кашкавал, парче колбас или парче топено сирене (нали се сещате, че трябва да угодя на всички вкусове). В другата част от тестото слагам малко чесън на прах и ситно нарязани маслини.Този вид  са ми любими и егоистично или не, но ги правя специално за себе си, а всеки е свободен да яде и от тях. Тези ароматни и вкусни солени курабийки приготвям често като бонус, когато за обяд или вечеря има нещо не толкова любимо или интересно. Ако останат (рядко се случва) са вкусни и на другия ден. А че са и полезни с овесените ядки в тях - това е безспорно!

  В други терапевтични кулинарни дни зареждам с настроение чрез сладкото. Едни изключително хрупкави, с аромат на ванилия, шоколад за разкош и намек за ореховки, овесени курабийки.

Рецептата е :

• Овесени ядки 250 г
• Краве масло(олио) 125 г
• Захар 1 чаша(може и кафява)
• 6 с.л брашно- препълнени
• 2 яйца,
• ванилия,
• орехови ядки,
• шоколад нарязан на малки парчета,колкото ви душа поиска.

   Маслото се разбива със захарта, прибавят се яйцата, брашното овесените и орехови ядки и ванилията. Получава се лепкава смес, която без да се помайваме, пускаме на разстояние в намазана тавичка. Пече се на умерена фурна около 15-20 минути.

Никога не остават за другия ден. След първата изяждаш втора, трета и накрая свършват.

Толкова за терапията.

   Извън нея правя и една торта с блат от овесени ядки, крем от заквасена сметана, а между тях един пръст рендосани ябълки –невероятно лека и вкусна. Рецептата я откраднах от седмичната брошура на един от големите супермаркети и си я префасонирах по мой вкус. Тъй като обаче мен тортите леко ме изнервят няма да я включвам в  този пост, просто давам пример за изполването на овесените ядки дори и в такова капризно нещо като торта.

   Ето как изглежда блатът .

  А как ще си направите тортата, зависи само от вас.

  


   И накрая,защото аз когато се храня, често накрая засолявам вместо да завърша със сладкото, не забравяйте – ако обичате да панирате, овесените ядки могат да се ползват и за това. При мен бяха тези кюфтенца.

  Терапия, забавление или и двете - изборът е ваш.

   Весели празници!

Едно гърне боб за разтуха

Публикувано от Gwendoline

Това долу на снимката е една провокация. През живота си не съм допускала, че един прост боб, направен в гювеча, може да стане толкова вкусен. Пък да не говорим колко е лесно за изпълнение. По инструкции на Кайти, виновницата за бобеното ми изпълнение, кипнах първоначално боба в една вода, след което го прехвърлих в гювеча, като добавих обичайните неща - лук, морков, домати, резенка целина, сол, подправки и една суха чушка, спомен от отминалата зима. Финално отгоре излях малко олио, вода също долях наполовина на гювеча и това беше. Затворих го във фурната за няколко часа, като в началото бях включила на макс, после намалих и забравих за гърненцето.

Докато боба си къкреше и разнасяше аромата си из цялата къща, мен ме обзе някаква муза и започнах ей-тези медени курабийки. Помощниците ми изпаднаха във възторг от възможността хубаво да понаплескат себе си и всичко, до което се допрат с брашно и мазни ръце, но късно беше да се откажа. 

След края на всичко, резултата беше четири тави тук-там прегорели мечета, гъбки, сърца и елхички (избор на чираците), една много мръсна кухня, пълна мивка с тестени неща за измиване и отчайващо лепнещ под. Тия двамата повече няма да ги пускам да припарят до тесто и брашно! А музата я заплаших с юмрук, да не ми се показва поне един месец пред очите!

Свинско плик-кебап или как да угодите на всички с едно готвене

Публикувано от кайти  

       Джоланчето на Гуен много ми хареса и ме провокира да споделя как ..... мммм,  представям си го онова място от него, което е повече съединителна тъкан, леко се желира и е ужасно вкусно..!

     Чакайте, отплеснах се, исках да кажа, че и аз съм представител на  породата на Гуен,а именно месоядни. Имам-нямам 50 кг, мило изражение на лицето (предимно), но това да не заблуждава - аз съм истински хищник - обичам да ям месо, както и да готвя месо. После в класацията ми следват зарзаватите, тестото и някъде накрая идва сладкото. Та като сме захванали месото да споделя една рецепта, която харесвам заради това, че с едно и също месо, по едно и също време мога да приготвя различни варианти на кебап- кеф ти разделно само с месо, кеф ти с картофи (имам един любител на картофа във всичките му форми) и моят любим вариант - с много зеленчуци. Но за това след малко.     

         Първото, което правя, е да нарежа месото (ползвам предимно свинска плешка) на парчета и да го оставя малко да поседи мариновано. Маринатата е по избор. Понякога, ако месото е много прясно, дори ползвам суха - само с подправки, като аз лично много обичам свинското с мащерка.
         След това приготвям продуктите за кебапа, а за моето семейство правя три варианта. Един само месо с малко лук и чесън, вторият е същият като първият, но с  картофи в него, а третият е с всякакви зеленчуци, освен лука и чесъна- моркови, пипер, гъбки -абе всичко, които обичате.

  Желаната комбинация се поръсва с малко вода и се завива в пликове от фолио. Внимавайте ръбчетата да са добре притиснати и краищата да са нагоре, за да не изтича сосче при задушаването.

    После мятате в тавичка, наливате и вода (доливате докато се пече при нужда)

Чакате търпеливо около 2 часа на средна температура, преглъщате гладно и дишате безобразно дразнещия аромат на задушено месо и подправки (а може би просто аз съм винаги гладна). По желание отваряте накрая леко да се запекат, макар че не е необходимо.

   Резултатът е крехко, ароматно и много вкусно месо.

   Мда....не е лесно да си хищник.

Човекът си личи по готвенето

Публикувано от Gwendoline

Обичам да гледам кулинарни предавания. Действат ми много разтоварващо, а покрай това научавам нови неща и прихващам някой нов готварски трик. Тези дни цялото семейство сме се запалили да гледаме предаването "Черешката на тортата". В осем вечерта се курдисваме пред телевизора и един през друг коментираме манджите на звездните участници. Оказва се, че готвейки и посрещайки гости в дома си, хората се разкриват по неочакван начин. А най-интересното е, че повечето от тях не са това, за което предварително сме ги приели, повлияни от телевизия, реклами, пиар и хорски приказки. С една дума - сготви ми нещо, за да разбера какъв човек си.

Не знам дали това е вярно, но днес сготвих ей-това свинско джоланче. В гювеча, че така става най-лесно, макар и не толкова бързо. Това може би означава, че обичам лекото и мекото, хаха! И така да е, аз не отричам - важното е, че всичко сложено в гювеча само си става. Просто трябва някой да го напълни! :)

 

 В началото, преди да хлопне капака на гювеча...

 

 ... и след два часа и половина във фурната.