Translate

понеделник, февруари 04, 2013

Фокача с лук, лавандула и любов

          Фокачата била правоъгълен италиански хляб. Ако имате търпение да стигнете до нея, ще има и рецепта със снимка. Като в кулинарен блог. А как лавандулата и любовта са свързани, ще разкажа след малко. 
          Започнахме този блог преди година с любов. Сега... защо точно аз пиша за любов не зная, може би защото едно нейно разклонение хич не ми е ясно и опитите ми все още да го проумея  се простират във всичко. Конкретно за този пост са виновни:
          Моите приятелки- съблогърки, които според мен са върли любовчийки (момичета, сори, това е комплимент, за който ви завиждам :)) Поздравявам ги и ни пожелавам дълго кулинарно сътрудничество.
         Другото са предстоящите празници - вино, любов или кой каквото иска и може.
Третото беше един коментар на анонимен в блога ни, в който ставаше дума за вкуса на сърцето и идващото от него (ако ви се чете онзи дългичкия, по-надолу ТУК ).
         Затова реших да попитам сърцето си да вземе да ми ПОКАЖЕ какво е това чудо Онази любов. Показа ми. Хлъцнах. Вместо силуети на мъж и жена, хванати за ръка и вървящи към залеза или къдрави гологъзи амури или пък старци, които се гледат един друг, то ми показа.... лавандулови полета. Същите, които имаше на село, когато бях дете - безкрайно лилаво поле с много жужащи пчели над тях и дълбоко синьо лятно небе. Простор и слънце.
Понеже не ми стана ясно какво трябва да означава това, си направих един чай с лавандула. Лятото става и в студен вариант- просто слагате мента, мащерка (или друго ароматно) и малко лавандула да се запарят. Резен лимон и лъжичка мед за подслаждане.
         
Докато пиех чая и размишлявах, захванах и фокачата. Може би любовта е проста като хляб. Винаги я има около нас. Важна и изначална като тестото. Иначе рецепта за него взех  от  ЙОАНА , но според мен става с всяко едно тесто с мая, което можете да правите. Правих дори и с пълнозърнесто брашно и с една ароматна смес от чесън, розмарин и маслини. 
Най-важния трик, освен тестото  да втаса добре, е да не забравите да направите  кладенчета с пръстите си, където като малки локвички да се задържи зехтина. И да наръсите с морска сол.
        Също много вкусна стана и фокачата с лук и гъби. Разликата с предната е само, че сложих отгоре претрити със сол шайби лук и нарязани на тънко гъби.


        Може би тази фокача е като любовта - ако е гарнирана с нужното, ще ти е достатъчна само тя и няма да търсиш с какво да си доядеш. Ще те нахрани, но ще искаш пак, когато огладнееш.
    Но все пак не съм сигурна.  И не разбирам от любов, нали ви казах -  лавандула и небе.

8 коментара:

  1. Страхотен поздрав, Кайти, благодаря! :)))

    Възприех поста ти като приказка - много ме омагьоса, приятно! Значи - това твоето е наистина любов.

    И аз имам един запомнящ се случай с лавандула, и много я харесвам. Преди 6-7 години търсех да си насадя лавандула. Връщахме се от морето и аз знаех, че все ще видя някоя нива, ще спрем и ще си копна някой и друг стрък. Да, ама лавандулата отдавна беше прецъфтяла - аз тогава това не го знаех. И съответно нямаше как да видя никаква нива. Не видях. По едно време спряхме да се разтъпчем - мястото беше диво. Както си ходех по тупраците в жегата, погледнах надолу и що да видя! Стръкове лавандула! Явно мястото беше изоставена бивша нива, на която все още растеше този посев - наистина беше много подивяло. Но си взех стръковете лавандула и сега са си при мене. Много пораснали:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря Сонче.
      Както си говорехме - моите стандарти май са липса на такива :)))
      Тази година ще пробвам да засадя в сандъче - до магданоза и лавандула хихихи.

      Изтриване
  2. Кайти, и аз благодаря за поздрава, също и за комплимента, който малко ме смути, но след като имаш такова интересно впечатление от мен, по-добре да не го развалям!:)
    За любовта не бих могла да кажа (напиша) нищо така красиво, както ти си можеш. Разбира се, имам си мои схващания как изглежда, как се усеща и по какво се познава, но ще си ги запазя за лично ползване.

    И понеже сме кулинарен блог, напомням на всички, които ни посещават – Любовта (много често!) минава през стомаха! :)

    ОтговорИзтриване
  3. И почти винаги
    и през стомаха ;)

    ОтговорИзтриване
  4. Как се раминаваме само. Не знам дали има аромат които да ми навява по- неприятни спомени от лавандулата. А за тестото с двете ръце гласувам "ЗА" Умирам си за тесто :) Във всичките му варианти, особено ако има и захар. (имам фалшив спомен, че си ми обещала баклава)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз съм емоционално обвързана с лавандулата и спомените ми са само приятни.
      Но пък не се разминаваме за тестото :)) Тесто и месо не отказвам никога, всичко останало мога да го изтикам на заден план.
      Не е фалшив, обещана е :))

      Изтриване

  5. Такова не съм ял.
    Ще се поправя в най-скоро време :-))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Такова е лесно :))) Нещо като по-дебела пица, гарнирана с нещо по желание, която ядеш вместо хляб. Ако гарнираното отгоре е по-богато, може да го ядеш само него ( хляба ).
      Да си поправиш грешката при първа възможност :))

      Изтриване

Зарадвайте ни с коментари!