Агнешка главичка

       

Агнешката ми главичка е поздрав към Гуен и всички, които за разлика от нас двете със Соня не обичат карантии. Тази снимка щеше да е закачка, особено когато разбрах, че у тях все пак има почитател на агнешкото. Гуен, след като се престраши да сготвиш (цитирам по памет) езика на горкото добиче - теле, може пък да опиташ и това! За съжаление снимката ми е съвсем нормална и готварска, така че провокацията леко се развали, а щеше да е проява на лош кулинарен вкус да снимам главата сурова и кървава или още по-зле - сварена и съвсем озъбена.
        

Затова споделям с вас простата рецепта за агнешка главичка, запечена на фурна. Една агнешка главичка се слага в студена вода с малко подправки - дафинов лист, черен пипер и сол и се вари до готовност. В тенджера под налягане става за час, час и половина. След това се вади и с остър нож се разцепва отгоре, там където има лек процеп между черепните плочки. Обезкостява се, вади се език, мозък и всички крехки месца по главата и се внимава с едни много остри костички около челюстта, които е по-добре да се махат.

Звучи кръвожадно, но аз гледам на храната като на храна, без излишни сантименти как е изглежала, подскачала и колко пухкава е била. Е, друго ще е ако аз съм се грижила за това животно, но готовото от магазина... не е същото. Ако вие не можете да преодолеете тези пречки, най-вероятно Мъжът у вас ще свърши касапската работа. След това месцата се запичат на фурна с малко мазнина, нещо което аз рядко правя, защото си я изяждаме направо сварена. Моята на снимката съм я наръсила с чесън на прах и сол, и толкова. Рецептата и презентирането ми не са кой знае какво, а провокацията като такава хич я няма - но за сметка на това агнешкото си го бива. Който обича - да опита.

Някой, на който имаш доверие

                   

     По-правилно щеше да е нещо, защото е предмет. Аз толкова си го харесвам и той толкова ми помага, че ми е почти като жив участник в кухнята.
     Е, леко преувеличих, но не пречи днес да възхвалявам тенджерата под налягане. Всяка домакиня, дори и обичащата много да готви, би предпочела винаги когато може, да спести малко време.
     В началото това с доверието беше трудно.Още помня, когато едно кисело зеле със свинско беше изхвърлено от налягането и закачено из цялата тераса и тавана. Висеше на причудливи, трудно изчистващи се, мазни, оранжеви петна. Разбира се, най-вероятно е било от неправилното и експлоатиране. Вече самоуверено си мисля, че се научих (тук с едната ръка пиша, с другата чукам под масата).
      Сега тенджерата ми под налягане е мой пръв помощник в трудните моменти, когато нямам много време за готвене. С нея правя :
      Боб - след изхвърляне на първата вода за най-много два часа. Няма шанс да оцелее и най-твърдия, миналогодишен такъв.Увира бързо и невъзвратимо.
     Леща -  час и половина, даже и е много.
     Любимото телешко варено, стига да намеря телешко, което не е от майката.
     Едни вкусни картофи с масло, идеални за гарнитура при внезапни гости - има-няма десетина минути.
     Всички видове шкембе, чревца, главички и други простотийки, които обичам .
     И месо. Най-предпочитаното от мен.
     Сега ще ви представя една ефектна рецепта, подходяща за гости, по-лесна, бърза и различна от печено месо на фурна и малко по-лека, защото е комбинация между варено и задушено.
     Вземам плешка (може и бут ). Обичам свинската плешка, защото в нея има добър баланс между мазнина и месо, а и е по-крехка от бута. Мариновам я, колкото за аромат и я наръсвам с подправки - малко черен и червен пипер.
     Запържвам парчето в мазнина, директно в тенджерата под налягане, колкото да хване коричка.Трябва да добие цвят, който ще остане финален при сервиране. Доливам два-три пръста вино (ако има) или вода, морков, лук, чесън и малко от любимата мащерка. Може и някой и друг картоф, ако предпочитате.
      Течността покрива месото до половината (най-много до там). Затварям капака и оставям така не повече от час и половина, за да не стане жилаво. След отваряне от сварените зеленчуци правя сос. Може се нареже на филийки и да се поднесе студено. Със сосчето може и топло - изборът е ваш.
      Изглежда красиво, става крехко, ухае апетитно и е вкусно, много вкусно.