Translate

понеделник, ноември 30, 2015

Бърз тутманик

 

   Поредната публикация, която няма да изненада кулинарите, но ще е в помощ на начинаещите. Тъжно отбелязвам, че моите рецепти напоследък съдържат или думата лесно или бързо, но какво да направя, който знае за какво говоря, ще ме разбере.
   Ето снимките, от които става ясно как се приготвя. Вземате едно тесто, може и готово от магазина. Моето е правено с 1/3 пълнозърнесто брашно и жива мая на кубче.
  Разточвате част от тестото на правоъгълник, в края на дългата страна слагате от плънката.В моята плънка този път имаше някакво месце, нарязано на ситно, но в общия случай сирене или кашкавал, размесени с едно разбито яйце и малко мазнина са достатъчни. След това навивате на фитили, като на снимката долу в ляво. Режете малки цилиндри, примерно към 3 см, които слагате в тава, с малко разстояние помежду.
   Подреждате отрязаните парченца в тавата и хубаво ги оставяте да втасат. Аз отгоре заливам и с едно яйце, разбито с чаша кисело мляко.

 

 


 










        Печете според печката, аз нямам вентилатор и пека по-дълго, на умерена температура. По принцип това би трябвало да е за закуска- както се вижда от осветлението моят тутманик беше за вечеря, но по което и време на деня да го предложите - все ще се изяде.

 
 
 

четвъртък, ноември 26, 2015

Солени таралежки



Банално е, знам. Но сигурно все някой ще се зарадва да си припомни тази старомодна закуска, още повече ако има вкусни спомени от детството си.

Тези кашкавалени таралежки са моя единствен хубав спомен от храната в детската градина, заедно със задължителния чай в металните купички.
За другите манджи от градината не ща да се сещам, брр!

Необходими продукти:
- 1 яйце;
- 50 г разтопено масло;
- 200 гр сирене, натрошено;
- 200 гр кашкавал, едро рендосан;
- 1 ч.ч. кисело мляко;
- 1 1/2 ч.ч. брашно, или докато се получи меко тесто, да не лепне;
- 1 ч.л. сода, без връх.

Време за приготвяне: - 5 минути.
За изпичане: - около 15 мин, на 180 С, с вентилатор, предварително загрята фурна.
Тестото се накъсва с ръце на топчета, които се подреждат на разстояние едно от друго в голяма тава. Дозата е за две средни тави.

Таралежките се пекат докато хванат хубав загар - у дома ги обичаме по-пречени. Хубави са топли и студени, даже и на другия ден, ако останат. Добър апетит!


неделя, ноември 08, 2015

Карфиол на фурна с масло и пармезан

Още една есенна и много лесна рецепта. След скорошната ми туршиена занимавка, остана една едра глава карфиол, която взе да заседява и вървеше към разваляне. След кратко умуване се случи следното:

- почистих няколкото почернели крайчета, измих и накъсах на розички - количеството стигаше за една средно голяма тенджера или голяма тава;
- кипнах вода във въпросната тенджера, посолих и метнах вътре карфиола за 7-8 минути;
- в същото време пуснах да загрява фурната - на 200 С, с вентилатор;
- полусварения карфиол отцедих и минах през студена вода, след което го прехвърлих в голяма тава, не забравяйте да сложите пекарската хартия отдолу;
- нарязах на парчета около 100 г масло и го разхвърлях между розичките карфиол;
- сложих да се пече на средно положение за около 15 минути, като съвсем накрая, когато карфиола започна да хваща лек загар, щедро наръсих отгоре му една шепа рендосан пармезан.

Готовата тава изкарах за кратко на балкона (докато се охлади) и след това сервирах. Оказа се много вкусно, идеална гарнитура към други неща - при нас това бяха печени червени чушки (от онези, тлъстите!), овкусени със зехтин, ябълков оцет, горчица и много ситно нарязан праз. Снимки няма, докато се сетя да снимам, порциите бяха изчезнали!



петък, ноември 06, 2015

Сладко-кисела туршия

И това вече го имам в кулинарния си актив. То пък нищо работа се оказа. Само дето съвсем окончателно се настаних в редиците на средната възраст. Значи, туршия вече мога да правя, сладка варя, само дето плетки не съм заплела на една кука, но това подозирам, че никога няма да ме сполети - нито става за ядене, нито имам необходимото търпение и смирение.

Защо ми се случи да правя туршия? Отговорът е прозаичен и банален - ами предсрочно изядохме изпратените ни бабини туршии, такава хубава киселка и хрупкава туршия беше, мм! А зимата дори още не е дошла. Затова се наложи да издиря рецептата и да заредя нова солидна доза в килера.

Рецептата е за буркани с винт от 800 мл. Време за приготвяне - половин час (докато изчистите и нарежете зеленчука)

Необходимите продукти:
- карфиол
- моркови
- целина с дръжките
- червени камби
- чесън
- черен пипер на зърна
- качествен винен оцет
- сол, захар, вода, аспирин

Най-напред си пригответе няколко чисти буркани със здрави капачки. После следва хубаво измиване на зеленчуците. Накъсвате карфиола на розички, дръжките на целината нарязвате на парчета около 5 см, а всичко останало режете на кръгчета, кубчета или просто на едри парчета, както ви се харесва като размер и вид. У нас най-много се предпочитат морковите и карфиола, затова тяхното количество в туршията е преобладващо.

Във всеки буркан наливате оцет докато достигне долния ограничител - знаете, бурканите имат в долната си част по-грапаво стъкло, е, дотам да ви стигне оцета). След това сипвате във всеки буркан по 1 суп.л. сол и 2 суп.л. захар. Пускате вътре 2 аспирина, десетина зърна черен пипер и започвате да натъпквате зеленчука. Накрая доливате вода догоре, затваряте хубаво капачката и разклащате енергично.
Готовите буркани трябва да стоят на хладно около 2 седмици, като през това време не пропускайте да ги пораздрусвате всеки ден или поне през ден, за да се разтворят хубаво солта, захарта и аспирините.
Това е, нека ви е сладко!





e-mail абонамент